Определение № 60406 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4350/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. чл. 396, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Алвес” ООД против въззивно определение № 26/29.03.2021 г. по в. ч. т. д. № 177/2021 г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което след отмяна първоинстанционното определение № 169/15.02.2021 г. по ч. т. д. № 90/2021 г. на Варненски окръжен съд е допуснато обезпечение на бъдещите искове на Г. Д. Т. срещу „Алвес” ООД по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 33Д и в условията на евентуалност - чл. на 93, ал. 2 33Д, чрез налагане на възбрана по отношение на правото строеж за апартамент № .. на етаж .., със застроена площ от 82,73 кв.м., ведно с изба № .., със застроена площ 3,50 кв.м., находящи се в жилищна сграда с магазин в УПИ – .. - общ. (с идентификатор № ..), в кв. .. по плана на ..-ти микрорайон на [населено място], за която сграда е издадено разрешение за строеж № 203/01.11.2018 г., влязло в сила на 29.11.2018 г. Касаторът поддържа, становище за неправилност на обжалваното определение и счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по въпросите: 1. Следва ли съдът да извърши преценка за вероятната основателност на иска въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства и когато не разполага с убедителни писмени доказателства, да го задължи да представи гаранция в определен срок при условията на чл. 180 и чл. 181 33Д?; 2. Допустимо ли е налагане на възбрана върху право на строеж върху обект, като обезпечителна мярка, след като същото е реализирано и счита ли се в този случай исканата мярка за достатъчно индивидуализирана, за да бъде допусната? Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Г. Д. Т. е сезирал Варненския окръжен съд с искане за допускане на обезпечение на бъдещи осъдителни искове срещу „Алвес” ООД за заплащане на: сумата от 33249,11 лв. (еврова равностойност 17000 евро), представляваща платена цена (първа и втора вноска) по развален предварителен договор от 04.01.2019 г. на основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД; сумата от 13299,64 лева (еврова равностойност 6800 евро), представляваща неустойка, дължима на основание чл. 92, ал. 1 33Д, вр. т. 19 от договора, а в условията на евентуалност - същата сума, претендирана като капаро в двоен размер, дължима на основание чл. 93, ал.2 33Д, вр. т. 6.1 от предварителен договор от 04.01.2019 г., чрез налагане на възбрана върху съответните идеални части от правото на строеж за апартамент № .. на етаж .., със застроена площ от ... кв.м., ведно с изба № .., със застроена площ 3,50 кв.м., находящи се в жилищна сграда с магазин в УПИ -...- общ. (с идентификатор № ...), в кв. .. по плана на ..-ти микрорайон на [населено място]. Варненският окръжен съд е оставил искането за допускане на обезпечение без уважение поради недостатъчнa индивидуализaция на вещното право, по отношение на което се иска допускане на възбрана, липса на доказателства за принадлежност на вещното право в патримониума на дружеството и вероятна неоснователност на бъдещия иск по чл. 92, ал. 1 33Д поради липса на валидна неустоечна клауза за компенсиране на вреди при разваляне на договор от купувача при неизпълнение на задължението на продавача в срок. За да допусне исканата от молителя обезпечителна мярка, въззивният съд е приема, че искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е допустим и вероятно основателен, както и че непосочването на съответните идеалните части от общите части на сградата, в която ще бъде построен апартаментът, и от правото на строеж върху дворното място, не е пречка за вписване на мярката и за настъпване на целения ефект от възбраната, като в тази връзка се констатира, че вещното право е индивидуализирано по аналогичен начин, по който са вписвани нотариални сделки с право на строеж върху други жилищни имоти от същата сграда. Основавайки се на задължителните постановки на т. 5 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд приема, че принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към партимониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана. Преценявайки съдържанието на чл. 19 от предварителния договор, съдът приема за неправилен извода на окръжния съд за нищожност на неустоечната клауза. Освен това исканата обезпечителна мярка е счетана за подходяща с оглед целта на обезпечението, цената на обезпечавания материален интерес и наличните данни за характеристиките на вещното право. Въз основа на изложеното дотук, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първият поставен въпрос относно предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещ иск е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която обезпечението на бъдещ иск се допуска, когато същият е допустим и вероятно основателен, налице е обезпечителна нужда и посочената обезпечителна мярка е подходяща (съответна на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца), като преценката за вероятната основателност се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато убедителни доказателства липсват - при представяне на гаранция (решение № 110/14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 229/22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 5/2012 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 547/26.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4013/2018 г. на ВКС, IV г.о.). Въззивният съд е осъществил преценка на данните по делото, като е стигнал до извод за допустимост на бъдещите искове по чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и за наличие на обезпечителна нужда и адекватност на исканата обезпечителна мярка, като е счел, че в случая не е налице и нужда от внасяне на гаранция, която преценка е конкретна и не може да бъде предмет на проверка от ВКС при извършване на преценка относно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Вторият въпрос се основава на становището на касатора, че исканата обезпечителна мярка не е била надлежно индивидуализирана, тъй като правото на строеж било реализирано на 08.04.2021 г., на която дата бил издаден акт обр. 14. Доколкото в случая обжалваният акт е постановен преди този момент (на 29.03.2021 г.), този въпрос се явява неотносим. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,