Определение № 50167 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2546/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, представлявано от адв. Д. Т., срещу решение № 265076 от 27.07.2021г. по в.гр.д. № 9097/2020г. на Софийски градски съд, ГО, II – В въззивен състав, с което е потвърдено решение № 73341 от 16.04.2020г. по гр.д. № 3597/2019г. на СРС, 119 състав. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден да заплати на Д. Й. Й. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата 25 000 лева, частично предявена от сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат ѝ И. Й. Й. при ПТП, настъпило на 10.05.2015г. в [населено място], област Кюстендил, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.01.2019г. до окончателното плащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Намира, че по делото не е установена при условията на пълно и главно доказване особено близка, трайна и дълбоко емоционална връзка между ищцата и нейния брат, както и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни морални болки и страдания, различни от нормално възприетите в обществото. По отношение на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се позовава на §96, ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

1. Следва ли решаващият съд при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от значение за приложение на чл.52 ЗЗД да заяви мотиви относно обществено възприеманото разбиране на понятието обичайни характеристики на житейските и емоционални връзки между роднини, съответно – да извърши съпоставка спрямо съдържанието, вложено от решаващия съд в разбирането за понятието „особени” обстоятелства и кои се определят като такива, като задължителна предпоставка за формиране на определящия извод относно наличие на право на обезщетение? Касаторът поддържа, че въпросът е от значение за точното приложение на закона и на нормата.

2. Следва ли дадената оценка да се основава само на установени конкретни факти и обстоятелства, обсъдени при преценка на строго въведени от нормата критерии за това, и допустимо ли е даденото обсъждане да се основава на общи оценъчни понятия с оглед определяне на вложеното съдържание, за да се приеме наличие на право на обезщетение и спрямо отделните критерии за приложение на чл.52 ЗЗД? Касаторът поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и източници на правото, както и че произнасянето на въззивния съд по него е в противоречие с тълкувателната практика на ВКС и с действащия материален закон - § 96, ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ. Твърди още, че определеното обезщетение е незаконосъобразно и очевидно неправилно, тъй като е прекомерно, поради което е налице проявление на хипотезата на чл.280, ал.1, предл. последно ГПК.

3. Дали с оглед правилното приложение на материалния закон е допустимо при формиране на правните изводи относно изхода на спора и относно обема на спорното право съдът може да обоснове определянето на обезщетение за неимуществени вреди, съответно – конкретното им съдържание и проявление с оглед прилагане на принципа на чл.52 ЗЗД върху разбирането за фактите по допускане? Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 от 21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и ППВС № 4/1968г.

Ответницата по касация Д. Й. Й., представлявана от адв. В. Т., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по поставените въпроси е формирана съдебна практика, включително задължителна такава, с която въззивният къд се е съобразил, а третия въпрос намира за неразбираем. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че с оглед въведения с жалбата предмет на въззивна проверка, спорен пред въззивната инстанция е само въпросът материалноправно легитимирана ли е ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейния брат при процесното ПТП от 10.05.2015 г.

Приел е, че от показанията на свидетеля Г. П. - съсед на ищцата в [населено място], се установява, че приживе ищцата и брат й живеели в едно домакинство, в къщата на родителите им; били неразделни и много се обичали, отношенията им били много добри; след смъртта на И. реакцията на ищцата била трогателна, изпаднала в състояние, което свидетелят не знае как да нарече, постоянно плачела; говорели ѝ много, но тя постоянно била в такова състояние и дори сега, когато станело въпрос, сълзите ѝ били на очите; тежко било да загуби братчето си, което било упование и за нея, и за родителите им; преди смъртта на И. двамата с ищцата били неразделни, заедно излизали, заедно ходели на събития в градинката на площада на селото, все заедно били.

Въззивният съд е приел за установено от показанията на свидетелката К. К. - леля на ищцата, че когато И. бил жив, с ищцата били много близки, той ѝ бил опората; живеели в едно домакинство, ищцата водела брат си на училище, грижела се за него, навсякъде били заедно; ищцата преживяла смъртта му много тежко, имала здравословни проблеми – изпаднала в едни такива нервни кризи, и сега й било тежко; преди смъртта на И. били в много близки, приятелски отношения, повече отколкото обикновено са брат и сестра, просто не можели един без друг.

Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите като достоверни, преки и неопровергани от други доказателства по делото и въз основа на тях е приел за установено, че между ищцата и брат ѝ е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка – до смъртта на И. живеели в едно домакинство и били силно привързани един към друг, били неразделни, навсякъде ходели заедно, а отношенията им били приятелски повече от обичайното за брат и сестра. Приел е, че привързаността им е била толкова силна, че ищцата преживяла смъртта на брат си много тежко, изпаднала в депресия, постоянно плачела, като и понастоящем изпитва тъга от загубата на брат си, изгубила е човек, от когото с основание е очаквала емоционална подкрепа и взаимна грижа. Поради това въззивният съд е намерил за доказано, че ищцата е търпяла морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка между брат и сестра.

Въззивният съд е посочил, че в жалбата няма доводи във връзка с размера на определеното от районния съд обезщетение, поради което и съобразно чл. 269 ГПК няма правомощие да проверява правилността на изводите на СРС относно този размер.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.

Поставените от касатора първи два материалноправни въпроса се отнасят до критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на брат ѝ, причинена при процесното ПТП. Третият материалноправен въпрос е неразбираем и поради това не може да обоснове допускане на касационен контрол.

По въпроса за критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, е формирана задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно нея легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна, емоционална и особено близка житейска връзка по смисъла на посоченото Тълкувателно решение, са различни за всеки конкретен случай и следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45 от 10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка /напр., относимо към връзката между братя и сестри, израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина/. Предвид така формираната практика и съобразявайки мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос относно критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, за преценка на съответствието на въззивния акт с дадените разрешения.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът ЗК „Лев Инс“ АД следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 1000 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение