Определение № 2243 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4864/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. Я. Т., малолетна, действаща чрез нейната майка и законен представител Н. Т. Х., против определение № 3522 от 11 ноември 2025 г. по в. ч. гр. д. № 2781/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение № 11970 от 18.09.2025 г. по ч. гр. д. № 13110/2025 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на искане за освобождаване от държавна такса и разноски.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за освобождаване от държавна такса и разноски.

Допускането на касационното обжалване жалбоподателят обосновава в изложението по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Излага доводи, че въззивният съд в противоречие с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 на ОСГК на ВКС и определение № 3460 от 02.12.2025 г. по к. ч. т. д. № 2167/2025 г. на ВКС е приел, че наследството е преминало в патримониума на малолетното дете преди вписване на приемането по опис в особената книга към районния съд. Поддържа, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК не се преценява само с оглед конкретното задължение, поради което е налице несъответствие и с т. 12 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а и въззивният съд като не е взел предвид поотделно и в съвкупност всички обстоятелства от значение за преценката дали малолетната молителка и нейната майка разполагат с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса и разноски, постановеното от същия определение противоречи на решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр. д. № 2056/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 120 от 04 април 2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по гр. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 165 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 71/2009 г. на ВКС, III г. о., и други, посочени в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.

По въпроса за задължението на съда, сезиран с искане за освобождаване от държавна такса и разноски, да изследва и извърши преценка доколко доходите на молителя, материалното и имущественото му състояние, семейно положение и здравословно състояние (негово и на законния му представител), съпоставени с размера на държавната такса, позволяват нейното заплащане, поддържа противоречие с т. 12 и 6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС, както и с определение № 1350 от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1690/2023 г. на ВКС, I г. о., определение № 2637 от 19.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3720/2023 г. на ВКС, IV г.о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 442 от 19.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7440/2013 г. на ВКС, II г. о., определение № 20 от 15.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3445/2020 г. на ВКС, III г. о., и други, посочени в изложението.

Във връзка с довода, че преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски не може да се основава на хипотетичната възможност лицето да придобие средства, посочва несъответствие с определение № 290 от 13.06.2016 г. по ч. т. д. № 66/2016 г. на ВКС, определение № 137 от 07.04.2021 г. на ВКС, определение № 453 от 27.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2829/2020 г. на ВКС, III г. о., определение № 137 от 7.04.2021 г. по ч. гр. д. № 402/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 473 от 7.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3 775/2019 г. на ВКС, III г. о., ГК, и други посочени определения на ВКС. За значението на влошеното здравословното състояние на законния представител на молителя се посочват определение № 439 от 03.02.2025 г. по ч. гр. д. № 4709/2024 г. на ВКС, II г.о., определение № 38 от 10.01.2024 г. по ч. т. д. № 1024/ 2023 г. на ВКС, I т. о., а за възможността по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и лица, които получават доходи в недостатъчен размер - определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч.т.д. № 230/2011 г. на ВКС, II т.о., определение № 40 от 01.02.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г. на ВКС, II г. о., определение № 155 от 07.04.2020 г. по ч.т.д. № 173/2020 г. на ВКС, II т.о., и други.

По отношение задължението на съда да осигури равен достъп до правосъдие, съобразно правата му във връзка с чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 47 от ХОПЕС, и чл. 83, ал. 2 от ГПК, твърди несъответствие с определение № 11 от 4.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2043/2023 г., I т. о., като в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поддържа и отклонение от актовете, постановени по делата С-156/12 GREP/FreistatBayern; Круз, § 60; „Подбиелски и „Полпюр“ ООД срещу Полша (Podbielski et PPU Polpure c. Pologne), № 39199/98, § 64, 26 юли 2005 г.

Касаторът поставя следните въпроси, за които твърди, че е осъществена специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Притежава ли право на собственост малолетно дете наследник, което се намира във висящо и неприключило особено охранително производство по приемането на наследство по опис и извършването на неговата оценка на останалото от починалия му баща и наследодател имущество в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във връзка с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, преди да е бил постановен краен съдебен акт по охранителното производство, свързан с приемането на наследството, който да е бил вписан в особената книга за приемането на наследствата по опис към Районен съд –Пловдив; 2. При произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК в хипотезата на висящо и неприключило особено охранително производството по приемане на наследство по опис и извършването на неговата оценка от малолетно дете в хипотезата на чл. 61, ал.2 ЗН във вр. с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС следва ли съдът, при цялостната обективна преценка, да отнесе неприетата все още наследствена имуществена маса по опис - като собствена такава на молителя, без да има краен съдебен акт по окончателното приемане на наследството и вписването му в особената книга към съответния районен съд; 3. Притежава ли правна възможност малолетно дете, което не е приело по опис наследство в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС по време на висящото особеното охранително производство за приемането на наследство по опис и извършването на оценка - да извършва разпоредителни действия с имуществената наследствена маса като със своя собствена, която би приело след края на това охранително производството с влязъл в сила съдебен акт, за заплащането на държавната такса и разноски по извършването на опис и оценка на наследствената маса в същия процес; 4. Явява ли се малолетният молител към момента на неприключило особено охранително производство по приемането на наследство по опис и извършването на оценката му, собственик на налично негово имущество по смисъла на Семейния кодекс, ЗС и ЗЗД, с което може да отговаря за задълженията си и което следва да бъде взето предвид от съда, когато последният извършва комплексната оценка по определяне на възможността на молителя да заплати дължимата държавната такса и разноски за извършването на описа и оценка на имуществото, което ще бъде наследено от него след приключването на производството по чл. 61 ал. 2 ЗН във вр. р с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС. Респективно как в посочената по-горе хипотеза висящността на охранителното производство по чл. 61, ал. 2 ЗН се отнася към възможността на малолетния молител да бъде освободен/частично освободен/неосвободен от заплащането на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК; 5. С еднакви правни и фактически възможности да изпълнят своето задължение по заплащането на държавна такса за извършването на опис и оценка в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС ли разполагат малолетен молител, който преди откриването на наследството, е притежавал собствено имущество, и малолетно дете молител, което се намира във висящо особено охранително производство по приемане на наследство по опис и извършването на неговата оценка и което не е приело наследствената маса с влязъл в сила краен съдебен акт, който да е бил отразен в особената книга за приемането на наследствата по опис към съответния районен съд, и как спрямо всеки един от двамата молители следва да подходи сезираният с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК съд. Преценката на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК следва ли да се изчерпва само с оглед на конкретното задължение за заплащане на държавна такса и разноски по производството или трябва да се съобрази доколко конкретният субект на конкретното задължение и неговия законен представител разполагат с достатъчно средства, за да се натоварят с плащането на таксите и разноските по цялото производство; 6. Следва ли в хипотезата на висящо охранително производство по приемането по опис на наследство и извършването на неговата оценка, съдът да извърши цялостна преценка към датата на подаването на искането за освобождаване от държавна такса и разноски в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, като изследва доколко доходите на молителя малолетно дете и на законния му представител, материалното и имущественото му състояние, семейното положение и здравословното състояние, съпоставени с размера на държавната такса, позволяват нейното заплащане от него и от законния му представител на основание представените по делото доказателства, в това число и декларации за семейно и имуществено състояние на малолетния молител и неговия родител или преценката на съда следва да е основана основно на евентуално бъдещо предполагаемо собствено имущество на малолетното дете, което то би получило, след приемането по опис и извършването на оценка на останалото от починалия му баща наследство и на възникналите след това евентуални (хипотетични) възможности за реализиране на доход. При преценката си по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да си служи с предположения и да основава своите мотиви на хипотетични възможности за реализиране на доходи от неполучено наследство по опис от малолетен молител в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС; 7. Длъжен ли е съдът да определи точно размера на цялата дължима държавна такса, която ще бъде дължима в особено охранително производство по извършване на описа и оценката на наследствено имущество при разглеждане предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК, за да може да извърши последваща обективна преценка доколко материалното състояние на молителя - малолетно дете и на неговия законен представител във висящото особено охранително производство в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС би им позволило обективна възможност за нейното заплащане; 8. Следва ли въззивният съд да съобрази и обсъди, при направено искане по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски в особено охранително производство в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, конкретното здравословно състояние на законния представител на малолетния молител, който е единствен негов жив родител, с оглед на декларираните обстоятелства в подадените декларации за СМС от молителя и нейния законен представител майка във връзка с представените към исковата молба медицински писмени документи, заключения от Лекарски консултативни комисии, документи от РЗИ, че има определена дата за освидетелстване от ЕК на ТЕЛК и за сторените разходи за лечение, които факти имат пряко значение към възможността на молителя и възможностите на останалия жив родител да заплатят дължимите ДТ и разноски в производството; 9. При определяне на възможностите за плащане на държавна такса на законния представител на малолетния молител в особено охранително производство по приемането на наследство по опис и извършването на оценка, трябва ли съдът да направи цялостна преценка за всеки конкретен случай, като съпостави доходите на единствения жив родител и законен представител или съответно липсата на такива с установените в страната: 1. линия на бедност; 2. данните на НСИ за минималните средства, необходими месечно за член от семейство и/или данни на КНСБ за стойността на необходимата издръжка на живот - официални, общодостъпни и отчитани при определяне на работна заплата, и в тази връзка сумата в размер на 1945 лева брутно трудово възнаграждение „един сравнително висок трудов доход“ ли се явява за издръжката на двама души, в хипотезата, че по данни на КНСБ и НСИ минималният нетен доход за издръжката на един работещ сам е в размер на 1547 лева нето към месец септември 2025 г.; 10. Съществува ли задължение, при цялостна оценка на възможностите да бъде заплатена държавна такса и разноски от малолетен молител във висящо охранително производство по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗН, съдът да обсъди дали могат да се бъдат използвани като хипотетичен източник на доходи за заплащане в производство по приемането по опис, и 11. Допустимо ли е съдът само да констатира, че малолетната молителка притежава недвижимо имущество или движими вещи, без доказателства за това и без да е приключило особеното охранително производство по приемането по опис на наследствената маса и извършването на оценката й, за да откаже освобождаването му от заплащане на държавна такса или трябва да изследва въпроса за какво се използват имотите, има ли тежести върху тях или вещни или облигационни права на трети лица и може ли молителят чрез законния си представител да се разпореди с тях, за да реализира доходи, които да са достатъчни за заплащане на държавната такса или същите имоти да послужат за обезпечение за кредит.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страната, приема следното:

Частната касационна жалба е редовна и допустима.

Подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението на въззивния съд, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното определение за оставяне без уважение искане по чл. 83, ал. 2 ГПК на частния жалбоподател, въззивният съд е приел, че производството, по което е направено, е започнало по молба на И. Т. – малолетна, за приемане по опис на наследството, останало от покойния й баща Я. Т., като същата е поискала и извършване на опис и оценка на включените в него имуществени права. Съдът е изходил от разбирането, че при преценката за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК, когато задължената страна е малолетно дете, освен притежаваното от последното имущество, следва да бъдат взети предвид и имущественото и финансов състояние (доходи) на родителите, т.е. в случая на майката и законен представител Н. Х.. Изложил е съображения, че според представените декларации за семейно и имотно състояние малолетното дете не притежава доходи, но въз основа на приложените към молбата писмени доказателства е установил, че тя е единствен наследник на покойния й баща, чието приемане на наследство е заявено, включващо различни имуществени права - недвижими имоти и идеални части от такива, пенсия по задължително допълнително пенсионно осигуряване, дружествени дялове, вземания по болнични листове, еднократна помощ при смърт на осигурено лице, като е посочил и наличието на права, предмет на съдебни дела. За две от включените в наследството жилища, които не се ползват за задоволяване на жилищните нужди на детето и майката, е изложил, че биха могли в сравнително кратък срок да бъдат отдадени под наем, като дори само от гаража към едното биха могли да се набавят значителни средства, като необходимостта от разрешение от съда за разпореждане с постъпилите, в полза на малолетното дете, наемни доходи не е пречка за осигуряване на необходимите средства за провеждане на производството по приемане на наследството по опис, тъй като ограничението по чл. 130, ал. 3 СК не освобождава децата от задължението за заплащане на държавна такса. Въззивният съд е посочил, че за направеното искане следва да бъде съобразено и състоянието на майката и законен представител на детето, за която е установено, че заедно с недвижими имоти, тя е декларирала и месечен доход от трудово възнаграждение в размер на 1945 лева и трайно намалено зрение на дясното око. Изложил е съображения, че последното не препятствало реализирането на сравнително висок трудов доход и макар тя да е обременена с разходи по управление на наследството, предвид данните за висящи съдебни производства, страна по които е бил Я. Т.. Така е извел извод за наличието на възможност за заплащане на дължимите държавна такса и разноски в производството по чл. 61, ал. 2 ЗН, които евентуално биха надхвърлили 1000 лева при назначаване на поисканите с молбата експертизи.

Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1 ГПК е обусловено и от посочване от страна на касатора (частен жалбоподател) на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като едновременно с него е необходимо да обоснове някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд може само да конкретизира, уточни и квалифицира поставения от касатора правен въпрос, а липсата на такъв сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост и при очевидна неправилност - чл. 280, ал. 2 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните от касатора специални предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Във връзка с поддържаното противоречие на обжалваното определение с тълкувателна и казуална практика на ВКС, правен въпрос, със смисъла разяснен по-горе, е поставен единствено във връзка със задължението на съда, сезиран с искане за освобождаване от държавна такса и разноски, да изследва и извърши преценка доколко доходите на молителя, материалното и имущественото му състояние, семейно положение и здравословно състояние (негово и на законния му представител), съпоставени с размера на държавната такса и разноски, позволяват нейното заплащане. По него обаче не се констатира да е налице противоречие с посочената в изложението към жалбата практика. В случая изводът на въззивния съд, че страната разполага с достатъчно средства за заплащане на държавната такса и разноските в охранителното производство, определени в ориентировъчен размер (1000 лева), при поисканите, но все още непредприети процесуални действия по чл. 557 и сл. ГПК за опис и оценка на наследственото имущество, дължимата такса за които не е по производството при възлагането им (тези за описа) на съдебен изпълнител (чл. 556, ал. 2 във вр. с чл. 553, ал. 3 ГПК), е изведен след конкретно извършена съвкупна преценка на всички релевантни критерии, предвидени в хипотезата чл. 83, ал. 2 ГПК, въз основа на представените по делото декларации и други писмени доказателства за имущественото състояние на малолетното дете и неговото семейство - законния му представител. Не съответстват на мотивите на въззивния акт аргументите на касатора, че не са съобразени липсата на доходи и възрастта на молителя, както и здравословното състояние на законния му представител. Изводът на въззивния съд, че същото не пречи на родителя да реализира трудов доход, съответства на разбирането, изведено в практиката на ВКС, че здравословното състояние е релевантно дотолкова, доколкото реално възпрепятства възможността за набавяне на доходи. Отделно от това, съдът не е изключил и възможността за частично освобождаване, но е приел, че разходите могат да бъдат поети изцяло, а твърдението, че майката не може свободно да се разпореди с притежаваните от нея идеални части от съсобствено с трети лица недвижимо имущество е неотносимо към правните изводи на съда, тъй като той не е излагал съображения относно възможността за тяхното отчуждаване.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал други правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно дадените по-горе тълкувателни разяснения касационната инстанция не разполага с правомощие да извежда такива от съдържанието на изложението, респ. от частната касационна жалба, тъй като това би засилило твърде много служебното начало. Поради липсата на формулиран от касатора въпрос, липсва общата предпоставка за допускане на касационния контрол и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Въпреки това в съответствие с разрешението на СЕС по дело C-156/12 (GREP/Freistaat Bayern), въззивният съд е взел под внимание размера на възможните разноски във връзка с производството, които ще трябва да се платят предварително (чл. 76 ГПК), като е приел, че те не представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие, а цитираното решение на ЕСПЧ не е сред актовете визирани в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което неговото обсъждане е безпредметно.

Поставените в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси също не могат да обусловят допускане на касационното обжалване, тъй като за тях не е налице специалната предпоставка. Съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС точното приложение на закона и развитие на правото формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Съществуването на това основание за допускане на касационно обжалване се проверява от касационния съд въз основа на твърденията на частния жалбоподател, като съдът не може да излиза извън направената с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновка, нито да извършва самостоятелна проверка за наличието на основанието за допускане на касационно обжалване. В случая не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена, нито да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие на останалите елементи на тази форма – наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Липсата на обосновка е достатъчна, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение по така формулираните от частния жалбоподател правни въпроси.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че според тълкувателните разрешения, дадени в т. 4 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт, от имуществото на призованите към наследяване лица, а приемането на наследството по опис, което има различно по своето естество и правни последици правно действие, има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя, включително и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество. В ТР № 1 от 23.01.2024 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС е направено и разграничение между съставянето на описа на наследственото имущество и самостоятелното охранително производство за приемане на наследството по опис, заявлението за което, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН. В мотивите на т. 2 е разяснено, че приемането на наследство по опис се състои от действия на заявителя: съставен от него опис (списък, декларация) на известните му наследствени права и задължения и изявление за приемане наследството по опис, действия на съда по изготвяне на опис, в който се вписват активите и пасивите на наследството така, както са посочени от заявителя, и вписване на изявлението за приемане по опис в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН. Извършването на опис по реда на чл. 557 ГПК не е елемент от фактическия състав на приемане на наследство по опис по чл. 61 ЗН, като при изрично направено от заявителя искане за извършване на опис на наследственото имущество, съдът вписва изявлението за приемане на наследството по опис в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН и след това предприема действията по извършване на производството по чл. 557 ГПК, които могат да се извършат и преди да е прието наследството с цел запазване на наследственото имущество.

В случай на незаето наследство (т.е. до момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, респ. до вписването й в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН на приемането на наследството по опис) извършването на описа по чл. 557 ГПК служи за установяване състоянието на наследственото имущество и по-специално на обема на включените в него имуществени права. Съгласно чл. 48 ЗН приемането на наследството произвежда действие от откриването на наследството, който момент според чл. 1 ЗН е този на смъртта на наследодателя. В тази насока са и изложените от въззивния съд съображения в определението, въз основа на които придобиването на посочените в молбата на призования към наследяване наследник за приемане на наследството по опис активи е преценено към датата на подаването й с декларацията като сигурно предвидимо увеличение на имуществото. Завършването на производството по чл. 61, ал. 2 ЗН не зависи от волята на други лица, освен от тази на молителя, който може да оттегли едностранното си и неделимо волеизявление само преди да е породило действието си, след което същото става неоттегляемо (т.е. неотменимо).

Оплакванията по изложените от въззивния съд съображения за съществуваща възможност от имотите да бъдат реализирани доходи чрез отдаване под наем, предвид наличие на съдебна практика, изключваща приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, могат евентуално да обосноват неправилност на въззивното определение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, преценката за която се прави след допускане на касационното обжалване на някое от уредените от законодателя селективни основания. Същото се отнася и за останалите доводи на частния жалбоподател, които изразяват несъгласието му с извършената от въззивния съд преценка за платежоспособността на молителя да покрие разходите, които евентуално ще настъпят в хода на охранителното производство, съответно с отказа да бъде освободено малолетното лице от задължението му за заплащане на дължимите в производството такса и разноски.

Не се констатира наличие и на основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Няма вероятност същото да е нищожно или недопустимо. Не е налице вероятност и определението да е очевидно неправилно.

Ето защо, в заключение обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г.о.