Определение № 684 от 16.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 192/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена от АД „Милованови“ частна касационна жалба срещу определение № 14838/07.12.2023 г. на СГС, VІ- И състав по в. ч. гр. д. № 12772/23г., с което е отменено определение № 22896/29.06.2023г. на СРС, 168 състав по гр.д. № 42056/21г., с което е отхвърлена молбата Д. С. по чл.248 ГПК и вместо него е постановено друго, с което е изменено решение № 6338/24.04.23 г. на СРС, 168 състав по гр.д. № 42056/21г. в частта на разноските, като е отменено в частта на разноските, които Д. К. С. е осъдена да заплати на АД „Вълев и Лимберов“, с наименование кантора „Миланови“, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв., адв. възнаграждение за горницата над сумата от 1172,15лв., с ДДС. Твърди, че определението е очевидно неправилно, евентуално- постановено в противоречие с практиката на ВКС и иска да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което Д. С. да бъде осъдена да заплати на АД „Миланови“ сумата от 3266 лв. с ДСС- адв. възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основание за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК- очевидна неправилност, евентуално- основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, по следния въпрос: “Следва ли въззивният съд да вземе предвид материалния интерес на делото като база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение и да го определи съобразно размера на уважената/отхвърлената част от исковете?“. С писмения си отговор насрещната страна изразява становище за недопускане на определението до касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба. Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въпросът е обусловил правните изводи на съда, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в която се приема, че материалният интерес на делото, като база за определяне на минималните размери на адв. възнаграждение, се съизмерява с цената на предявения иск и се определя от съда съобразно размера на уважената/ отхвърлена част от иска. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е приел, че минималният размер на адв. възнаграждение следва да бъде определен при съобразяване с цената на иска съразмерно с уважената част, но е допуснал очевидна фактическа грешка при посочване цената на иска, довела до погрешни изчисления, която грешка е отстранима по реда на чл.247 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния, а е налице допусната от съда очевидна фактическа грешка при посочване цената на иска, довела до погрешни изчисления, която грешка е отстранима по реда на чл.247 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 14838/07.12.2023 г. на СГС, VІ- И състав по в. ч. гр. д. № 12772/23 г. Делото следва да се върне на въззивният съд за отстраняване на твърдяната очевидна фактическа грешка. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,