Определение № 205 от 06.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6104/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. П., П. Д. С. и Ц. Д. П. чрез техния процесуален представител адв. Г. В., против решение № 369 от 15.07.2014 г. по в.гр.д. № 429/2014 г. на Плевенския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 1831 от 13.11.2013 г. по гр.д. № 7271/2012 г. на Плевенския районен съд в обжалваната му част, с която е признато за установено по отношение на касаторите и на П. Д. П., Б. П. П., Д. П. Я. и И. Д. П., че ищецът Т. М. И. е собственик на недвижим имот - лозе и овощна градина в м. ” Стража 2”, с площ 600 кв.м, съставляващ парцел 85а, за което се легитимира със заповед № РД- 15-7200 от 27.10.1998 г. на кмета на [община], както и правото му да бъде попълнен имота в кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място] чрез нанасянето на имота в границите на съществуващ поземлен имот с идентификатор № 56722.701.2820 с нов идентификатор № 56722.701.3107. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с това, че “съдът се е произнесъл по случай, приключил по ПП на ЗСПЗЗ, без да са налице каквито и да било доказателства за придобиване на право на собственост и за размера на претендирания и признат с решение по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот, като при това е разпоредил вписване на решението поради допусната грешка в номерацията на имотите в регистрите, без това да е поискано от ищеца”. В писмен отговор на касационната жалба, подаден от адв. В И. като пълномощник на Т. М. И., се изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявеният от Т. М. И. иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР се основава на твърденията, че по предвидения за това ред през 1987 г. на ищеца е било предоставено право на ползване върху земеделска земя – лозе с овощна градина, с площ 600 кв.м в землището на [населено място], м.” Стража 2”, съставляващо парцел 85-А. През 1988 г. било издадено строително разрешение за построяването на сезонна постройка с площ 34.97 кв.м в същия имот. Със заповед на кмета на [община] от 27.10.1998 г. на ищеца е било признато правото като ползвател да придобие собствеността върху парцел 85А в м.” Стража 2” с площ 600 кв.м, по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази заповед обаче предоставеният за ползване имот погрешно бил идентифициран като имот № 255, парцел 234, вместо с действително ползвания от ищеца имот № 244, който е застроен. Със заповед на кмета на [община] от 10.06.2008 г. била одобрена оценката на предоставената на ищеца за ползване земеделска земя с площ 407 кв.м, съставляваща поземлен имот с идентификатор № 56722.701.1645. Сумата от 280 лв. била внесена от него на 27.08.2008 г. Впоследствие установил, че предоставеният му за ползване през 1987 г. земеделски имот не е идентичен с имот № 56722.701.1645, а с имот с идентификатор 56722.701.2820. Поискал грешката бъде поправена по административен ред и в изпълнение на дадените му указания възложил изготвяне на проект за промяна в кадастъра, съобразно който от имоти 56722.701.1645 с площ 407 кв.м и имот № 56722.701.2820 с площ 1497 кв.м на наследниците на А. П. Н. се образуват нови имоти както следва: имот № 56722.701.1645 с площ 407 кв.м за наследниците на А. Н., имот № 56722.701.3196 с площ 897 кв.м също за наследниците на А. Н. и имот № 56722.701.3107 за ищеца. Тъй като наследниците на А. Н. отказали да подпишат съставения Акт за непълноти и грешки, е сезирал съда с искане да признае за установено по отношение на тях, че на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ той е придобил правото на собственост върху 600 кв.м, които представляват част от ПИ с идентификатор № 56722.701.2820, за който е отреден новообразуван имот с идентификатор № 56722.701.3107. При тези данни настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост. Основание за това дава обстоятелството, че в хипотезите на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ границите, местоположението и площта на новообразуваните имоти, които се придобиват от ползвателите, се определя със заповедта на кмета по §4, к, ал.7 ЗСПЗЗ, която има конститутивно и вещноправно действие. Наведените в исковата молба твърдения за допусната грешка в административния акт, а не в кадастралната карта, поставят въпроса за допустимостта на търсената с иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР защита. Водим от гореизложеното съдът