Определение № 667 от 03.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 149/ 06.02.2020 г. по гр.д. № 2341/ 2019 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 283/ 16.10.2019 г. по гр.д. № 912/ 2019 г. на Варненски районен съд, е признал за установено, че ищецът Р. И. И. не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 5 314 лв. – стойност на ел. енергия по фактура № [ЕГН]/ 14.06.2017 г., начислена след корекция на сметката за периода 14.06.2017 г. -13.06.2018 г. за обект в [населено място], обл. В., [улица], с абонатен № [ЕГН], клиентски № [ЕГН]. Решението се обжалва от „Енерго-Про Продажби“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (общо и допълнително) по следните въпроси (първият – процесуално-правен, а останалите – материално-правен): 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? 2. След отмяната на чл. 1 – чл. 47 и на чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г. на петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ включително? 3. Има ли право доставчикът на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/ 12.11.2013 г.) при условие, че в Общите условия на доставчика не е предвиден изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ? 4. Има ли предварителен ред за уведомяване на клиента в ОУ от 2007 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД? Касаторът твърди, че въпросите са включени в предмета на обжалване, а въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на ВКС, цитирани от касатора, евентуално – че повдигнатите материално-правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Претендира разноските по делото. От ответника по касация Р. И. И. не е постъпил писмен отговор на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Делото е гражданско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и е с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът, а отрицателният установителен иск е отхвърлен. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, а решението следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и само по материално-правните въпроси след обобщаване и свеждането им до един. Съображенията са следните: Въззивният съд е намерил, че в релевантния период страните са в договорни отношения, регламентирани от Закона за енергетиката. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на ел.енергия за битови нужди за обект в [населено място], присъединен към обслужваната от ответника електропреносна мрежа. Ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР на ЗЕ и е длъжен да заплаща цената на доставената му в обекта ел.енергия. Не такова обаче е основанието за фактурираната сума, която ищецът твърди, че не дължи на ответника. На 14.06.2018 г. ответникът е съставил фактура за сумата 5 314.09 лв., а с нея е извършил корекция на сметките на ищеца за цена на доставената в обекта ел.енергия за отминал 1-годишен период (14.06.2017 г. – 13.06.2018 г.). След това въззивният съд е пристъпил към обсъждане на фактическото и правното основание на тази претенция, която ищецът е заявил да не дължи с предявения отрицателен установителен иск. От доказателствата, събрани чрез заключението на съдебно-техническа експертиза и обясненията на вещото лице, обсъдени във връзка с писмените доказателства, въззивният съд е установил фактите по извършената корекция. При контролна проверка на средството за търговско измерване за доставяната в обекта ел.енергия за битови нужди (СТИ) е констатирана разлика между двата регистъра, визуализиращи на екран количеството потребена ел.енергия (регистър 1.8.1. и 1.8.2) и скрития регистър на СТЕ (1.8.3.). Електромерът е демонтиран и предаден за експертиза в БИМ. Установено е външно, нерегламентирано вмешателство чрез въздействие в инфрачервения порт на СТЕ. Препрограмирането е довело до прехвърляне на данни от регистрите, визуализирани на екрана на СТЕ (регистър 1.8.1 и регистър 1.8.2), към скрития регистър на СТЕ (регистър 1.8.3). Издаваните фактури за дължима от ищеца цена за периода 14.06.2017 г. – 13.06.2018 г. са по данни от регистрите на екрана на СТЕ, а не отчитат действителното (реалното) количество на доставената в обекта ел.енергия за битови нужди – това, което е отразено в скрития регистър на СТЕ. Налице е неизмерено количество ел.енергия при редовните (ежемесечни) отчети на количеството на доставяната ел. енергия за обекта. Изразява го разликата в данните от скрития регистър и тези от регистрите на дисплея, а е резултат от неправомерното софтуерно въздействие на СТЕ. При тези фактически констатации въззивният съд е пристъпил към обсъждане на правното основание за извършената корекция на сметките на ищеца. Приел е, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (приложимата редакция след измененията, обн. ДВ бр. 54/ 2012 г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството ел.енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена ел.енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Чл. 83, ал. 2 ЗЕ изисква Правилата по чл. 83, ал. 1, т.4 – 6 да се приемат от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и да се публикуват на интернет страницата на ДКЕВР. Приел е, че Правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 – 6 ЗЕ (ПИКЕЕ) са приети от ДКЕВР, а в чл. 43, 44 и 47 ПИКЕЕ е уреден редът и начинът на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формални изисквания за констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена ел.енергия. С решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г., 5-членен състав на Върховния административен съд обаче е отменил чл. 43, 44 и 47, наред с други, а с действие са останали единствено чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ. Към релевантния момент (14.06.2018 г.) ДКЕВР не е приел други правила, уреждащи ред и начин за корекция на сметки на потребител за минал период. Следователно ответникът е нямал основание да претендира от ищеца сумата 5 314.09 лв., представляваща корекция на сметки за отминалия 1-годишен период по издадената фактура. Отрицателният установителен иск е основателен, а първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите от касатора материално-правни въпроси (№ 2 – 4), обобщени и конкретизирани съобразно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следния: При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 е чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ ? Въпросът обуславя обжалваното решение, а разрешението на въззивния съд противоречи на решение № 150/ 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/ 2018 г. и с решение № 124/ 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/ 2018 г., все на ВКС, III-то ГО. По обобщения материално-правен въпрос е налице общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Повдигнатият процесуално-правен настоящият състав ще разгледа с решението с обсъждането на основателността на оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.