Определение № 407 от 28.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1502/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Б. К. чрез процесуалния пълномощник адвокат М. срещу определение № 1172 от 18. 05. 2020 г. по ч. гр. д. № 1328/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е потвърдено определение № 844 от 11. 02. 2020 г. по т. д. № 2507/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 9 състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 849/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 10 състав. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Частният жалбоподател излага доводи, че в случая не е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като т. д. № 849/2018 г. на СГС не е преюдициално по отношение на производството по т. д. № 2507/19 г. на същия съд. Изразява становище, че се касае до образувано по-рано висящо съдебно производство между същите страни, на същото основание и за едно и също вземане, поради което е налице предпоставката на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на по-късно заведеното дело. Мотивира разбирането си със съображения, че по двете дела са предявени искове по чл. 464, ал. 1 ГПК за оспорване цялото вземане на взискателя-ответник за сумата от 260 000 лв. Допускането на касационно обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя следния правен въпрос: „Може ли предметът на иска по чл. 464 ГПК да бъде ограничен до част от вземането на конкуриращия взискател – ищец, която част е останала неудовлетворена в рамките на изпълнителното производство, или следва да обхваща цялото вземане на присъединения взискател – ответник, в пълния му размер, което вземане се оспорва в рамките на съдебното производство по предявен от конкуриращия взискател – ищец иск с правно основание чл. 464 ГПК?“. Твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на определение № 402 от 26. 06. 2012 г. по ч. т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I т.о. и определение № 146 от 08. 03. 2017 г. по т.д. № 1654/2016 г. на ВКС, II т.о. Ответниците по частната жалба „МИК – М Строй“ ЕООД, М. К. К., Р. В. Т. А., З. К. К. и Етажна собственост при сграда с административен адрес [улица] не са депозирали отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК прие следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди определението на Софийски градски съд за спиране на производството по т. д. № 2507/2019 г. до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 849/2018 г. на Софийски градски съд, Софийски апелативен съд е приел, че е налице релевантната за основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК връзка на преюдициалност между делата. Съобразил е, че ищците „МИК – М Строй“ ЕООД, М. К. К., Р. В. Т. А., З. К. К. и Етажна собственост на [улица] са предявили в производствата по т. д. № 2507/2019 г. и т. д. № 849/2018 г. по описа на Софийски градски съд искове по чл. 464 вр. чл.124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не съществуват различни части от вземането на В. К. към „Български Енергиен Пул“ ООД, възникнало на основание договор за заем от 26. 04. 2010 г. и споразумение от 22. 02. 2017 г., за сумата от 260 000 лв., за която сума са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, /предмет на т. д. № 2507/2019 г. на СГС е част от вземането за сумата от 20 080, 07 лв., а на т. д. № 849/2018 г. на СГС, по което е постановено обжалвано пред САС решение, е част от вземането в размер на 67 607, 04 лв./. Поради това, позовавайки се на мотивите към т. 3 на Тълкувателно решение № 3/22. 04. 2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е заключил, че не е налице идентитет между двете дела, обосноваващ приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Касационно обжалване по формулирания от частния касатор въпрос не може да се допусне поради несъответствието на въпроса с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. С оглед тези задължителни указания поставеният от касационния жалбоподател въпрос не покрива общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не отразява дадените от въззивния съд разрешения. За да достигне до решаващия извод, че е налице основанието за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е приел, че в случая са налице две висящи дела, между едни и същи страни и на същото основание, но предмет на делата са различни части от вземането на ответника В. К. към „Български енергиен пул“ ЕООД за сумата от 260 000 лв. Въззивният съд не е изразил становище по въпросите за предмета на специалния отрицателен установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК и допустим ли е иск по чл. 464, ал. 1 ГПК за част от вземането на взискателя-ответник, за да достигне до заключението от значение за изхода на спора. Освен това въпросът е некоректно поставен и не съответства на данните по делото, тъй като предмет на обуславящото и обусловеното дело въобще не са вземанията на конкуриращите взискатели – ищци и с предявените по двете дела искове по чл. 464, ал. 1 ГПК не е оспорено цялото вземане на В. К., а само съответни части от него. Същевременно даденото в обжалваното определение разрешение напълно съответства на задължителната практика на ВКС – т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22. 04. 2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, което изключва допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както е посочил и въззивният съд, съгласно т. 3 на посоченото тълкувателно решение, не е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането, но в този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или двете дела да бъдат съединени за разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 ГПК. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа и бланкетно позоваване на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не е засегнато от тези пороци, поради което не е налице и предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касация. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение по ч. гр. д. № 1328/2020 г. на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение