Определение № 4767 от 06.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4057/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на З. Г. Б., Е. Д. Д. и Д. Н. Д. срещу решение № 520 от 02.05.2025 г. по в.гр.д.№ 3248 от 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, XIV състав, с което е отменено решение № 2600000 от 08.01.2024 г. по гр.д.№ 4871 от 2014 г. на Пловдивския районен съд и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия: за съставяне на проекто- разделителен протокол за делба на движимите вещи и след обявяването му за окончателен- за извършване на делбата чрез теглене на жребий.

В касационната си жалба З. Г. Б. твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя следните правни въпроси:

1. Кой способ на делба следва да бъде прилаган в случай, че квотите на страните са различни, а делбеното имущество включва различни предмети с много различна стойност, вид и предназначение? По този въпрос се сочи противоречие с т.5, б.“б“ от ППВС № 7 от 1973 г., решение № 309 от 22.04.1999 г. по гр.д.№ 1182 от 1998 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 806 от 01.12.2009 г. по гр.д.№ 1511 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 1580 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Кои са критериите за извършване на делбата по чл.350 ГПК и чл.353 ГПК и кой от двата способа на делба има приоритет, когато дяловете на съделителите са различни и имуществото, което делят, е различно по вид, стойност и други индивидуализиращи го характеристики (при картините това са период на създаване, жанр, стил, колорит, материали, размери и т.н.), но е възможно математически да се обособят равни по стойност, но не и по съдържание дялове? Имат ли значение при преценката на способа на делба личните отношения на страните към наследодателите, връзките им на произход, ангажираността им за запазване на наследството в рода, емоционалната им и житейска свързаност с предметите от наследството? По тези въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с т.5, б.“б“ от ППВС № 7 от 1973 г., решение № 1252 от 02.06.2009 г. по гр.д.№ 4006 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 806 от 01.12.2009 г. по гр.д.№ 1511 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 285 от 09.05.2001 г. по гр.д.№ 760 от 2000 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 1580 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.

3. При изразено искане от част от съделителите да им бъде разпределено имущество в общ дял, следва ли съдът да се съобрази с искането им, ако е налице хипотезата на чл.353 ГПК, или може да наложи разделяне докрай чрез жребий по чл.350 ГПК и всеки да получи индивидуален дял, ако и да не желае това? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 42 от 23.04.2019 г. по гр.д.№ 1550 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.

В касационната жалба на Е. Д. Д. и Д. Н. Д. се твърди, че въззивното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В изложението към касационната жалба се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и се поставят следните въпроси:

1. За задължението на въззивния съд при разглеждане на спора да обсъди възраженията, оплакванията и доводите на страните от значение за изхода на спора и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тях, преценявайки всички релевантни и допустими доказателства по делото, относими към съответните възражения, оплаквания и доводи и за преценка на събраните по делото гласни доказателства. Твърди се, че по тези процесуалноправни въпроси решението противоречи на следната практика на ВКС: решение № 60172 от 24.08.2022 г. по т.д.№ 2501 от 2020 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 50255 от 17.01.2023 г. по гр.д.№ 649 от 2022 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 247 от 21.12.2023 г. по гр.д.№ 4508 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о.

2. По приложението на чл.353 ГПК и по-конкретно, допустимо ли е съдът да разпореди делбата да се извърши чрез теглене на жребие, когато съставянето на еднородни и равностойни дялове се оказва невъзможно или много неудобно и какви са критериите при преценката за това? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с т.5 от ППВС № 7 от 1973 г. и решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 1580 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.

В писмени отговори от 30.06.2025 г. и 28.08.2025 г. ответницата А. К. С.- Б. оспорва жалбите. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбите счита следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на вещи на стойност над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да прецени дали са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, съдът съобрази следното: С влязло в сила решение от 01.02.2018 г. на Пловдивския районен съд е допусната делба на движими вещи, останали в наследство от З. Г. Б. и Г. З. Б., подробно описани в решението, като по отношение на движимите вещи от наследството на З. Б. е допусната делба между З. Г. Б. при квота 4/9 ид.ч., Ц. Г. Б. при квота 4/9 ид.ч. и А. К. С.- Б. при квота 1/9 ид.ч., а по отношение на движимите вещи, останали в наследство от Г. Б.- между З. Г. Б. при квота 1/3 ид.ч., Ц. Г. Б. при квота 1/3 ид.ч. и А. К. С.- Б. при квота 1/3 ид.ч. В хода на делото е починала съделителката Ц. Б. с квота 4/9 ид.ч. от наследството на З. Б. и 1/3 ид.ч. от наследството на Г. Б. и на нейно място са конституирани нейните наследници: Д. Н. Д. и Е. Д. Д.- М.. Прието е, че в този случай делбата следва да се извърши, като делът, който се припада на съделителката Ц. Б., следва да се отреди общо на нейните наследници, за което е налице и изричното им съгласие.

По делото е приета тройна съдебно-оценъчна експертиза, по която са изготвени два варианта за делба на произведенията на З. Б. (във вариант 1 се формират девет самостоятелни дяла на приблизително еднаква стойност, а във вариант 2 се формират 3 дяла- два дяла от 4/9 за З. Б. и наследниците Ц. Б. и един дял от 1/9 за А. Б.), както и два варианта за делба на произведенията на Г. Б. (във вариант 1 се формират три дяла на приблизително еднаква стойност, а във вариант 2 се формират два дяла- общ дял за З. Б. и наследниците на Ц. Б. и самостоятелен дял от 1/3 за А. Б.). Вещите лица са заявили, че образуваните дялове са равностойни.

Районният съд е приел, че делбата следва да се извърши чрез разпределение на движимите вещи между съделителите съгласно чл.353 ГПК, като е приел, че съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно и много неудобно.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е върнал делото на същия съд, който да състави проекто- разделителен протокол за делбата и след обявяването му за окончателен- да извърши делбата чрез теглене на жребий. Съдът е приел, че не са налице обстоятелства, при които тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно. Цитирал е практика на ВКС (решение № 140 от 28.05.2014 г. по гр.д.№ 7627 от 2023 г. на ВКС, ГК, I г.о.), според която тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, които се различават съществено по стойност, освен ако съотношението между квотите на съделителите и броя на вещите позволява при жребия да се тегли повече от един дял, както е в случая. Приел е, че изброените в т.5 от ППВС № 7 от 1973 г. хипотези, при които тегленето на жребие е много неудобно, не са налице по делото: 1. Нямало доказателства за установен начин на ползване на определени допуснати до делба картини, а за подобрения се говорело само при недвижимите имоти; 2. Нямало доказателства и че при предявяване на иска за делба съделителите са извършили фактическо разпределение на допуснатите до делба вещи помежду си и 3. Тегленето на жребий не би довело до нецелесъобразно разпределение на вещите, до усложнения в отношенията между съделителите или до неудобства в изравняване на дяловете.

Въззивният съд е счел за неправилен извода на първата инстанция, че е налице „неудобство“ при теглене на жребия, тъй като при заявеното от ищците желание да получат общ дял, „би се стигнало до предоставяне възможност единствено на ответницата да изтегли дял (за нейната 1/9 ид.ч.) и това би поставило ищците в неравностойно положение, тъй като въпреки че притежават по-голяма квота, те не биха имали възможност да изберат дялове, които да определят ценни за тях вещи“. В случая от приетото по делото заключение на вещите лица се установявало, че до делба са допуснати множество картини и други движими вещи, от които за наследството на З. Б. са образувани 9 равностойни дяла, а за наследството на Г. Б.- 3 равностойни дяла. С оглед квотите, при които е допусната делбата, от наследството на З. Б. съделителят З. Б. може да получи 4 дяла, наследниците на съделителката Ц. Б. могат да получат 4 дяла, а съделителката А. Б. може да получи 1 дял, а от наследството на Г. Б. съделителите могат да получат по един равностоен дял. Съдът е посочил, че според вещите лица всички дялове са равностойни, а заявените желания на ищците и държането на вещите не са основание за разпределение на определени картини в техен дял, тъй като не представлява „неудобство“ по смисъла на чл.353 ГПК. Затова е достигнал до извода, че делбата следва да бъде извършена чрез теглене на жребий.

I. С оглед тези мотиви на съда не е налице соченото от жалбоподателите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд по поставените въпроси, поради следното:

1. По първия поставен от касатора З. Б. въпрос (Кой способ на делба следва да бъде прилаган в случай, че квотите на страните са различни, а делбеното имущество включва различни предмети с много различна стойност, вид и предназначение?) не се констатира противоречие с посочената практика на ВКС:

1.1. В т.5, б.“б“ от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. е прието, че невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл.292 ГПК (отм.) сега чл.353 ГПК, е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни, а тегленето на жребий е много неудобно, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения. Това ППВС не може да обоснове допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, тъй като даденото в него тълкуване на нормата на чл.292 ГПК (отм.) касае делба на недвижими имоти и няма отношение към делбата на движими вещи, каквато се извършва по настоящото дело.

1.2. В решения № 309 от 22.04.1999 г. по гр.д.№ 1182 от 1998 г. на ВКС, ГК, I г.о.,решение № 806 от 01.12.2009 г. по гр.д.№ 1511 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 1580 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че делбата не може да се извърши чрез теглене на жребий, когато дяловете на съделителите са различни и същевременно имотите са различни (с различна площ, от различна категория, вид и предназначение или с различна стойност). Тези решения на ВКС също касаят делба на недвижими имоти, а не делба на движими вещи, каквато се извършва по настоящото дело. Те не биха могли да послужат като основание за допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд и на още едно основание- тъй като представляват част от противоречивата практика на ВКС, която бе преодоляна с приемането на Тълкувателно решение № 2/2021 от 11.04.2022 г. по тълк.д.№ 2 от 2021 г. на ОСГК на ВКС, според което за да се извърши делбата по реда на чл.353 ГПК (чрез теглене на жребий), не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни).

2. По втората група поставени от касатора З. Б. въпроси (Кои са критериите за извършване на делбата по чл.350 ГПК и чл.353 ГПК и кой от двата способа на делба има приоритет, когато дяловете на съделителите са различни и имуществото, което делят, е различно по вид, стойност и други индивидуализиращи го характеристики (при картините това са период на създаване, жанр, стил, колорит, материали, размери и т.н.), но е възможно математически да се обособят равни по стойност, но не и по съдържание дялове? Имат ли значение при преценката на способа на делба личните отношения на страните към наследодателите, връзките им на произход, ангажираността им за запазване на наследството в рода, емоционалната им и житейска свързаност с предметите от наследството?) също не се констатира противоречие с посочената от касатора практика на ВКС:

2.1 Както бе отбелязано по-горе, тълкуването на термините „невъзможно“ и „много неудобно“ в разпоредбата на чл.292 ГПК (отм.), сега чл.353 ГПК, дадено в т.5, б.“б“ от ППВС № 7 от 1973 г., касае делбата на недвижими имоти, а не делбата на движими вещи.

2.2. В посоченото решение № 1252 от 02.06.2009 г. по гр.д.№ 4006 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че когато допуснатите до делба имоти са неравностойни по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни, съдът следва да процедира по реда на чл.292 ГПК (отм.), тоест да извърши разпределение на имотите, а не теглене на жребий. Същото е прието и в другите две посочени решения- решение № 806 от 01.12.2009 г. по гр.д.№ 1511 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 1580 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. Тези решения също не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд по изложените в т.1.2. съображения: тъй като касаят делба на недвижими имоти, а не на движими вещи, каквато се извършва по настоящото дело, и тъй като са част от противоречивата практика на ВКС, която бе преодоляна с приемането на Тълкувателно решение № 2/2021 от 11.04.2022 г. по тълк.д.№ 2 от 2021 г. на ОСГК на ВКС.

2.3. В посоченото решение № 285 от 09.05.2001 г. по гр.д.№ 760 от 2000 г. на ВКС, ГК, I г.о. е изведено като общ извод, че когато са налице условията на закона, разпределението на имотите, допуснати до делба, има приоритет пред другите способи за извършването й. От самото решение обаче е видно, че в решението не е обсъждан и няма произнасяне по въпроса дали разпределението по чл.353 ГПК има приоритет пред тегленето на жребий по чл.352 ГПК. Прието е само, че разпределението по чл.353 ГПК има приоритет пред способите за извършване на делбата, посочени в чл.288 ГПК (отм.), сега чл.348 и 349 ГПК (изнасянето на публична продан и възлагането на имота) и че в конкретния случай делбата следва да се извърши чрез разпределение, тъй като тегленето на жребий е твърде неудобно. В останалата си част горепосоченото решение на ВКС е неотносимо към настоящото дело, доколкото в него отново е разгледан случай на делба на недвижими имоти, а не на делба на движими вещи, каквато се извършва по настоящото дело.

3. По третия поставен от касатора З. Б. въпрос (При изразено искане от част от съделителите да им бъде разпределено имущество в общ дял, следва ли съдът да се съобрази с искането им, ако е налице хипотезата на чл.353 ГПК, или може да наложи разделяне докрай чрез жребий по чл.350 ГПК и всеки да получи индивидуален дял, ако и да не желае това?) също не се констатира противоречие с посочената от касатора практика на ВКС- решение № 42 от 23.04.2019 г. по гр.д.№ 1550 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. В това решение на ВКС е прието, че когато съделителите или част от тях са поискали делбата да се извърши по колена, като всяко коляно получи имоти в общ дял, волята им трябва да бъде зачетена и съобразно изразеното желание съсобствеността да не се прекратява безостатъчно, дори и да има възможност всеки съделител на получи самостоятелен реален дял. Действията на съда по обособяване на дяловете следва да се съобразят със заявеното желание за групиране. Приетото в обжалваното въззивно решение не противоречи на това решение на ВКС, доколкото с въззивното решение не е извършен жребий, при който всеки от съделителите да е получил отделен дял, въпреки заявеното групиране, нито е прието, че районният съд следва да процедира по този начин. С обжалваното решение само е отменено решението на районния съд за разпределение на допуснатите до делба движими вещи по реда на чл.353 ГПК и е върнато делото за извършване на делбата чрез теглене на жребий. А тегленето на жребий в този случай е възможно и при групиране на съделителите З. Г. Б., Е. Д. Д. и Д. Н. Д.. Ако те поддържат искането си за възлагане на общ дял, в разделителния протокол от допуснатите до делба движими вещи от наследството на З. Б. ще следва да бъдат обособени девет самостоятелни дяла, като при теглене на жребия един от тези дялове ще се падне на съделителката А. С.- Б., а останалите осем дяла ще останат съсобственост на съделителите З. Б., Е. Д. и Д. Д.. Съответно от допуснатите до делба движими вещи от наследството на Г. Б. ще следва да се обособят три дяла, като при теглене на жребия един от тези дялове ще се падне на съделителката А. С.- Б., а останалите два дяла ще останат съсобственост на съделителите З. Б., Е. Д. и Д. Д..

4. Първият поставен от касаторите Е. Д. Д. и Д. Н. Д. въпрос (За задължението на въззивния съд при разглеждане на спора да обсъди възраженията, оплакванията и доводите на страните от значение за изхода на спора и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тях, преценявайки всички релевантни и допустими доказателства по делото, относими към съответните възражения, оплаквания и доводи и за преценка на събраните по делото гласни доказателства) също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, тъй като макар да е правен въпрос съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС: решение № 60172 от 24.08.2022 г. по т.д.№ 2501 от 2020 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 50255 от 17.01.2023 г. по гр.д.№ 649 от 2022 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 247 от 21.12.2023 г. по гр.д.№ 4508 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о. В тази практика безпротиворечиво се приема, че в решението си въззивният съд е длъжен да обсъди, в рамките на проверката по чл.269 ГПК, всички релевантни доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото. Той дължи самостоятелен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, които имат отношение към доводите и възраженията на страните. В случая при постановяване на решението си въззивният съд не се е отклонил от така посочената практика на ВКС. Мотивите на въззивното решение обективират решаващите съображения на съда за постановяване на решението му за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за извършване на делбата чрез теглене на жребий: в тях са очертани фактическите положения, които се възприемат за установени от съда; посочени са конкретните доказателства, които ги установяват; обосновани са правните изводи на съда и са обсъдени всички съдържащите се във въззивната жалба и в отговора към нея доводи и възражения на страните. Съдът се е мотивирал защо приема, че делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, а не чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК, конкретно- защо приема, че в случая тегленето на жребий не е нито невъзможно, нито много неудобно. За да приеме, че от допуснатите до делба движими вещи могат да бъдат обособени равностойни дялове, съдът се е позовал на приетото по делото заключение на съдебно-оценъчна експертиза, според което обособените от вещите лица дялове са равностойни. Изложил е мотиви и защо приема за неоснователно възражението на касаторите, че делбата не може да се извърши чрез теглене на жребий, тъй като след заявеното от тях искане за възлагане на общ дял, те като преки наследници на З. Б. ще бъдат лишени от възможността да изберат картините, които да получат от наследството, въпреки родовия сантимент към тях. С всичко това са удовлетворени изискванията на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК и на практиката на ВКС за мотивираност на въззивното решение.

Несъгласието на касаторите с фактическите и правни изводи, които е направил съдът, произнасяйки се по доказателствата, доводите и възраженията на страните, не е основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение, а представлява довод за неговата неправилност, по който ВКС не е компетентен да се произнася в настоящото производство по чл.288 ГПК.

5. Вторият поставен от касаторите Е. Д. Д. и Д. Н. Д. въпрос (За приложението на чл.353 ГПК и по-конкретно, допустимо ли е съдът да разпореди делбата да се извърши чрез теглене на жребие, когато съставянето на еднородни и равностойни дялове се оказва невъзможно или много неудобно и какви са критериите при преценката за това?) е идентичен с поставените от касатора З. Б. първи и втори въпроси и се основава на същата практика на ВКС (т.5 от ППВС № 7 от 1973 г. и решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 1580 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.), на която се е позовал и З. Б.. Ето защо, по същите съображения, които са изложени в т.1.1 и 1.2. от настоящото определение, ВКС приема, че по въпроса няма противоречие на обжалваното решение с посочената практика на ВКС.

II. Не са налице и посочените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване очевидната неправилност предполага въззивното решение да е засегнато от съществени пороци, пряко установими от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без да се налага касационната инстанция да извършва анализ на събраните по делото доказателства. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която е налице при допуснато видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или при явна необоснованост на решението. Тя е свързана с явно нарушение на материалния или процесуалния закони (такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл или до основаване на решението на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма) или с явна необоснованост на изводите на съда с оглед правилата на формалната логика. Настоящият състав на ВКС не установи обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд да е засегнато от такива пороци. Напротив, за да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да бъде допускано.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение