Определение № 303 от 17.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2429/2022 г.

Производството е по чл.274,ал.З,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Н. К. -К. срещу определение № 872 от 01.04.2022 г. по в.ч.гр.д. № 623 /2022 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 17.12.2021 г. по гр.д. № 1748 /2018 г. на Карловския районен съд в частта, имаща характер на определение, с което производството по исковете за упражняване на родителски права, за определяне на местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на децата е прекратено поради липса на международна компетентност. Насрещната страна Г. И. К. не е подал отговор по жалбата. Въззивният съд е приел, че компетентността на съда се определя към датата на предявяване на исковата молба, в случай – месец декември 2018 г. и приложение по образуваното по тази искова молба производство следва да намерят правилата на Регламент № 2201 /2003 г на Съвета на ЕО. Приложение намира принципът за върховенството на правото на ЕС пред националното право на държавите членки (прогласен в решение от 15.07.1964 г. по дело 6 /64 К. против ЕНЕЛ на съда на европейските общности). Този регламент изключва приложението на ГПК и КМЧП в идентичните сфери на правно регулиране. Приложима е нормата на чл.8 от Регламента, според която компетентни да разрешат спора са съдилищата на държавата – членка, в която детето има постоянното местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран. Това е установено с влязлото в сила решение, постановено на основание чл.7 от Хагската конвенция. Независимо, че компетентността на българския съд е приета от носителите на родителската отговорност, при преценка на висшия интерес на децата не може да се приеме, че е в тяхна категорична полза делото да бъде гледано от български съд. От най-ранната си възраст децата са били отглеждани във Великобритания. С оглед извода във влязло в сила решение за неправомерното им прехвърляне в Р. България, с което е прието, че в защита на интересите им те трябва да бъдат върнати във Великобритания, следва да се приеме, че българските специализирани власти нямат поглед върху тяхното развитие, за да могат да дадат аргументирано становище по съществото на спора. Следователно не е налице и хипотезата на чл.12, ал.3 от Регламента за пророгация на компетентност. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с довод за неправилен извод на въззивния съд, че българските съдилища не са компетентни да разгледат споровете за родителските права, жалбоподателката извежда въпроса: Следва ли съдът след като е приел, че е международно компетентен да се произнесе по предявени пред него искове относно родителска отговорност - за упражняване на родителски права и режим на лични отношения, давайки квалификация на предявените искове и провеждайки съдебно дирене, да откаже произнасяне по приетите за разглеждане пред него искове и да се позове на липса на международна компетентност. Жалбоподателката твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът се отнася до приложението на правилото на чл.12 от Регламент 2201 /2003 г. на Съвета на ЕО и е обуславящ, защото въззивният съд го е разгледал, видно от края на мотивите му. Правният въпрос е разрешен с определение № 481 от 29.06.2021 г. по ч.гр.д. № 2298 /2021 г. на ВКС, IV г.о., което настоящият състав споделя по изложните в него съображения: Като се е позовал на определението по дело С-604/17 СЕС ВКС е приел, че чл.12, пар.1 от Регламента предвижда „пророгация на компетентност“ и допуска (по изключение от чл. 8) съдилищата, които са компетентни да разгледат иска за развод, да се произнесат и по въпросите относно правото на упражняване на родителските права и правото на лични отношения с детето (относно родителската отговорност). Предпоставките в чл.12, пар.1 са кумулативни, а те са: 1) компетентност по иска за развод, поставящ пред съда и тези въпроси; 2) поне единият от съпрузите да притежава родителска отговорност за детето и 3) компетентността на съда да е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност към момента на сезирането и 4) да съответства на висшия интерес на детето. Така Регламентът отговаря на въпроса, кой е релевантният момент за обосноваване (и) на компетентността по чл.12, пар.1 Регламент (ЕО) 2201/2003 г. Доизяснява го ГПК – подаването на исковата молба. Веднъж обоснована от обстоятелствата, които Регламентът сочи като релевантните за нея, тя се стабилизира, а не я изключва евентуалната промяна в твърденията на страните относно тези факти, включително в производството за инстанционен контрол на определението за прекратяване по чл.17 от Регламента, което урежда националният закон. 6 Националният процесуален закон (ГПК) може да предвиди и предвижда процесуален срок, в който ответникът е длъжен да изрази изрично или по друг недвусмислен начин дали възприема компетентността по чл.12, пар.1 от Регламента. Първи я избира ищецът по предявения иск за развод, който поставя по делото и въпросите относно родителската отговорност. Срокът е в чл.131 ГПК - за писмен отговор на исковата молба. Възприемането на тази компетентност е недвусмислено по смисъла на чл.12, пар.1 от Регламента, когато ответникът е изразил становище не само по иска за развод, но и по тези въпроси. Тъй като въпросът е разрешен с определение на ВКС в производство по чл.274, ал.3 ГПК, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав приема, че въззивният съд, като е приел, че в аналогична хипотеза липсва четвъртата предпоставка на чл.12 от Регламента - че при преценка на висшия интерес на децата не може да се приеме, че е в тяхна категорична полза делото да бъде гледано от български съд, той е допуснал противоречие с приетото от състава на ВКС, поради което е осъществено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите три предпоставки на чл.12 от Регламент 2201 /2003 г. са налице: И двете страни по делото са предявили пред Карловския районен съд искове за развод и искове за предоставяне упражняването на родителските права върху родените от брака през 2014 г. и 2015 г. в Р. България деца, които са български граждани, за определяне на местоживеенето, режима на лични отношения с другия родител и издръжката на децата. И двете страни са поискали отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане“ Карлово да изготви социален доклад. Карловският районен съд е приел, че е компетентен да се произнесе по исковете за развод и се е произнесъл с решение, с което е уважил исковете за развод, което е съобщено на страните и няма данни да е обжалвано в установения от закона срок. И двамата съпрузи притежават родителска отговорност. И двамата съпрузи са приели компетентността на българския съд да се произнесе по исковете по чл.127, ал.2 СК, тъй като са предявили исковете си пред българския съд и в срока за отговор не са възразили срещу нея (приели са я изрично). Те поддържат исковете си (искат от съда да се произнесе по тях и да ги уважи), включително в проведените устни състезания. В производството по исковете за упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето (относно родителската отговорност), за местоживеенето на децата и за издръжката на децата (по чл.127, ал.2 СК) съдът следи служебно за интересите на децата. Карловският районен съд е събрал поисканите от страните доказателства, които имат значение за произнасяне по исковете за упражняване на родителски права, за определяне на местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на децата (по чл.127, ал.2 СК): социален доклад, съдебно-психиатрична експертиза и съдебно-психологична експертиза на бащата със задачи, които целят да установят родителския капацитет на бащата на децата, отговори от ищеца пред съда на въпроси, които съдът му е поставил по реда на чл.176 ГПК, гласни доказателства, изходящи от училището на децата документи за тяхното развитие през учебната година; чрез съдебна поръчка на съд във Великобритания е изготвен социален доклад след посещение на дома, в който живеят децата и разговори с тях, представен с легализиран превод на български език. При тези констатации настоящият съдебен състав намира, че е в интерес на децата, сезираният от родителите български съд да се произнесе по исковете за упражняване на родителските права и правото на лични отношения с децата (относно родителската отговорност), тъй като в проведено в продължение на три години съдебно производство съдът е събрал необходимите, допустими и относими към релевантните за спора обстоятелства доказателства, въз основа на които може да установи всички обстоятелства, които имат значение за извършването на преценка на висшия интерес на децата, за който съдът следи служебно. С това са осъществени предпоставките, предвидени в правилото на чл.12 от Регламент 2201 /2003 г. на Съвета на ЕО. Поради изложеното настоящият състав намира, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, а въпросът да бъде разрешен по същество. По същество: При извода, че е в интерес на децата, сезираният от родителите български съд да се произнесе по исковете за упражняване на родителските права и правото на лични отношения с децата (относно родителската отговорност) и че Карловският районен съд е компетентен по чл.12 от Регламент 2201 /2003 г. на Съвета на ЕО да се произнесе по исковете, настоящият състав намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството – произнасяне по исковете, производството по които е прекратено. Воден от изложеното съдът