Определение № 725 от 19.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 965/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. С. Ж. У., Е. А. С. и Л. А. С. са подали касационна жалба срещу решение № ІV-22 от 1.04.2010 г. по гр.д. № 619 от 2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 45 от 24.06.2009 г. по гр.д. № 473 от 2008 г. на Несебърския районен съд и са осъдени на основание чл.108 от Закона за собствеността да възстановят собствеността и предадат владението на имот с идентификатор 51500.506.196 на В. Л. Б.. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в предметното поле на чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Правят се оплаквания, които са били правени и в предходните инстанции и са обсъдени в мотивите на атакувания съдебен акт. В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят въпросите: “следва ли съдът да приложи нормата на чл.82 от ЗС при изследване въпроса за придобиване на имота по давност; кои правни норми следва да се приложат за установяване наличието на придобивна давност; възможно ли е да се пренебрегне издаденото решение на ПК и впоследствие да се предяви иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ; трябва ли да се впише исковата молба по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за да е допустим иска. Ответницата В. Л. Б. е представила отговор, в който излага съображения за недопускане на касационна проверка на решението защото счита, че касираният акт е съобразен с трайната съдебна практика. Ответницата К. Н. У. не е взела становище. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на С. Ж. У., Е. А. С., Л. А. С. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Бургаския окръжен съд е уважил предявеният от В. Л. Б. срещу С. Ж. У., Е. Атанасова С., Л. А. С. и К. Н. У. иск за ревандикация на имот с идентификатор 51500.506.196 защото е намерил, че Б. е собственик на имота по наследство и земеделска реституция, а ответниците осъществяват фактическа власт върху имота без основание, което може да се противопостави на действителния собственик. Този извод е направен при следните факти: В. Л. Б. е наследник на Л. А. Б., поч. на 20.08.1947 г. В полза на наследниците на Л. Б. е възстановен с решение № 366-Н от 5.03.1998 г. на ПК”Н.” имот с площ от 3 100 дка в землището на [населено място], м. “М. Т.”. имот пл. № 90 по кадастралния план от 1931 г. Било е проведено производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на А. М. преводател на касаторите и е било установено, че собственик на спорния имот е бил нейния баща Л. Б.. Въз основа на това решение Общинската служба по земеделие и гори е допуснала корекция и издала решение № 366ІН от 5.03.1998 г. чийто адресат са наследниците на Л.Б.. Било е установено, че фактическата власт върху имота се осъществява от касаторите. Установени са трите елемента от фактическият състав на иска за ревандикация, което е обусловило и извода за неговата основателност. При постановяването на решението въззивният съд се е съобразил с трайната съдебна практика свързана с ревандикация на земеделски земи, възстановени с решение на административният орган, определен в ЗСПЗЗ. Формираният извод по спорното материално право е в съответствие с трайната съдебна практика. Извършен е контрол върху индивидуалният административен акт, който е бил издаден при условията на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ и съответно на практиката на ВКС е прието, че той е породил правни последици. Правилно е намерено, че ответниците, включително последния преобретатал на имота С. У. не е станал собственик, тъй като неговите праводатели не са били собственици и сделката няма вещно транслативен ефект. В случая е неприложима разпоредбата на чл.82 ЗС защото ответниците-касатори се легитимират като собственици на деривативно основание. Силата на пресъдено нещо по решение, постановено срещу праводателя има обвързващо действие и за преобретателя- чл. 298, ал.2 ГПК. Вписването на исковата молба не се отразява на нейната допустимост. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на делото, тъй като по поставените въпроси съществува трайна съдебна практика, която е съобразена от решаващият съд и която не се налага да бъде променяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,