Определение № 210 от 13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1509/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. С. М. против въззивно решение № 149/ 16.01.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд ,по в.гр.д.№ 2601/2017 г. ,с което е отменено решение № 4425/25.05.2016 г. и допълнително решение № 1437/2.03.2017 г.по гр.д.№ 7550/2015 г. по описа на Софийски градски съд и е отхвърлен предявения от Б. С. М. срещу Г. Н. Г. иск за заплащане на сумата от 61 000 лв.,получена без правно основание,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба д9о окончателното и плащане.Присъдени са разноски. Касаторът се позовава на основанието по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК и на основанието по чл.280,ал.2,предложение второ и трето ГПК /нова, ДВ, бр.87 от 2017 г./за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При наличие на такова искане и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно. С определение от 04.06.2018 г. по к.д.№ 10/2018 г., постановено на основание чл.17 от Закона за Конституционния съд, Конституционният съд на Република България е допуснал „за разглеждане по същество искането на състав на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК /обн. – ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г./ в частта: „...както и при очевидна неправилност.“, което налага спиране на производството по настоящото дело до постановяване на решение по него. Предвид на изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.6, във връзка с чл.292 ГПК, вр. чл.17 от З., Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.