Определение № 66 от 20.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3442/2019 г.

С молба вх. № 1297/07.02.2020 г., Н. К. К. чрез адвокат Д. П. от АК-П. е поискала да бъде допълнено определение № 749/22.10.2019 г. по делото, постановено по чл.288 ГПК в частта му за разноските, като й се присъдят разноските, поискани с отговора на касационната жалба. От А. В. А. чрез адвокат В. К. от АК-П. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите на молителката и прави евентуално възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбата за допълване е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.248 ГПК, поради което е редовна и допустима, а разгледана по същество и основателна поради следното: С определение № 749/22.10.2019 г. по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че касационната жалба на А. В. А. е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по иск за издръжка, който не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК.. С молбата по чл.248 ГПК, Н. К. К. е поискала допълване на определението по чл.288 ГПК и присъждане на разноски в касационното производство, които страната е поискала в срок (с отговора на касационната жалба), но съдът е пропуснал да присъди. Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна, а А. В. А. дължи направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лева. Направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, в тази връзка, е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е съобразено с размера по чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение