Определение № 384 от 16.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4408/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. К. Г. и В. Л. Г. срещу решение № 260126 от 11.06.2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил по в. гр. д. № 132/2021 г., с което е потвърдено решение № 260080/15.02.2021 г., постановено по гр. дело № 3138/2010г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е признато за установено по отношение на Й. К. Г. и В. Л. Г., че К. С. Г., С. С. Е. и Е. П. Е. са собственици на общите части на двуетажна масивна жилищна сграда – таван и зимнични помещения на сграда с идентификационен № ...., построена в поземлен имот с идентификационен № ..... по КККР на [населено място] баня и ответниците Й. К. Г. и В. Л. Г. са осъдени да предадат на К. С. Г., С. С. Е. и Е. П. Е. владението върху спорните помещения.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1,т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1.От кой момент възниква етажната собственост в конкретния казус?

2. Към кой момент следва да се преценява дали едно помещение е обща част по предназначение на сграда – етажна собственост – към момента на построяване на сградата или към момента на възникване на етажната собственост?

3. Обща част ли е таванският етаж в сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици?

4. Има ли различие в правния режим между подпокривното пространство, което не може да се ползва за каквито и да е цели, освен за изолация между етажа и покрива и за излизане на покрива за извършване на ремонта му и таванско помещение, което има такава височина между пода и покрива, че може да се използва за живеене, за ателие или за склад ?

5. Таванско помещение, което има такава височина между пода и покрива му, че може да се използва за живеене за ателие или за склад, е ли обща част и може ли да се прехвърля собствеността му, да се дели и да бъде завладявано и придобивано по давност ?

6. Има ли правно значение дали таванското помещение, преустроено в жилище, ателие или склад по одобрен архитектурен проект, или е от значение само единодушното решение на всички собственици за изменяне на предназначението му и за отдаване на друго предназначение на същото? Ако има единодушно решение на всички собственици на едно таванско помещение за промяна на предназначението му, в кои случаи ще е необходимо да се одобри съответен архитектурен проект ?

7. По предявен по реда на чл. 108 ЗС иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална част ?

Ответниците по касационната жалба К. С. Г., С. С. Е. и Е. П. Е., чрез адв. Ю. С., с подадения отговор на жалбата, изразяват становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният от К. С. Г., С. С. Е. и Е. П. Е. против Й. К. Г. и В. Л. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС относно общите части на двуетажна масивна жилищна сграда с идентификационен № ..... по КККР на [населено място] баня - таван и зимнични помещения, въззивният съд е приел от фактическа страна следното:

С нотариален акт №76, дело № 156/1959 г. К. В. Б., К. С. Б., В. К. Б., В. К. Б. и Й. К. Б. са закупили празно дворно място от 945 кв.м., съставляващо парцел ХІХ-.... плана на [населено място] баня.

С нотариален акт № ...., дело № 1632/1971г. К. и К. Б., В. К. Б. и Й. К. Б. са отстъпили на С. К. Г. и В. К. Г. правото да надстроят втори етаж върху съществуваща жилищна сграда, намираща се в парцел ХІХ, кв. 3 по плана на [населено място] баня.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 124, дело № 1255/1978 г., К. Б. дарила на внука си и К. С. Г. /ищец по делото/ 1/5 ид. ч. от парцел ХІХ-1896, ведно с 1/5 ид. ч. от първия и от таванския етаж от жилищната сграда в парцела.

През 1994г. С. и В. Г. продали на сина си К. С. Г. и дъщеря си С. С. Е. втория жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в парцел VІІ-.... в кв. 87 по плана на [населено място] баня. Към момента на сделката С. С. Е. и Е. Е. са имали сключен граждански брак и съответно частта им от имота е придобита в режим на съпружеска имуществена общност.

С влязло в сила решение по гр. д. № 771/2000 г. на РС-Дупница, е изнесен на публична продан допуснатия до делба имот - първи етаж от жилищната сграда, построена в парцел VІІ-.... в кв. 87 по плана на [населено място] баня. С постановление от 25.01.2010 г. на ЧСИ Д., имотът е бил възложен на ищеца Е. Е..

С нотариален акт № .... дело № 81/17.03.2008 г., В. Б. продала на Й. Г. 1/3 ид. част от парцел VІІ- ...., ведно с 1/3 ид. ч. от приземния, първи жилищен етаж и таванския етаж от построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда.

Въз основа заключението на съдебно – техническата експертиза е прието за установено, че процесната сграда представлява жилищна сграда на два етажа и тавански етаж. Същата има и сутерен, който е използваем само частично и се състои от едно помещение - мазе. Съществуващото на място отговаря на одобрения архитектурен проект, с изключение на две отклонения: 1. на място са изградени балкони на втори и тавански етажи и от север, а не само от юг, както е по проект и 2. на таванския етаж вместо две помещения са изградени четири. В сградата има три жилищни етажа - първи, втори и тавански, като първият и таванският са без санитарен възел, а на втория жилището има санитарен възел - баня с тоалетна.

От показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел за установено, че на таванския етаж са обособени отделни помещения - три стаи и хол, като в една от тези стаи има вещи на ответниците.

С влязло в сила решение по гр. д. № 713/2018 г. на КРС, са отхвърлени предявените от Й. К. Г. и В. Л. Г. против К. С. Г., С. С. Е. и Е. П. Е. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че Й. К. Г. е собственик на 1/3 ид. части от тавански етаж с идентификатор № ...., находящ се в жилищна сграда № ...., заедно със съответните ид. части от общите части на жилищна сграда и за признаване за установено, че Й. К. Г. и В. Л. Г., са придобили в режим на СИО, чрез сключена по време на брака им възмездна сделка - договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № ...., том 1, дело № 81/2008 г., правото на собственост върху 1/3 ид. част от описания тавански етаж.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът е направил извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Съдът е изложил мотиви, че с реализиране правото на строеж, отстъпено на С. К. Г. и В. К. Г., е възникнала етажна собственост по смисъла на чл. 38 от ЗС, доколкото отделните етажи в сградата принадлежат на различни лица. Към настоящия момент ищците са съсобственици на втория етаж на сградата на основание договора за покупко- продажба от 1994г. Първият етаж е бил предмет на съдебна делба, изнесен е на публична продан и с постановление за възлагане от 25.01.2010 г. е възложен на ищеца Е. Е., който е съпруг на ищцата С. Е..

Ответниците Й. К. Г. и В. Л. Г. е, въз основа на договор за покупко- продажба, са придобили в режим на съпружеска имуществена собствеността върху 1/3 ид. ч. от поземления имот, в който е построена сградата.

Съдът е посочил, че спорно по делото е дали спорните помещения, са собственост на ищците или принадлежат на собствениците на терена на основание чл. 92 ЗС.

Относно спорното зимнично помещение, съдът е посочил, че не притежава статут на самостоятелен обект на право на собственост и е обща част по естеството си.

За таванския етаж съдът е изложил мотиви, че обемът на отстъпеното право на строеж не е конкретизиран в договора, с който е учредено, но страните по него са приели, че то ще бъде изпълнено съгласно архитектурен проект, а той предвижда таван като обща част на сградата, но не и като самостоятелен жилищен етаж. Прието е, че таванският етаж не е придобит по приращение от собствениците на земята, защото следва принадлежността на правото на собственост на жилищата в сградата и представлява обща част по предназначение по смисъла на ТР № 34/01.08.1983 г. на ОСГК на ВС. Съдът е посочил, че изграденото в повече няма статут на самостоятелен обект и е станало собственост на собственика на сградата, респ. на праводателите на ищците, притежатели на правото на строеж, на основание чл. 97 и чл. 98 ЗС.

По доводите, че процесните помещения не са вписани в документите за собственост на ищците, съдът е приел, че първият етаж е бил предмет на публична продан, като на основание чл. 492, ал. 2 от ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът (в случая съделителят/те) е имал върху имота. Не се спори, че преди проданта съсобствениците са притежавали и съответните идеални части от общите части, в т. ч. от тавански и зимнични помещения, поради което те също са обхванати от проданта. По отношение на договора за покупко продажба от 1994г., с който ищците са придобили собствеността върху втория етаж, са изложени мотиви, че прехвърлителната сделка обхваща целия обект на суперфициарната собственост. Съдът е приел също, че с оглед функционалното им предназначение като обслужващи жилищата части, без които не би могло да съществува жилището като самостоятелен обект, не е било задължително обслужващи помещения да бъдат изрично посочени в актовете за собственост. Собствеността им следва главната вещ по силата на чл. 98 от ЗС, а с прехвърлянето на едно жилище се считат прехвърлени и обслужващите го помещения, макар те да не фигурират в титула за собственост относно жилището.

В заключение е направен извод, че спорните обекти нямат самостоятелен статут, както и че ответниците не са етажни собственици и не могат да им се признаят права в общата част.

Съдът е формирал крайните си изводи и позовавайки се и на влязлото в сила решение по гр. д. № 713/2018 г. на КРС, с което са отхвърлени предявените от Й. К. Г. и В. Л. Г. установителни искове за собственост върху таванския етаж.

При тези мотиви на съда не са налице сочените от касатора основания на чл. 280, ал.1,т.1 и 3 и ал. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

По първия поставен от касаторите правен въпрос за момента, от който възниква етажната собственост, съдът е приел, че тя е възникнала с реализиране правото на строеж, като касаторът не сочи практика на ВКС в противоречие, с която да е направен изводът на въззивния съд. Следователно по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, защото не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.

По втория правен въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване. Въпросът е вътрешно противоречив, защото съдържа предположението, че е възможно едно помещение да бъде обща част по предназначение на сграда – етажна собственост, без обаче да е била възникнала етажна собственост, което е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗС. Отделно от това този въпрос е и неотносим към спора. Съдът ясно и подробно се е мотивирал, приемайки, че с изграждането на обекта, за който е учредено право на строеж, е възникнала етажна собственост, каквато съществува и понастоящем и съответно, че процесните мазе и таван са обща част. Съдът не е приемал, че преди учредяване и реализиране правото на строеж, т.е., когато едноетажната сграда е била съсобствена, мазето и таванът й са били общи части по смисъла на чл. 38 ЗС.

Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по третият, четвъртия, петия и шестия въпрос, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, преповтарящи дословно четирите въпроса, по които е постановено Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК. Касаторите не са се мотивирали във връзка с кои точно изводи на съда поставят въпросите и защо по тях следва да се допусне касационно обжалване, а вместо това са възпроизвели мотивите на Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК, като не се установява приетото от въззивния съд да е в противоречие с ТР 34/83г.

Единственото конкретно твърдение на касаторите в изложението им е, че преди публичната продан те са били етажни собственици. Придобили са по давност общи части по предназначение - изградени в таванския етаж стаи.

Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд изрично е посочил, че по въпроса дали спорните имоти са придобити по давност от ответниците, не се налага произнасяне, доколкото е повдигнат едва с въззивната жалба. След като относно възможността за придобиване по давност на таванското помещение, съдът не се е произнасял, то и не се касае за въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващите му изводи, предвид на което и не са налице условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. За пълнота следва да се отбележи, че с отговора на исковата молба ответниците са въвели твърдения, че от 1972г. ползването на отделните тавански помещения е било разпределено доброволно, съобразно притежаваните квоти, а не са поддържали, че са установили самостоятелна фактическа власт върху конкретно помещение с намерение за своене, от което и следва, че съдът не е дължал произнасяне по въпроса за възможността за придобиване по давност на спорните обекти, защото по правилото на чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно.

Последният въпрос, също не може да обоснове допускане до касационно обжалване, като неотносим към спора. Съдът не е разгледал и уважил иск по чл. 108 ЗС между съсобственици, а се е произнесъл по иск за собственост за общите части от сграда- етажна собственост.

Върховният касационен съд намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,