Определение № 334 от 25.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Б. срещу решение № 31 от 8.01.2023 г., постановено по гр. д. № 1289 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2-ри състав, с което е потвърдено решение № 903704 от 25.08.2020 г. по гр. д. № 39 по описа за 2019 г. на Благоевградския окръжен съд за отхвърляне на предявения от нея против ЗД „Бул инс“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от водача на лек автомобил с рег. № 6950 ВМ при пътнотранспортно произшествие, станало на 26.10.2018 г., над сумата от 35 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност? Може ли съдът да обснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения за тях?

2. Може ли съдът да постанови решението си, без да обсъди всички наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, с оглед предметните предели на въззивното производство по чл.269 от ГПК?

3. Следва ли съдът при приложението на чл.52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от ПТП да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.II на ППВС № 4/1968 г. и да анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

4. Следва ли съдът при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на ищцата да се съобрази с разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД за пълно обезщетяване на вредите, преки и непосредствени от процесното ПТП и т.10 на ППВС № 4/30.10.1975 г.?

5. Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени при ПТП, съобразявайки и лимитите на застрахователната отговорност по КЗ, които съставляват законово отражение на обществено-икономическите условия в страната към момента на възникване на произшествието?

ЗД „Бул Инс“ АД застъпва становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбите и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Д. Б. е изложила в исковата си молба, че на 26.10.2018 г. около 15,40 часа, при пресичане на пешеходна пътека на [улица]в [населено място], е била ударена от лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР-В“ с рег. [рег.номер на МПС], управлявано от Т. С. Т., който е отнел предимството и. В резултат от произшествието ищцата е получила фрактура на лява подбедрица и хематом на главата, което е наложило сложна операция, последвана от болничен престой. Нарушен е бил нормалният и начин на живот, тъй като в продължение на четири месеца не може да се придвижва самостоятелно и се налага да ползва в ежедневието помощта на близки и познати. Ето защо е поискала „ЗД Бул Инс“ АД, с което дружество виновният водач е сключил застраховка „Гражданска отговорност“, да бъде осъдено да и заплати 70 000 лв. обезщетение за причинените и неимуществени вреди.

В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило предявения иск за заплащане на неимуществени вреди както по основание, така и по размер.

Благоевградският окръжен съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. Счел е, че адекватният размер на това обезщетение е 35 000 лв., поради което е присъдил тази сума и е отхвърлил иска за разликата до 70 000 лв.

Ищцата е обжалвала първоинстанционното решение в отхвърлителната част, но Софийският апелативен съд е счел за неоснователен довода и за занижен размер на обезщетението. Констатирал е, че ищцата е претърпяла две оперативни интервенции за поставяне и изваждане на метални винтове и лечението и двата пъти е продължило първоначално в болнично зведение за 5-6 дни, а след това в домашно-амбулаторни условия. От оперативните интервенции Б. има белег по лявото коляно, движенията на лявото коляно са възстановени, но болезнени при крайно свито и крайно разгънато положение. Няма данни ищцата да се нуждае от последващи операции и не се очаква бъдещо влошаване на здравословното състояние. Меродавни за съда при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди са възрастта на пострадалата/46 години/, лечебният и възстановителен процес, преживяната остра стресова реакция и настъпилата промяна от преживяното стресогенно събитие, с което е нарушен досегашният и начин на живот, както и последващата оперативна интервенция през 2021 г. Всички тези обстоятелства според въззивната инстанция са променили в негативен аспект живота на ищцата за определен период от време. От друга страна обаче съдът е съобразил извода на вещото лице за възстановяване и липсата на данни за последващи оперативни интервенции, както и икономическата конюнктура към момента на произшествието и практиката на съдилищата в подобни случаи. Затова при съвкупната преценка на всички тези факти въззивният съд е счел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 35 000 лв., поради което е потвърдил първоинстанционното решение.

В мотивите на въззивния съд при преценка на критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди липсват констатациите от приетата пред тази инстанция съдебно-медицинска експертиза, че пострадалата не се е въъзстановила напълно. От направената рентгенова снимка на 10.10.2022 г. се вижда, че в лявото коляно са настъпили болестни промени-започнало е развитието на „артрозна болест-гонартроза“. От прегледа на пострадалата се установява, че походката и е накуцваща, по външната повърхност на лявото коляно се вижда белег от операция 9 см, лявото бедро е по-слабо с 4 см, лявата подбедрица е по-слаба с 2 см. Налице е изместване навън на лявата подбедрица спрямо оста на левия долен крайник с 10 градуса. Съответно тези обстоятелства не са били взети предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Пропускът на съда означава, че е дал разрешение на третия и четвъртия въпрос на касатора в противоречие с практиката на ВКС. Несъответствието по третото питане е с указанията, съдържащи се в т.II на ППВС № 4/1968 г., според които съдът следва да се съобрази с всички обективно съществуващи обстоятелства, които са критерии за определяне на размера на неимуществените вреди по справедливост. Разрешението на четвъртия въпрос не отговаря на принципните постановки в решения № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г. и № 228 от 5.6.2014 г. по т. д. № 583/2012 г. на I ТО на ВКС. В тези решения е прието, че с разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволеното увреждане неблагоприятни последици. На обезщетение подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят. Ето защо обезщетяването на последващи вреди от деликта, макар да не могат да бъдат квалифицирани като ексцес, не е в противоречие с т.10 на ППВС №4/30.10.1975 г. Следователно трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по третия и четвъртия въпрос на касатора на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По дадените от въззивния съд разрешения на останалите въпроси не се констатират противоречия с практиката на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,