Определение № 50586 от 11.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2713/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД „Лев Инс“АД, [населено място] срещу решение №90 от 02.08.2021г. по т.д.242/21г. на Пловдивски апелативен съд. Ответниците по касационната жалба – Т. Т. М., А. Т. М. и Б. Т. С. не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е поставил няколко въпроса, свързани с размера на присъденото от възивния съд обезщетение на братята и сестрата на пострадалия, което е въпрос ирелевантен спрямо основния поставен от страната въпро, а именно – „ Как следва да се преценява изключителността в отношенията“, въпрос поставен в контекста на несъответствие на доказването на връзката между ищците и пострадалия с разясненията дадени с посоченото от страната ТР № 1 / 16г. на ОСНГТК Така поставеният въпрос от касатора /в първата му част/ следва да бъде прецизиран, поради непрецизното му формулиране от страна на пълномощника на застрахователното дружество, а именно като бъде уточнено, че както и страната е разгледала в изложението си, въпросът е относим към отношенията между братята, сестрата и пострадалия“. Или, въпросът следва да бъде уточнен, съобразно правомощията на настоящата инстанция / т.1, ТРОСГТК №1 /10г./ като - „ Как следва да се преценява изключителността в отношенията между братя, сестри и пострадалия, починал при ПТП, с оглед установяване на материалноправната активна легитимация на разширения кръг родственици, в хипотеза на пряк иск по чл.432 КЗ“. Така поставеният въпрос е релевантен, с оглед решаващия извод на състава, свързан с извършената от съда преценка за наличие на материалноправна активна легитимация на ищците - братя и сестра на починалия в резултат на ПТП на 28.10.2016г.- Т. Т. М.. Касаторът, обосновава и наличие на допълнителен критерий - противоречие със задължителна тълкувателна практика на ВКС. Подробно са развити съображения за това, че ищците не установяват предпоставки за включването им към кръга от лица, на които се присъжда обезщетение за вреди, произтичащи от непозволеното увреждане в резултат на ПТП, при което е починал техният брат. Правният въпрос е обоснован и като разрешен от съда в противоречие с ТР ОСНГТК № 1 /16г., Така, страната обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Този извод се налага, с оглед приетото от съда за установеност на активната материална легитимация на ищците. Решаващият състав позовавайки се на изслушаните свидетелски показания е мотивирал, че е установена емоционална връзка на обич и привързаност между братята и сестрата, като това е прието за достатъчно за да бъде обосновано изключението и да бъдат включени ищците в кръга лица, на които се дължи обезщетение. С оглед цитираната от касатора задължителна практика, за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, трябва да бъдат доказани от ищците отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между братята и сестрата. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на брата до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, въпреки тези разрешения липсва мотивиране на такава връзка, която фактите по спора да установяват, тъй като свидетелските показания, както и от заключението на експерта клиничен психолог, необсъдени в пълнота от съда установяват, че отношенията между братята и сестрата съставляват обичайните отношения между лица израснали в едно и също семейство и не са израз на такава дълбока връзка, установяваща изключението, определящо ищците като лица извън кръга очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, доказаност за връзка между ищците и починалия, надхвърляща нормалните отношения на привързаност между братята и сестрата, съдът е постановил акта си в противоречие, с разгледаната задължителна практика на ВКС. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1200 лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение