Определение № 830 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 935/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Националната гвардейска част, чрез гл. юрисконсулт С. Н., срещу решение № 3100/07.11.2022г. по в. гр. дело № 6911/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 07.04.2022 г. по гр.д. №61727/2021г. на Софийския районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на ищеца С. Б. Т., извършено със заповед №ЛС-80/01.09.2021г. на Командира на Национална гвардейска част и е отменено на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, възстановена е на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ С. Б. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили и ответникът Националната гвардейска част е осъден да заплати на ищеца С. Б. Т. сумата от 10 724,94 лв. обезщетение по чл.344,ал.1,т.1, вр.чл.225 ал.1 КТ за оставането й без работа поради уволнението през периода 01.09.2021г.- 01.03.2022 г., ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до окончателното погасяване. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответницата по касационната жалба С. Б. Т., чрез адв. Л. М., в писмен отговор изразява мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ. Прието е за безспорно, че страните по делото са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор рег. № 3-923/20.03.2009 г., допълнителни споразумения към същия рег. № СИ-16-61/02.01.2019 г. и рег. № СИ-16-252/20.01.2021 г., като ищцата е заемала длъжността „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили. Със заповед на Командира на Националната гвардейска част №ЛС-80/01.09.2021г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, считано от 01.09.2021 г. Съдът е счел за неоснователни доводите на ищцата, че уволнителна заповед е незаконосъобразна като немотивирана и не е посочено на кое от двете основания по чл.328 ал.1 т.6 КТ се извършва уволнението. Съдът е приел, че заповедта е мотивирана чрез посочване на правното основание за това, а именно: чл.328 ал.1 т.6 КТ и чрез самия текст на разпоредбата. Непосочването кое от двете основания, предвидени в разпоредбата прилага работодателят, не е основание за незаконност на уволнението. То би било незаконно, ако не са се осъществили фактите, включени в хипотезата на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение. От длъжностната характеристика за длъжността „Главен експерт“ в Представителен ансамбъл на въоръжените сили, утвърдена на 27.03.2019 г., се установява, че изискванията за длъжността включват: минимална образователна степен - бакалавър; професионална област - изкуства; професионално направление - музикално и танцово изкуство; минимален професионален опит - 2 г. в областта на функциите на длъжността; допълнителна квалификация/обучение - да умее да работи и ползва компютърни информационни системи, приложения и програми; ниво на достъп до класифицирана информация - не се изисква определено. С нова длъжностна характеристика, утвърдена от Командира на Национална гвардейска част на 10.08.2021 г., са изменени изискванията за образование за заеманата от ищцата длъжност „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили. Изискванията за заемане на длъжността включват: минимална образователна степен - бакалавър; професионална област-социални, стопански и правни науки; професионално направление - администрация и управление; професионален опит - не се изисква; допълнителна квалификация/ обучение - да умее да работи на ниво „Потребител“ със системен и приложен софтуер, използван в Националната гвардейска част; ниво на достъп до класифицирана информация - за служебно ползване. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че е налице валидна промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили, като е посочил, че промяната на изискванията за заемане на дадена длъжност, в случаите, когато те не са установени с нормативен акт, е право на работодателя и се основава на неговата преценка с оглед на конкретните нужди за осъществяване на дейността му. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че ищцата е с образователна степен „магистър“ по специалност „Логистика на сигурността и отбраната“. Съдът е счел, че тази специалност попада в професионалната област - стопански науки, професионално направление - администрация и управление, тъй като логистиката е икономическа дейност и най общо под логистика се разбира управлението на всички видове материални и нематериални /информационни, финансови, енергийни и др./ потоци, съществуващи в икономическите системи. С оглед изложеното е направен извод, че не е налице хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 КТ - липса на необходимите за длъжността образование и квалификация, доколкото е установено, че ищцата отговаря на променените изисквания за длъжността „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили. За основателен е счетен и доводът на ищцата, че е налице злоупотреба с право. В тази връзка съдът е посочил, че ищцата е обосновала доводите си за злоупотреба с право от страна на работодателя с твърдения, че промяната в изискванията за заемане на длъжността не е била продиктувана от интереса и нуждите на работата, нито от интереса на Представителния ансамбъл на въоръжените сили, не е настъпила необходимост от промяна на изискванията за длъжността, новите изисквания не отговарят на истинските изисквания и характеристики на работата. Съдът е посочил, че за да бъде установено наличието или не на злоупотреба с право от страна на работодателя следва да бъдат установени конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за това. Същите следва да бъдат включени в предмета на делото от страната, имаща интерес от установяването им. Това е страната, която носи доказателствената тежест за оборването на презумпцията по чл.8 ал.2 КТ. При спор за законността на уволнението тази страна е работникът или служителят, който трябва да обоснове твърденията си за злоупотреба с право от страна на работодателя, посочвайки конкретни факти и обстоятелства, от които могат да бъдат направени изводи в тази насока. Съдът е приел, че в случая от длъжностните характеристики за длъжността „Главен експерт“ на Представителния ансамбъл на въоръжените сили се установява, че основната цел на длъжността е реализиране на културната политика на Министерството на обраната, а основните й трудови функции са свързани с ръководството на личния състав на ансамбъла, организацията на репетиционната, творческа и концертната му дейност, т.е. касае се за дейност, която е изцяло в областта на културата и изкуствата. Въведеното с новата длъжностна характеристика изискване за професионалната област - социални, стопански и правни науки; професионално направление - администрация и управление няма никаква връзка с областта на културата и изкуствата, т.е. не е във връзка с основните трудови функции на длъжността, а когато въведените изисквания не са свързани с характера на работата, съдът може да прецени, че е налице злоупотреба с право. По основанията за допускане на касационно обжалване: Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл по спорните въпроси, като при това не е обсъдил всички приети и относими към спора доказателства по делото. Наред с това въззивният съд е превишил правомощията си като е упражнил контрол на свързани с целесъобразност действия на работодателя и е стигнал до ексцес в правомощията си, отнемайки суверенно право на работодателя, приписвайки му несъществуващ статут и е игнорирал причинно- следствената връзка между образованието на ищцата – логистично и неприложимостта му в условията на Националната гвардейска част, която не е логистична структура на Министерство на отбраната, а представителна. Изложени са твърдения, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешението, дадено им в решение №4 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 4608/2013 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 66 от 19.03.2013 г. по гр. д. № 870/2012 г. на ВКС, III г. о.; решение № 97 от 18.08.2022 г. по гр. д. № 2820/2021 г., на ВКС, IV г. о.; решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 232 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 871/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 350 от 17.01.2013 г. по гр. д. № 75/2012 г. на ВКС, III г. о. Посочените твърдения на касатора съдържат в себе си твърдение, макар и неточно и неясно изложено, за разрешени от въззивния съд правни въпроси, които са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда при постановяване на решението му. Същите са свързани с въпросите, разрешени с посочената в изложението практика на ВКС, поради което могат да бъдат уточнени и конкретизирани от касационния съд при упражняване на правомощието му по т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТГК на ВКС. С оглед на това правният въпрос, по който следва да се допусне касационно обжалване, може да бъде сведен до това подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя да промени изискуемото се за заемане на длъжността образование при преценка за законосъобразност на извършеното на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ уволнение или това е въпрос за целесъобразност, който подлежи на съдебен контрол само при твърдения за злоупотреба с право от страна на работодателя и във втория случай длъжен ли е работникът или служителят да изложи конкретни факти и обстоятелства във връзка с твърдението си за злоупотреба с право и кой носи доказателствената тежест за установяването им. С решене № 97/18.08.2022 г. по гр.дело № 2820/2021 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съдебната практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е константна за това, че въпросът какво образование и квалификация са необходими за съответната длъжност е въпрос от компетентността на работодателя. Той е в правото си, с оглед на изпълняваните от съответната длъжност функции, да прецени какво образование и квалификация и на какво ниво са необходими за тяхното изпълнение и да предвиди такива, като условие за заемане на длъжността или съответно да ги измени ако това е необходимо. Тази негова преценка е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, като съдът не е компетентен да се произнася какво образование и квалификация са необходими за заемане на съответната длъжност или за това дали извършеното изменение на изискванията е било необходимо. Съдебен контрол върху преценката на работодателя за изменение на изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността е допустим в случаите на оспорване на уволнението само при надлежно въведени от работника твърдения за злоупотреба с право или дискриминация от страна на работодателя. В тази насока са решение № 321/31.10.2011 година, постановено по гр. д. № 13/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 192/14.06.2013 година, постановено по гр. д. № 680/2012 година, решение № 345/06.03.2014 година, постановено по гр. д. № 3868/2013 година, решение № 55/16.04.2015 година, постановено по гр. д. № 3086/2014 година, решение № 183/08.06.2015 година, постановено по гр. д. № 7381/2014 година, решение № 216/23.06.2015 година, постановено по гр. д. № 633/2014 година и решение № 60 276/06.01.2022 година, постановено по гр. д. № 4103/2020 година, шестте по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С посоченото решение съставът на ВКС е приел, че по силата на установената в чл. 8, ал. 2 от КТ презумпция добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Затова при спор относно законността на уволнението работодателят е освободен от задължението да доказва, че добросъвестно е упражнил правото си да прекрати трудовото задължение на работника или служителя. Презумпцията за добросъвестност е оборима, поради което доказателствената тежест за установяване на злоупотребата с право от страна на работодателя се носи от работника или служителя. За да бъде установено наличието или не на злоупотреба с право от страна на работодателя следва да бъдат установени конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за това. Същите следва да бъдат включени в предмета на делото по установения за това ред от страната, която има интерес от установяването им. Това е страната, която носи доказателствената тежест за оборването на презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ. При спор за законността на уволнението тази страна е работникът или служителят, който трябва да обоснове твърденията си за злоупотреба с право от страна на работодателя като посочи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да бъдат направени изводи в тази насока. В този смисъл решение № 71/24.07.2013 година, постановено по гр. д. № 284/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Правният въпрос е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС и поради това касационно обжалване следва да се допусне по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение