Определение № 2341 от 27.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 489/2024 г.

Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по две частни касационни жалби- частна касационна жалба, подадена от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ и частна касационна жалба, подадена общо от длъжника „Селект моторс къмпани“ АД /н/ и неговия синдик, срещу определение №28/16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 533/2023 г. на Софийски апелативен съд.

Ищецът по делото „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ обжалва горепосоченото определение в частта, с която, след отмяната на определение № 260828/19.04.2023 г. по т.д.№ 552/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която са оставени без уважение молбите на „Селект моторс къмпани“ АД /н/ и синдика му за изменение на постановеното решение №260109/06.03.2023 г. по т.д.№ 552/2019 г. на Софийски градски съд в частта за разноските, е отхвърлено искането на банката направените от нея разноски за вещи лица в размер на 3 140 лв. да бъдат възложени в тежест на длъжника „Селект моторс къмпани“ АД /н/.В частната касационна жалба е наведено оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт в обжалваната му от банката част. Твърди се, че в случая не следва да се прилага общата норма на чл. 620 ал.7 ТЗ, а тази на чл. 649 ал.6 ТЗ, която се явява специална. Цитира се практика на ВКС, съгласно която при отхвърляне на отменителните искове по чл. 649 ал.1 ТЗ, предявени от кредитор, държавните такси и разноските се възлагат в тежест на масата на несъстоятелността, а не на кредитора- ищец.

Ответникът „Селект моторс къмпани“ АД /н/, е депозирал отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК, в който е изразил становище за липса на предпоставките за допускане до касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата и е направил искане за потвърждаване на въззивното определение в обжалваната му от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ част. Синдикът на дружеството в несъстоятелност не се е ангажирал със становище по частната касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“АД/н/.

С подадената от „Селект моторс къмпани“ АД /н/ и синдика на дружеството в несъстоятелност частна касационна жалба определението на въззивния съд се обжалва в частта, с която е потвърдено определение №260828/19.04.2023 г. по т.д.№ 552/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която са оставени без уважение молбите им за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с което „Селект моторс къмпани“ АД /н/ е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса за производството по отхвърления като неоснователен иск с правно основание чл. 647 т. 6 ТЗ, предявен от ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД /н/. Наведено е оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт в тази му част. Излагат се твърдения, че чл. 649 ал.1 ТЗ касае отменителни искове, предявени от синдика на дружеството, но не и такива, които са предявени от трето лице. Според жалбоподателите в тази хипотеза е недопустимо държавната такса да се възлага в тежест на масата на несъстоятелността на дружеството, което не е дало повод и по чиято инициатива не е започнало производството, като обратното тълкуване би довело до неоснователно обременяване на масата на несъстоятелността на „Селект моторс къмпани“ АД /н/ при неоснователно предявени искови претенции от негови кредитори. Привеждат се аргументи, че неправилно е потвърдено първоинстанционното определение, с което „Селект моторс къмпани“ АД /н/ е осъдено да заплати допълнителна държавна такса в размер на 21 974,27 лв., като за определяне на размера й е взета предвид цената на иска, посочена от ищеца в исковата молба. В тази връзка се уточнява, че в първоинстанционното производство ищецът не е успял да идентифицира категорично оспорваните сделки и тяхната цена, като се счита, че цената на предявения иск и съответно дължимата държавна такса следва да се определи единствено съобразно приетите по делото доказателства.

Ответникът по тази частна касационна жалба „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, в депозиран от него писмен отговор, е оспорил наличието на предпоставки за допускане до касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата и е направил искане за потвърждаване на въззивното определение в обжалваната от „Селект моторс къмпани“ АД /н/ и синдика му част.

Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частните касационни жалби са подадени в срока по чл. 275 ГПК от легитимирани да обжалват лица срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговарят на изискванията на чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл. 284 ГПК, поради което ги намира за процесуално допустими. Съгласно чл. 278 ал.4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал.3 ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за достъп до касационен контрол.

При произнасянето си Върховен касационен съд взе предвид следното:

За да постанови атакуваното определение, съставът на Софийски апелативен съд се е позовал на чл. 649 ал. 6 ТЗ, съгласно който във всички случаи на отхвърляне на иск измежду посочените в чл. 649 ал. 1 ТЗ държавната такса се събира от масата на несъстоятелността. Цитирал e практика на касационната инстанция, съгласно която разпоредбата на чл. 649 ал. 6 ТЗ обхваща всички хипотези на искове по чл. 649 ал. 1 ТЗ, без значение дали същите са предявени от синдика или от кредитор и дали са насочени срещу сделка, сключена от длъжника или от синдика. По отношение на действията на първоинстанционния съд, който съгласно чл. 77 ГПК е определил допълнителен размер на дължимата по делото държавна такса, въззивният съд е счел, че определеният размер на държавната такса е правилен, като изцяло е споделил мотивите на първата инстанция в тази връзка. Посочил е,че размерът на дължимата държавна такса се определя върху пазарната стойност на процесните 1760 бр. МПС, която представлява и цената на иска, съобразно допълнителните уточнения, направени от ищеца в хода на производството,а възражението на жалбоподателите, че по отношение на тези МПС липсват представени като доказателства документи, касае основателността на иска.

За основателни Софийски апелативен съд е намерил частните жалби от „Селект моторс къмпани“ АД /н/ и синдика му в частта им, с която се обжалва съдебният акт на Софийски градски съд, с който е оставено без уважение искането им за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, с която част „Селект моторс къмпани“ АД /н/ е осъдено да заплати на ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ направените от него разноски за възнаграждение за вещи лица в размер на 3 140 лв. В тази връзка въззивният съд е посочил, че Софийски градски съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 649 ал.6 ТЗ, която в случая не е приложима. За такава въззивният съд е счел нормата на чл. 620 ал.7 ТЗ, с оглед което е достигнал до извода, че единствено при отхвърляне на предявен от синдика иск по чл. 645, 646 или по чл. 647 ТЗ, разноските по делото, направени от трето лице, се събират от масата на несъстоятелността, респ. – когато искът е бил предявен от кредитор по аргумент от противното намира приложение общото правило на чл.78 ал.1 ГПК. Изложил е съображения, че чл. 620 ал.7 ТЗ и чл.649 ал.6 ТЗ не са в съотношение на обща към специална норма, както неправилно е приел първоинстанционният съд, а представляват съвсем различна правна регламентация – с едната се урежда начинът, по който се внасят авансираните в полза на ищеца дължими към бюджета на съдебната власт суми за държавни такси, които не са били предварително внесени към момента на предявяването на иска, а с другата норма се урежда отговорността за разноските по делото, за които, по аргумент от противното, при отхвърляне на иска за попълване масата на несъстоятелността /доколкото не е налице изключението, предвидено в чл.649 ал.6 ТЗ/, отговорността за разноските следва да се урежда по общото правило на чл.78 ГПК- те да останат в тежест на неоснователно предизвикалата правния спор страна, която в настоящия случай е ищецът „Корпоративна търговска банка“ АД /н/. По тези мотиви въззивният съд е приел, че следва да отмени частично обжалваното пред него определение на Софийски градски съд и да отхвърли искането на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ за осъждане на „Селект моторс къмпани“ АД /н/ да заплати направените от ищеца в първоинстанционното производство разноски за вещи лица в размер на 3 140 лв.

В приложеното към частната касационна жалба от „КТБ“ АД /н/ изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор е поставил следните правни въпроси, които според него са от значение за изхода на делото:

1. Кредитор предявил иск по чл. 649 ал. 1 ТЗ вр. с чл. 645, чл. 646 или чл. 647 ТЗ има ли право, в хипотезата на отхвърляне на иска, да му бъдат присъдени сторените в рамките на процеса по доказване разноски за депозити за вещи лица, т.е. същите да бъдат събрани от масата на несъстоятелността на длъжника, доколкото целта на предявените искове е попълването на масата на несъстоятелността, което е в интерес не само на конкретния, но и на всички останали кредитори?

2. Как се съотнасят нормите на чл. 649 ал. 6 ТЗ и чл. 620 ал. 7 ТЗ в хипотезата на предявен от кредитор на несъстоятелността иск с правно основание чл. 649 ал. 1 ТЗ вр. с чл. 645, чл. 646 или чл. 647 ТЗ, в рамките на който кредиторът-ищец е претендирал сторените в процеса на доказване разноски за възнаграждения на вещи лица?

По така поставените въпроси „КТБ“ АД /н/, визирайки приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, твърди,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №412/ 19.06.2019 г. по ч.т.д.№ 2628/2018 г. на II т.о. на ВКС. Евентуално се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, считайки,че отговорите на тези въпроси биха били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, приложено към частната касационна жалба от „Селект моторс къмпани“ АД /н/ и синдика му, се поддържа,че с обжалваната от тях част от определението въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите от значение за изхода на делото:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства в тяхната пълнота и да изложи съображения, защо възприема едни, а други отхвърля, както и длъжен ли е да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото?

2. Следва ли въззивният съд, като втора съдебна инстанция по същество, да изложи свои мотиви и да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и да изложи съображения по възраженията и доводите на страните във въззивната жалба? В тази връзка следва ли във въззивното съдебно решение съдът да формира мотиви относно пълно или частично съвпадение или несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция?

3. Вземане, включено в одобрения списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ, за което е предявен установителен иск по чл. 694 ТЗ, не може да се счете за "прието" по смисъла на чл. 693 ТЗ.

4. Може ли да се приеме за кредитор на несъстоятелно дружество- лице, чието вземане все още не е възникнало, доколкото същото вземане ще възникне по силата на влязло в сила бъдещо позитивно решение по предявен конститутивен иск от същия кредитор? Обстоятелството, че същото вземане е било прието като такова „под условие“ при условията на чл. 725 ал.1 от ТЗ, а именно - „влизане в сила на решение по предявения конститутивен иск“, може ли да легитимира същото лице като кредитор на несъстоятелно дружество?

Във връзка с първия и втория от въпросите частните касатори навеждат оплакване,че въззивният съд не се е произнесъл в определението си по направеното от тях възражение,че „КТБ“АД/н/ няма качеството на кредитор с безспорно прието вземане в производството по несъстоятелност на „Селект моторс къмпани“АД/н/, предвид оспорването от длъжника на вземането му и висящността на образувано по предявен от него отрицателен установителен иск производство по чл.694 ал.1 ТЗ. Считат,че съставът е следвало да извърши цялостна преценка на изложените от тях във въззивните им жалби възражения и да обсъди всички доказателства във връзка с твърдението им,че „КТБ“АД/н/ не е кредитор на дружеството в несъстоятелност, което той не е сторил, като по този начин се е отклонил от задължителните указания в ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС.

Приложното поле на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК частните касатори считат за осъществено с третия въпрос, поради разрешаването му от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено в определение №163/25.03.2021 г. по ч.т.д.№ 435/2021 г. на II т.о. на ВКС.

С четвъртия от въпросите касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, считайки, че отговорът му би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

На самостоятелното основание за достъп,предвидено в разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, касаторите поддържат, че атакуваното определение е очевидно неправилно, тъй като е необосновано.

Съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение намира, че не са налице основанията за допускане на определението на Софийски апелативен съд до касационно обжалване по частната касационна жалба на „Селект моторс къмпани“ АД /н/ и синдика на дружеството в несъстоятелност

Първите два процесуалноправни въпроса не осъществяват общото основание за допускане на касационен контрол върху обжалвания съдебен акт, предвидено с разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на делото пред въззивната инстанция. Анализът на съдържанието на частните жалби на тези страни по делото /идентични относно доводите за неправилност на първоинстанционното определение по чл.248 ГПК в частта му, касаеща възложената в тежест на дружеството в несъстоятелност държавна такса/, не позволява да бъде споделено твърдението в частната касационна жалба за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по наведено от тях възражение,че „Корпоративна търговска банка“АД/н/ не е кредитор на длъжника. Такова възражение не е поддържано пред въззивния съд, нито е направено оплакване, че такъв довод е останал несъобразен от първата инстанция. Поради необосноваването на общата предпоставка за допустимост настоящият състав на ВКС няма задължение за произнасяне по допълнителния критерий, сочен от частните касатори в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Останалите два въпроса /първият от които представляващ само твърдение, но не и въпрос/, обвързани със същия довод на частните касатори,въведен в предмета на спора едва пред касационната инстанция, не са намерили разрешение в мотивите на въззивния съд, поради което също не обосновават приложното поле на общото основание по чл.280 ал.1 ГПК.

Определението на въззивния съд в обжалваната от „Селект моторс къмпани“АД/н/ и синдика на дружеството не може да бъде квалифицирано и като очевидно неправилно. Константна е практиката на ВКС и по прилагането на това самостоятелно основание за допускане на касационния контрол на въззивните съдебни актове, според която, за да бъде прието за осъществено, следва да е налице такъв съществен порок на акта, който да е установим още с първоначалния му прочит, като например съдът да е основал изводите си на отменен закон или да е приложил действащия такъв в обратния му смисъл; да не е изложил никакви мотиви или изложените такива да са в очевиден разрез с правилата на формалната логика и др. под. Наведените от частните касатори във връзка с това основание съображения не обосновават нито една от примерно изброените в нея хипотези на очевидна неправилност, а представляват общо твърдение за „грубо нарушаване на правилата на формалната логика“ и „повърхностен и незадълбочен анализ на всички налични по делото факти и обстоятелства“ и следователно не могат да бъдат отнесени към разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, доколкото по характера си представляват оплаквания за неправилност, които попадат в приложното поле на чл.281 ГПК и по които в настоящата фаза на касационното производство съставът не може да се произнася.

По частната касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“АД/н/

Въпросите, поставени в изложението на този частен касатор, при известно преформулиране и конкретизиране, би могло да се приеме,че са получили разрешение от въззивния съд, който е приел,че на кредитора,чийто иск по чл.649 ТЗ е бил отхвърлен, не се следват разноски за сметка на масата на несъстоятелността, тъй като в случая е приложимо общото правило на чл.78 ал.1 ГПК и направените от него такива следва да останат в негова тежест. Въпреки че могат да се квалифицират като обуславящи крайния изход на спора, повдигнат с искането по чл.248 ГПК, въпросите не могат да обосноват допускане на касационен контрол върху обжалваната част от въззивното определение, тъй като по отношение на тях не е налице допълнителната предпоставка за селектиране на частната касационна жалба на тази страна по делото по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираното от „Корпоративна търговска банка“АД/н/ с въпросите определение №412/ 19.06.2019 г. по ч.т.д.№ 2628/2018 г. на II т.о. на ВКС касае различна от настоящата хипотеза, при която в тежест на масата на несъстоятелността са възложени не направените от ищеца разноски за производството по неоснователно заведения от него отменителен иск, а тези на третото лице /черпещо права от атакуваната сделка с дружеството-длъжник/, конституирано като ответник по този иск, наред с длъжника в несъстоятелност. Поради това разрешените с това определение въпроси са неотносими към настоящия случай.

Поради липсата на осъществен допълнителен критерий касационното обжалване на определението на САС не може да бъде допуснато и по отношение частната касационна жалба и на „Корпоративна търговска банка“АД/н/.

Не може да бъде обоснован извод за приложимост и на евентуално сочения от частния касатор допълнителен критерий за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В изложението към частната касационна жалба посочената норма е само цитирана бланкетно, без да се излагат конкретни съображения относно необходимостта от тълкуването на съответните разпоредби на ТЗ по причините и с целите,разяснени в т.4 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение