Определение № 178 от 27.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 234/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. Й. С. против решение № 260025/26.10.2020 г. по гр.д.№ 204/2020 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е потвърдено решение № 243/22.06.2020 г. по гр.д.№ 1223/2019 г. на РС-Търговище. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на П. Ц. Н. и Н. Ц. Н., че касатора е собственик на 150-160 кв.м., ситуирани в западната част на УПИ ... от кв. ... по плана на [населено място], [община] и да се предаде владението върху същата реална част, колорирана в червено в скицата на л.13 от делото. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението тъй като е необоснован извода на съда, че процесното място не е част от купения от него парцел, защото не се подкрепят от доказателствата. Направено е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът е възприел заключението на СТЕ, че от имот ... са образувани три парцела, което не е вярно според касатора. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1,т.3, ГПК по два въпроса: 1. Следва ли да се приеме, че след влизане в сила на заповедта да изменение на регулационния план принадлежността на правото на собственост върху спорната част напуска патримониума на предишния собственик; 2. Придобива ли се по силата на самия регулационен план собствеността върху предадените с него недвижими имоти към парцели на други лица. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на възивната инстаниця да обсъди събраните доказателства във връзка с доводите във въззивната жалба. Направено е и формално позоваване на основанието по чл. 280, ал.2 пр. 3 ГПК. Ответникът по касация П. Ц. Н. оспорва касационната жалба и допускането й до касация, тъй като поставените въпроси са общи и не определят изхода от спора и не е налице противоречие със съдебната практика, с която решението е съобразено. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Ищецът е купил с н.а. № ... г. УПИ ... в кв. ... по плана на [населено място] с площ 805 кв.м., ведно с находящите се в него паянтова къща и стопанска сграда. Ответниците са съсобственици на граничещия от запад УПИ .... От назначената СТЕ приета от РС и приетото заключение на СТЕ от възивната инстанция се установява, че [населено място] е имало два регулационни плана. Първият регулационен план е от 1927 г. Имот пл. № ... е записан на Б. М.. За него са били отредени два парцела – ... и .... За имот ... на ответниците са отредени три парцела, от които с имота на праводателя на ищеца граничи само парцел .... Без значение за настоящия спор е колко други парцела са отредени за имот .... Регулационната линия между парцел ... и парцел ... /зелената линия на комбинираната скица на л. 23 от делото на ОС/ минава на запад от имотната граница /оранжевата линия/, т.е. има придаваемо место, но от имота на ответниците към имота на ищците. Това место не е процесното. Вещите лица са установили, че то е оградено като част от имота на ищеца, а ответниците заявяват, че не претиндират за него. Няма придаваемо место от имота на праводателите на ищеца с пл. № ... към парцел ... на ответниците или части от имот пл.№ ..., които да са оградени към имота на ответниците по плана от 1927 г. Следващият регулационен план е сега действащият, одобрен 1984 г. По него е предвидено прокарване на улица през имота на ответниците с пл. № ..., при което би останала малка част от този имот към имота на ищеца. Улицата обаче е обществено мероприятие, което се предвижда по улично-регулационния план, за нея следва да има отчуждаване. /виж чл. 22 и чл. 63 и сл. ЗТСУ /отм/ и чл. 205-209 ЗУТ. Установено е и е безспорно по делото, че за тази предвидена по уличнорегулационния план улица няма отчуждаване и че тази улица не е прокарана на место. И двете СТЕ установяват, че на место оградата минава по имотната граница между имоти ... и ... /показана с черна линия в комбинираната скица/ и тази граница съвпада с регулационната граница по предходния план от 1927 г. Така улицата не е реализирана, не е приложена и дворищната регулация за придаваемото место от имота на ответниците към парцел ... между предвидената улица и парцелната граница по плана от 1927 г., която сега е имотна граница. Съобразена е нормата на чл. 33, ал.1 ЗТСУ /отм/ и пар.8 ЗУТ. РС е отхвърли иска с мотив, че няма прилагане на регулация чрез плащане или заемане на имота по законоустановения ред. Въззивният съд е потвърдил решението, като е изложил съображения, че спорната площ е част от имот ... на ответниците. Окръжният съд се е позовал на приетото от него заключение и извода на вещото лице, който се потвърждава и от приложената към заключението скица, от които е видно, че имотната граница по действащият план /черната линия/ съвпада с регулационната граница по плана от 1927 г., а предвижданията за прокарване на улица по действащия регулационен план не са реализирани. Първия въпрос „следва ли да се приеме, че след влизане в сила на заповедта да изменение на регулационния план принадлежността на правото на собственост върху спорната част напуска патримониума на предишния собственик“ е некоректно зададен, тъй като не се прави разграничение между предвижданията за обществено мероприятие – улици, площади, обществени сгради и предвижданията на дворищнорегулационния план, с който се уригулират дворищнорегулационни парцели. Нормата на чл. 110 ЗТСУ /отм/ се отнася само за предвижданията за придаване по регулация, или за обединяване на два или повече имота в един дворищнорегулационен съсобствен парцел. Не е налице и допълнителтото основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като относно действието на дворищно регулационния план има богата съдебна практика, включително и задължителна такава. Действително нормите на чл. 39 ЗПИНМ /отм в сила от 1.01.1950 г./, и в двете му редакции и чл. 110 ЗТСУ /отм., в сила от 01.06.1973 г. до 31.03.2001г./ предвиждаха отчуждително действие на дворищно регулационния план, т.е. частите от имотите, придадени към съседни парцели се считат отчуждени от датата на влизане в сила на плана. Съдебната практика в съответствие с нормата на чл. 33 от ЗТСУ/отм./ приема, че това действие е условно и зависи от това дали е била приложена регулацията, т.е. собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена. Съгласно чл. 33 ЗТСУ /:отм/, ако регулацията е приложена, парцелните граници отразени в плана, който се отменя стават имотни граници за следващия план. Когато регулационния план предвиди парцелните граници да минават по имотните граници, т.е. да съвпадат няма придаваеми по регулация места. Ако регулацията не е приложена до влизане в сила на новия регулационен план, имотите се заснемат така както са били отразени по предходния план, като не се зачита отчуждителното действие на дворищната регулация. Разяснения относно прилагането на регулацията при наличие на грешка или непълнота и разликата между двете хипотези на чл. 33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ /отм/ са дадени в Тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС. С отмяната на ЗТСУ отпадна отчуждителното действие на дворищно регулационния план, но законодателят предвиди специални правила с пар. 6 и 8 от ЗУТ, за да уреди колизията между действието на двата закона. Предвиден бе 6-месечен срок, в който собствениците на парцели с неприложена регулация за придаваемите места и за изравняване правата в съсобствени по регулация парцели можеха да поискат прилагането й Когато това не е сторено, след изтичане на срока за подобно искане, съгласно пар § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ се прекратява отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, се прие, че прекратяване на отчуждителното действие е автоматично без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищно регулационен план. За действието на регулационните планове по ЗТСУ и на ПУП при действието на ЗУТ разяснения са дадени и в ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК ТР № 8/2014 г. ОСГК. Цитираната съдебна практика отговаря и на втория зададен въпрос „придобива ли се по силата на самия регулационен план собствеността върху предадените с него недвижими имоти към парцели на други лица“. Поради некоректността на формулираният първи въпрос и наличието на задължителна съдебна практика, с която са дадени разяснения по двата въпроса, не се допуска касационно обжалване по първия поставен въпрос на наведеното основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на възивната инстанция да обсъди събраните доказателства във връзка с доводите във въззивната жалба. По този въпрос обаче въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика, която изиска обсъждане на събраните доказателства и доводите във възивната жалба и формиране на самостоятелни изводи по тях. Съдът е изпълнил това си задължение, поради което по този въпрос не се допуска касационен контрол. Направено е формално позоваване на основанието по чл. 280, ал.2 пр. 3 ГПК, но не е посочено в какво се изразява очевидната неправилност на решението. Съдът също не констатира очевидна неправилност на решението – то не е постановено при неприлагане или неправилно прилагане на императивна правна норма, не се констатира нарушение на процесуалноправни принципи или при грубо несъобразяване с правилата на логиката. Затова и на това основание не се допуска касационно обжалване. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение