Определение № 365 от 10.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7525/2013 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби – първата от Ю. С. Ц. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А., а втората от Министерство на финансите, представлявано от министъра Ч., чрез процесуалния представител К. против въззивно решение № 1225 от 20.06.13г. по в.гр.д. № 2691 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд. С него е отменено решение № 69 от 14.07.2008г. по гр.д. № 250/2008г. на Софийски градски съд в частта, в която предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 6 037 886.58лв. и в частта за разноските, които ответницата дължи и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Ю. С. Ц. да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите сумата от 6 037 886.58лв., представляваща пазарната цена на получените на отпаднало основание компенсаторни записи с номинална стойност 14 051 400лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.08г., потвърдено е решението на СГС в останалата отхвърлителна част за разликата над 6 037 886.58лв. до 14 051 400лв. и са присъдени следващите се такси и разноски. Делото е за втори път пред касационната инстанция след като първоначално постановения въззивен акт е бил обезсилен с решение № 25 от 5.07.2012г.по гр.д.№ 814/11г.на ІІІ г.о., а делото върнато с указания ищеца да уточни на коя от двете хипотези на неоснователно обогатяване по чл.13б от Закона за сделките с компенсаторни инструменти /З./ се позовава – по ал.1 или по ал.3. След връщане на делото, въззивният съд е предоставил възможност на държавата да уточни претенцията си. След като последната е заявила, че е предявен главен иск с правно основание чл.13б ал.1 от З. – за връщане на компенсаторни записи с номинална стойност 14 051 400лв. и евентуален с правно основание чл.13б ал.3 от З. – за присъждане на сумата 14 051 400лв., представляваща пазарна стойност на получените на отпаднало основание и отчуждени компенсаторни записи към изтичане на едномесечния срок за връщането им, въззивният съд е приел, че е налице последващо обективно съединяване на иск по чл.13б ал.1 от З., извършено едва във въззивното производство. Посочил е, че заявената претенция от самото начало е била по чл.13б ал.3 от З., като дължимото уточнение е следвало да бъде - дали се претендира пазарната или номиналната равностойност. С тези мотиви съдът е разгледал и се е произнесъл само по иска с правно основание чл.13б ал.3 от З., а е оставил без разглеждане и е прекратил производството по иска по чл.13б ал.1 от З.. Относно иска чл.13б ал.3 от З., съдът е счел, че са налице законовите предпоставки: 1. ответницата е била обезщетена с компенсаторни записи на основание З. и ЗВСОНИ за отчуждени имоти, принадлежащи на нейния наследодател, 2. след получаването им областният управител е отменили решението си, 3. ответницата е била поканена /с връчване на настоящата искова молба на 14.05.2008г./ в едномесечен срок да върне получените от нея компенсаторни записи, което тя не е направила, защото още през 2000г. ги е отчуждила в полза на трети лица. В. съд е приел, че невръщането в същото количество и номинална стойност на получените на отпаднало основание компенсатор-ни инструменти в предоставения едномесечен срок, е породило правото на държавата да претендира на основание чл.13б ал.3 от З. тяхната равностойност според пазарната им цена на регулирания пазар. Съдът е определил пазарната цена към момента на изтичане на едномесечния срок на поканата за връщане съобразно заключението на приетата по делото експертиза. Срещу така постановеното въззивно решение са подадени касационни жалби и от двете страни. К. Ю. С. Ц. сочи като основание за допустимост на подадената от нея жалба нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК като поставя следните два въпроса: 1. В хипотеза на чл.13б ал.3 от З., след като длъжникът не е изпълнил задължението си в натура в предоставения от кредитора срок, за последния поражда ли се право да претендира парична равностойност на дадените на отпаднало основание компенсаторни записи към момента на изтичане едномесечния срок? и 2. Пазарната цена на компенсаторните записи може ли да се претендира не само когато те не могат да бъдат закупени, поради спиране на търговията с тях, но и ако длъжникът не ги е върнал в срока по чл.13б ал.1 от З.?. Счита, че по така постановените въпроси е налице противоречива практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК на отделни състави на ВКС, поради което прави искане да бъде спряно производството по настоящето дело, а Общото събрание сезирано на основание чл.292 от ГПК за постановяване на Тълкувателно решение за уеднаквяване на практиката. Позовава се от една страна на решение № 591 от 19.01.2011г.по гр.д.№ 1759/09г.на ІІІ г.о., а от друга на решения с № 213 от 10.09.2012г.по гр.д.№ 370/11г.на ІV г.о. и с № 597 от 4.11.2010г.по гр.д.№ 1238/09г.на ІІІ г.о. К. Министерство на финансите сочи като основание за допустимост на подадената от него касационна жалба нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК като поставя следните въпроси: 1. Дали направеното с оглед указанията на касационната инстанция уточнение, следва да се квалифицира като последващо обективно съединяване на искове и 2. Допустимо ли е съда да присъжда пазарната равностойност на компенсаторните инструменти по реда на чл.13б ал.3 от З. при условие, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.13б ал.1 от З. за реалното им връщане и след като при дадена възможност за уточняване на иска, кредиторът е заявил, че търси реалното им връщане. От своя страна се позова както на горецитираното решение № 591 от 19.01.2011г.по гр.д.№ 1759/09г.на ІІІ г.о., така и на две решения на Апелативен съд П., които обаче не могат да бъдат съобразени,тъй като не съдържат отбелязване, че са влезли в сила /вж. т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. Срещу подадената касационна жалба от Министерство на финансите е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват допустимостта и основателността й. К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Поставените и в двете касационни жалби въпроси, доколкото са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, съставляват годно общо основание за допустимост. По тях обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице нито едно от посочените от касатора специални основания за допустимост. Към настоящия момент по тях съдебната практика по тях е установена и дадените от въззивния съд разрешения са в съответствие с нея. Съображенията: По въпросите, постановени в жалбата на Ю. Ц.: На първия отговорът е даден в цитираното решение с № 213 от 10.09.2012г.по гр.д.№ 370/11г.на ІV г.о., съгласно което в хипотеза на чл.13б ал.3 от З., след като длъжникът не е изпълнил задължението си да върне в натура получените на отпаднало основание компенсаторни записи в предоставения срок, кредиторът може да претендира тяхната парична равностойност към момента на изтичане на законовия едномесечен срок. Така даденото разрешение не противоречи на това в посоченото от касатора решение № 591 от 19.01.2011г.по гр.д.№ 1759/09г.на ІІІ г.о., защото последното не е постановено по идентичен въпрос. На това основание не е налице хипотеза на противоречиво разрешаван от различни състави на ВКС по смисъла на чл.292 от ГПК и в не е налице основание за спиране на настоящето производство и сезиране на Общото събрание. Съгласно т.1 от ТР № 2 от 28.09.2011г.по т.д.№ 2/2010г. на ОСГТК на ВКС – противоречиво разрешаван въпрос по смисъла на чл.292 от ГПК е налице, когато в различни съдебни актове, с които ВКС се произнася като касационна инстанция по правния спор между страните, се съдържат различни и взаимно изключващи се разрешения на идентичен правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. В случая въпросът, по който е допуснато касационно обжалване в производството, приключило с решение № 591 от 19.01.2011г.по гр.д.№ 1759/09г. на ІІІ г.о. е за „точната правна квалификация на исковете за неоснователно обогатяване, с които съдът е сезиран, пред вид че иска касае компенсаторни инструменти, предоставени по реда на З.”. Този въпрос е съвсем различен от настоящия, съвпадащ с въпроса, по който е допуснато касационно обжалване в производството, приключило с решение № 213 от 10.09.2012г.по гр.д.№ 370/11г.на ІV г.о. „за правото на кредитора да иска равностойността на дължимите компенсаторни записи, когато длъжникът не разполага с такива”. На втория поставен от касаторката Ю. Ц. въпрос е даден отговор с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 597 от 4.11.2010г. по гр.д.№ 1238/09г.на ІІІ г.о., съгласно което - като се има пред вид, че компенсаторните инструменти са универсално средство за размяна, но със стойност, която може да е различна от номинала им, при прехвърлимостта, заместимостта и паричното им остойностяване, сума в размер на тяхната пазарна стойност може да се иска, не само когато не могат да бъдат закупени, поради спиране на търговията с тях, но и алтернативно - ако длъжникът не ги е върнал в срока по чл.13б ал.1 от З.. В този смисъл е и постановения въззивен акт. К. не сочи решение на друг състав на ВКС, в което касационното обжалване да е допуснато по този въпрос и да му е дадено различно разрешение от настоящето, поради което искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. По жалбата на Министерство на финансите: Първият поставен от касатора въпрос - дали направеното след връщане на делото от касационната инстанция уточнение правилно е квалифицирано от въззивния съд като последващо обективно съединяване на искове – не е правен, а фактически. Следва да се има пред вид, че в практиката няма спор, че ищецът е длъжен да изчерпи в исковата си молба всички доводи, въз основа на които претендира правата си. По обстоятелства, непосочени в исковата молба и във въззивната жалба, въззивният съд няма право да се произнася. В този смисъл, съдът е бил длъжен при преценката си / чиято правилност касационната инстанция в настоящето производство не контролира/ да се съобрази с вече заявените факти и доводи в обстоятелствената част на подадените искова молба и въззивна жалба от министреството. В този смисъл е и направената от него преценка, че указанията изсикват уточнение на вида на претендираната равностойност на компенсаторните инструменти - пазарна или номинална. На втория поставен от касатора въпрос, касаещ допустимостта да се присъжда пазарната равностойност на компенсаторните инструменти по реда на чл.13б ал.3 от З. при условие, че са налице предпоставките за реалното им връщане –отговорът отново се съдържа в горецитираното решение № 213 от 10.09.2012г.по гр.д.№ 370/11г.на ІV г.о. При положение, че в предоставения срок получените на отпаднало основание компенсатор-ните инструменти не са върнати и тяхното връщане в натура е невъзможно /защото е налице разпореждане с тях/, тогава единствената възможност за кредитора е да претендира паричната им равностойност на съответния регулиран пазар в деня на падежа. Равностойността е пазарна и може да съвпада с номиналната, но може и да бъда както по-голяма, така и по-малка /зависи от съответната им пазарна цена в релеватния момент /. Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение