Определение № 239 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. И., приподписана от пълномощника й адв. В. Я., против решението от 05.03.2010 г. по гр.д. № 4897/2009 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ-Б състав, с което като е отменил решението от 22.12.2008 г. по гр.д. № 17130/2006 г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявения от касатора против Агенция по заетостта иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ и в частта за присъдени в полза на съда разноски за вещо лице е отхвърлил същия иск. Ответникът Агенция по заетостта не е изразил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че материалноправния въпрос относно законосъобразността на извършения подбор от работодателя и конкретно- между кои служители следва да бъде извършен подбора и по какви критерии, е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- решение № 603/12.04.2006 г., решение № 145/23.02.2006 г., решение № 2107/09.01.2007 г., и трите на ВКС, ІІІ г.о., приложени към изложението. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, към което насочва позоваването на касатора на решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./. В приложените решения е прието, че подбор може да се извършва само между лица, изпълняващи еднакви или сходни трудови функции. В настоящият случай въззивният съд е приел, че работодателят не е допуснал нарушение като не е включил в подбора служителите Т.К. и А.О., тъй като техните функции не са еднакви или сходни с тези на ищцата, а са различни, който извод е извел от съпоставка на длъжностните характеристики, и при това положение работодателят не е трябвало да ги включва в подбора. Не е налице противоречие по разрешения в обжалваното решение въпрос и разрешението, дадено в приложените решения. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение