Определение № 254 от 06.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2440/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 367/04.05.2022 г. по гр.д. № 298/2022 г., с което Върховен касационен съд, Трето отделение е оставил без разглеждане касационната жалба на П. Г. П. срещу решение № 65/2021 г. по гр.д. № 217/2021 г. на Окръжен съд – Ямбол. Определението се обжалва от П. Г. П. с доводи, че предходният състав на Върховния касационен съд е нарушил съществено чл. 283, вр. чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК и чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. Ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ответник и по частната жалба, възразява, че е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е с допустим предмет (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), в компетентност е на настоящия, „друг“ в смисъла по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд; от процесуално легитимирана страна – определението отрича допустимото възникване и упражняване на правото на касационно обжалване на жалбоподателя; спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но тя е неоснователна. Съображения: Преписът от въззивното решение е връчен на жалбоподателя на 15.10.2021 г., а на 16.11.2021 г. той е подал по пощата касационната си жалба. Предходният състав на Върховния касационен съд правилно е приел, че срокът по чл. 283 ГПК е изтекъл на 15.11.2021 г. (в присъствения понеделник), а фикцията по чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК е неприложима, когато касационната жалба е изпратена по пощата след срока. С въззивното решение е отхвърлен иска на П. Г. П. за несъществуване на правото на принудително изпълнение в полза на „Кредит инкасо инвесмънтс БГ“ ЕАД за изпълняемо право, установено с влязла в сила заповед за изпълнение (чл. 439 ГПК). Всеки елемент от изпълняемото право е под 5 000 лв. - главницата, определената законна лихва за периода, предхождащ заявлението за заповед за изпълнение, и разноските. Предходният състав на Върховния касационен съд правилно е приел че въззивното решение е под законово установения праг по чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК за касационно обжалване по граждански дела с цена на иска под 5 000 лв. На основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 73, ал. 3 ГПК жалбоподателят е длъжен да плати възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт. Настоящият състав го определя за сумата 30.00 лв., остойностявайки труда на юрисконсулта по отговора на частната жалба и упражнявайки законовата възможност да е в размер под минималния по чл. 25а, ал. 2 НЗПП, когато делото е с изключително ниска степен на сложност. При тези мотиви, съдът