Определение № 195 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3525/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Център за градска мобилност” ЕАД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3727 от 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1702/ 2020 г., с което след като частично са отменени и частично са потвърдени решение на Софийски районен съд от 02.09.2019 г. по гр.д.№ 35074/ 2018 г. и определение на същия съд по същото дело от 15.11.2019 г., като краен резултат по предявените от Е. С. Р. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено с акт № РД-12-ЗП-12/ 30.03.2018 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „организатор”, отдел „Платено паркиране” /синя и зелена зона/, отдел „Паркиране”, Дирекция „Паркиране и мобилност” на ответното дружество, като последното е осъдено да заплати на ищеца 11 802,60 лв обезщетение за оставане без работа за период 01.04.2018 г. – 01.10.2018 г. и е разпределена отговорността за разноските по делото, а осъдителният иск е отхвърлен за разликата над 11 802,60 лв до пълния предявен размер от 12 217,50 лв. Касационна жалба срещу въззивното решение е подал само ответника, поради което в отхвърлящата иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ част решението, по чиято валидност няма съмнения, е влязло в сила. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол процесуалноправните въпроси „За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото и длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани” и „Допустимо ли е въззивният съд при спазване на задължението си по чл.236, ал.2 от ГПК да прави фактически констатации и да гради извод върху тях, при положение, че тези фактически констатации са въз основа на грешен прочит на писмени доказателства” и материалноправния въпрос „За възможността на работодателя да уволни по реда на чл.328, ал.1 изр.2 от КТ свой служител, при промяна на щатното разписание без да извърши подбор, при условие че задължения за този служител са с различни длъжностни характеристики и изискват изпълнението на различни трудови функции от други служители”. Според касатора в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а освен това поддържа, че те имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и твърдения за очевидна неправилност на въззивното решение, без да излага конкретно в какво тя се състои. Ответната страна Е. Р. оспорва жалбата като поддържа, че няма основания за допускане на касационното обжалване. Счита, че материалноправният въпрос не е формулиран надлежно, нито има значението по чл.280 ал.1 т.3 КТ. Относно първия процесуалноправен въпрос заявява, че е разрешен в съответствие, а не в противоречие с установената практика, а втория счита за необуславящ. Излага и съображения за правилност на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор, като считано от 01.05.2013 г. ищецът бил преназначен на длъжността „организатор” в сектор „Платено паркиране” /синя и зелена зона/, отдел „Паркиране”, Дирекция „Паркиране и мобилност“. Основни задължения на тази длъжност били изготвяне на работни графици, месечни, дневни за работа на контрольорите автомобилен транспорт - платено паркиране; организиране и осъществяване на дейността, свързана с обработка на документацията по определяне на месечното възнаграждение на контрольорите автомобилен транспорт - платено паркиране; изготвяне на месечни отчети на база работни графици; информиране контрольорите за промяна на графици при затваряне на пътни участъци от двете зони; изготвяне на седмични, месечни и годишни отчети за резултати от дейността на сектора; присъствие и участие в оперативки на работещи в сектора, инструктажи на контрольорите, запознаване служителите с новите вътрешни актове на работодателя; провеждане на инструктаж и допълнително обучение на работещите в сектора; присъствие при издаване и получаване на PAD устройства на контрольорите автомобилен транспорт - платено паркиране, следене за изправността на тези устройства, отстраняване на леки проблеми с тях; следене за заряда на батериите на тези устройства и проверката им за заряд и за изправност преди начало на всяка смяна, изготвяне на тримесечен доклад за състоянието им; следене за редовно отчитане на събрани парични средства от контрольорите автомобилен транспорт, изготвяне седмична справка за отчитането, при неточност информиране незабавно прекия ръководител и ръководство на отдел или на дирекция; проверяване спазването на трудовата дисциплина, изпълнението на трудовите задължени и работното време на контрольорите автомобилен транспорт, наличието на достатъчно брой талони при излизането им на работа, информиране за резултати и предлагане мерки за недопускане на регистрирани нарушения; следене за достатъчен запас от талони за 1 месец; ежедневно следене за спазване на работно време на работещите в сектора; оказване съдействие на контрольорите автомобилен транспорт при възникване на конфликти с граждани и клиенти на ответника; спазване вежлив и делови тон при общуване; информиране ръководството за проблеми; полагане на грижи за изправност на предоставено му превозно средство. Същите трудови функции били възложени и на служителите, заемащи длъжността „началник - смяна”, сектор „Платено паркиране-зелена и синя зона”, отдел „Паркиране”, Дирекция „Паркиране и мобилност”. Със заповед № РД-09-99/ 30.03.2018 г. на изпълнителния директор на ответното дружество считано от 01.04.2018 г. били закрити 2 щатни бройки за длъжността „организатор” в сектор „Платено паркиране-синя и зелена зона”, отдел Паркиране”, Дирекция „Паркиране и мобилност”. Преди издаването й в дружеството действало щатно разписание, според което в сектор „Платено паркиране-синя и зелена зона”, отдел Паркиране”, Дирекция „Паркиране и мобилност“, е имало 2 щатни бройки за длъжността „организатор”, 2 щатни бройки за длъжността „началник смяна”, 1 щатна бройка за длъжността „организатор на автомобилен транспорт”. След издаване на заповедта е утвърдено ново щатно разписание, според което към 01.04.2018 г. в същия сектор е имало 2 щатни бройки за „началник смяна” и 1 щатна бройка за „организатор на автомобилен транспорт”. С акт № РД-12-ЗП-12/ 30.03.2018 г. издаден от изпълнителния директор на ответното дружество било прекратено, считано от 01.04.2018 г., трудовото правоотношение с ищеца поради съкращаване на щата по чл.328 ал.1 т.2 КТ. Към тази дата работодателят бил обвързан от колективен трудов договор от 14.07.2017 г., съгласно чл.50 от който при съкращаване на щата обезщетението по чл.225 ал.1 КТ се изчислява въз основа на 150% от брутното трудово възнаграждение. В чл.69 от раздел „Социално осигуряване и подпомагане” на договора било поето задължение от работодателя да подсигури средства за поевтиняване на храната от по 13 лв за пълен отработен ден, като тези средства били дължими и по време на ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност от трудова злополука и платен годишен отпуск. През месец март 2018 г., който за ищеца бил последен пълен отработен месец преди уволнението, брутното му трудово възнаграждение включвало 880 лв основно трудово възнаграждение, 158,40 лв допълнително възнаграждение за стаж; 46,10 лв за работа през официални празници и 273 лв за социални - храна. При тези фактически установявания от правна страна съдът приел, че извършеното уволнение е незаконно. Макар да отхвърлил доводите на ищеца, че съкращаването на щата е фиктивно и да установил, че към 01.04.2018 г. е имало взето решение от компетентен орган на ответното дружество за съкращаване на 2 щатни бройки за длъжността „организатор”, отдел „Платено паркиране” /синя и зелена зона/, отдел „Паркиране”, Дирекция „Паркиране и мобилност”, съдът посочил, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание това съкращаване е следвало да бъде осъществено след извършване на подбор. В същия отдел, сектор и дирекция към момента на уволнението на ищеца имало 2 щатни бройки за длъжността „началник смяна”, а двете длъжности били с едни и същи трудови функции, доколкото съдържанието на основните задължения по длъжностната характеристика за двете длъжности било идентично. Съдът посочил, че още с исковата молба ищецът оспорил законността на уволнението поради неизвършен подбор с твърдения, че такъв е следвало да се извърши между него и заемащите длъжността „началник смяна” в същия сектор и отдел, дирекция, както и с тези, заемащи длъжността „организатор” и „началник смяна” в същата дирекция, макар и в други отдели и сектори, които били с идентични функции с неговата. След като твърденията му се установявали, а подбор не бил извършен от ответника, уволнението било незаконно и следвало да се отмени, като ищецът бъде възстановен на заеманата преди извършването му длъжност. За основателен бил счетен и осъдителният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като относно размерът му съдът посочил, че в базата за изчисляването следва да се включи и сумата от 273 лв, изплатена на ищеца през март 2018 г. като възнаграждение – социални - храна. Съдът мотивирал, че съгласно чл.69 ал.1 от колективния трудов договор тази сума представлявала допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, която се изплаща ежемесечно и зависи само от отработеното време, следователно попадала в обхвата на чл.228 КТ. С оглед тези мотиви на въззивния съд, материалноправният въпрос е необуславящ, тъй като не е разрешен в обжалваното решение. При извършените от въззивния съд фактически констатации въпросът не е стоял пред инстанцията по същество, тъй като тя е установила въз основа на доказателствата по делото, че задълженията на ищеца по длъжностна характеристика са идентични с тези, които са имали служителите на длъжността „началник смяна“ в същия отдел на предприятието на работодателя. Затова питането възможно ли е законосъобразно уволнение поради съкращаване на щата без извършване на подбор, ако трудовите функции на други оставащи на работа служители не са идентични, няма отношение към решаващите изводи на съда. Няма такова отношение и питането може ли съдът да прави фактически констатации въз основа на грешен прочит на писмени доказателства. Макар формулирано под формата на въпрос, всъщност се касае за твърдение на ответника за извършени от съда процесуални нарушения в процеса по анализ на събраните по делото доказателства. Проверка върху правилността на процеса по събиране и оценка на доказателствата обаче в производството по чл.288 ГПК не може да бъде правена и касационно обжалване по доводи за извършени процесуални нарушения не може да бъде допуснато. Обуславящ е единствено първият от повдигнатите процесуалноправни въпроси, но той е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Според тази практика въззивният съд е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени (решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него). При постановяване на обжалваното решение не е налице отклонение от така установената практика, поради което не е налице твърдяното допълнително основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Няма основание за допускане на касационния контрол и по доводите за очевидна неправилност на обжалвания акт. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да проверява действително съществуващите пороци на въззивното решение, той може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност изхождайки от самия акт, без да подлага на проверка за законосъобразност съдопроизводствените действия на съда по същество и правилността на извършения от него доказателствен анализ. В случая жалбоподателят не формулира в изложението си доводи за такива тежки пороци на обжалваното решение, които могат да бъдат изведени от съдържанието на самия акт, без подлагането му на допълнителен контрол. Извън поставените въпроси, липсва допълнителна обосновка в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Доколкото част от въпросите са необуславящи, а обуславящият е разрешен в съответствие с установената практика, обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен. По изложените съображения Върховният касационен съд