Определение № 649 от 05.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2616/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Е. ЛТД 11“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 558 от 11.11.2025г. по в.т.д.№ 706/2025г. на Апелативен съд София, с което след отмяна на решението по т.д.№ 724/2024г. на СГС за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ, подадена от кредитора „Е. ЛТД 2“ ЕООД, е открито производство по несъстоятелност на „Е. ЛТД 11“ ЕООД при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ с начална дата 31.12.2021г. В касационната жалба са изложени съображения, че актът на въззивната инстанция е неправилен, необоснован и постановен в противоречие с доказателствата, а първоинстанционното решение е правилно, убедително и юридически издържано, основано на задълбочен анализ на доказателствата, на принципите, които уреждат доказателствената сила на частните документи, и на задължението на кредитора да докаже вземането си, от което твърди активната си легитимация. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е оценил доказателствата и е заменил липсата на факт с предположения, което прави неговото решение необосновано и незаконосъобразно като същевременно правилните изводи на първоинстанционния съд са игнорирани или опровергани без основание; че апелативната инстанция е конструирала своя собствена фактическа картина, неподкрепена от доказателствата, приемайки, че договор съществува, въпреки съдебно установената неавтентичност на подписите, която изключва възможността за валидно волеизявление. Възразява, че съставът на САС е приел, че активите, предмет на договорянето, са в патримониума на купувача, независимо от отсъствие на доказателства за фактическо предаване. Неправилно според касатора въззивният съд е преценил, че счетоводните записи могат да заместят липсата на сделка, което противоречи на елементарни принципи на гражданското и търговското право; незаконосъобразно е счел, че частичните плащания доказват сделка, без да изследва основанието за тях. Искането е за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на молбата на кредитора по чл.625 ТЗ. В изложението по чл.284,ал.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ „ Обвързан ли е въззивният съд от влязлото в сила произнасяне по чл. 194, ал. 3 ГПК за неистинност на частен документ и може ли да изгради извод за съществуване на договорно отношение, основанo на съдържанието на този документ, след като същият е изключен от доказателствата по делото като неистински, респективно във въззивната жалба няма наведени аргументи срещу решението в тази му част?“ Посочва се, че въпросът е принципен и е от съществено значение за развитието на процесуалното право, тъй като засяга задължителната сила на произнасянето по чл. 194, ал. 3 ГПК, границите на въззивния контрол и допустимостта съдът да се позовава на съдържанието на документ, който е признат за неистински и е изключен от доказателствата, поради което въпросът относно задължителната сила на произнасянето по чл. 194 ГПК е от съществено значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона и обуславя допускане на касационно обжалване. 2/ „ Следва ли съдът да приеме, че е налице валидно договорно правоотношение между търговци, когато по реда на чл. 193–194 ГПК е установено, че подписите под представения договор и приемо-предавателен протокол, не произхождат от лицето, посочено като техен автор, и не е установено кое лице действително ги е подписало?“ с твърдението, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като засяга основополагащия принцип, че сделката възниква от насрещни волеизявления и при липса на автентично изявена воля, договор не може да се счита сключен. Счита, че ВКС следва да се произнесе по въпроса за действието на частните документи и изискването за „ наличие“ на валидно волеизявление за възникване на облигационно отношение. 3/ „ Имат ли счетоводните записвания и издадената фактура доказателствена сила да установят съществуването на договорно правоотношение и да заместят липсата на автентичен първичен документ, когато по делото е установено, че представеният договор и приемо-предавателен протокол са неистински частни документи? Отново се посочва, че отговорът на този въпрос е от значение за правилното прилагане на закона, тъй като счетоводството има спомагателен и удостоверителен характер, но не може да създава правоотношения при липса на валиден юридически факт (договор). Изложено е, че възприетият от въззивния съд подход на практика придава правосъздаващо действие на счетоводни записвания, изготвени едностранно от търговеца, което противоречи на принципите на облигационното и търговското право. Въведен е и довод за очевидна неправилност с искане за осъществяване на директната касационна проверка, който порок, съгласно изложеното от касатора, е обусловен от наличието на явна необоснованост, довела от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл. Посочва се, че първоинстанционният съд подробно е разяснил, че дори да се обсъжда хипотеза на действие от лице без представителна власт, такава възможност отсъства, защото никъде по делото няма данни кое лице фактически е подписало процесните документи. Въведени са доводите: След като не е установено кой е подписал договора и протокола, не може да се приложи правната конструкция на последващо потвърждаване; Потвърждаване е възможно само при ясно установено действие на определено лице, което действително е проявило някаква воля, макар и без правомощия; В настоящия случай липсва не само представителна власт, но липсва и самото действие; Това е фундаментална липса, която въззивният съд изцяло е игнорирал, като необосновано е приел, че договор все пак съществува, макар и с липсващ автор и липсващи подписи. Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молителят, подал искането по чл.625 ТЗ, е твърдял, че длъжникът „Е. ЛТД 11“ ЕООД има изискуемо парично задължение за заплащане на стойността на машини, производствено оборудване, съоръжения и стопански инвентар за ресторант по писмен договор между продавача „Е. ЛТД 2“ ЕООД и купувача „Е. ЛТД 11“ ЕООД от 15.12.2020г., приемо предавателен протокол и фактура № [ЕГН]/15.12.2020 г., по която е купувачът е извършил частично плащане от 11 000лв., но остатъкът от дължимата цена - 49 000лв. не е платена до крайния уговорен срок - 14.06.2022г. Първоинстанционният съд е констатирал, че длъжникът оспорва възникването и съществуването на посоченото в молбата по чл.625 ТЗ парично задължение, оспорва по реда на чл.193 ГПК доказателствената сила на писмения договор за покупко-продажба на активи, с който „Е. ЛТД 2“ ЕООД обосновава качеството си на кредитор. Посочил е, че въз основа на заключението на съдебно почерковата експертиза е установено, че договорът за продажба на активи от 15.12.2020г. и приемо –предавателния протокол от 15.12.2020 г. за предаването им на купувача, не са подписани от лицето, сочено за техен автор - подписите за „продавач“ и „купувач“ в договора не са положени от И. О. Въгленов в качеството му на управител и на двете търговски дружества към посочената дата. Мотивирано е, че по делото е установено, че тези частни диспозитивни документи са неавтентични, поради което следва да се изключат от доказателствата по делото, от което следва, че управителят на търговското дружество не е направил изявление за сключване на договор за покупко-продажба на описаните в Приложение №1 към договора активи. Извършеното от „Е. ЛТД 11“ ЕООД счетоводно записване на активите, установено от счетоводната експертиза, е счетено за нередовно с аргумента за отсъствие на първичен документ за придобиването им, т.е не е годно доказателство по смисъла на чл. 55, ал. 2 ТЗ. Изложено е, че съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство в негова полза, но не се ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи; доказателствената сила на счетоводните книги и вписванията в тях е с оглед на тяхната редовност, която не се презумира, а трябва да бъде установена; доказателствената сила се преценява от съда с оглед всички събрани по делото доказателства. С тези съображения е прието, че счетоводното отразяване на договора за покупко-продажба няма значението на конклудентно признание относно действия и сделки при съобразяване и на решението по т. д. № 353/2014 г., II т. о. на ВКС и даденото разрешение, че разпоредбата на чл.301 ТЗ не намира приложение в случаи на извършени от законни представители, а не от лица без представителна власт, действия. Акцентирано е, че по делото няма твърдения друго лице да е подписало договора и приемо - предавателния протокол, а от заключението на почерковата експертиза категорично е установено, че това не е управителят Въгленов. Изложено е, че по делото има представена издадена фактура, но тя като частен свидетелстващ документ, дори и да удостоверява неизгодни за издателя си правнорелевантни факти, също не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а доказателствената й стойност в гражданския процес също се преценява с оглед на всички останали доказателства по делото. При извод за неустановеност по делото възникването на процесното парично вземане, на което молителят основава молбата си по чл.625 от ТЗ, тя е оставена без уважение. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на „Е. ЛТД 2“ ЕООД, който е оспорвал правилността на изводите на СГС, че не се легитимира като кредитор на ответника по търговска сделка, за неправилно игнориране на разпоредбата на чл. 301 ТЗ при наличие на основания за нейното прилагане, за неотчитане на факта, че издадената фактура е осчетоводена при ответника, който ползвал и данъчен кредит, несъобразяване и на осъществено от длъжника частично плащане по фактурата, който е и заприходил и закупеното имущество. Съставът на САС е приел за безспорно, че ищецът „Е. ЛТД 2“ ЕООД основава легитимацията си на твърдението, че е кредитор на ответника „Е. ЛТД 11“ ЕООД с изискуемо и непогасено парично вземане по договор за покупко-продажба на активи от 15.12.2020 г. в размер на 49 000 лв., представляваща неплатена част от общата цена от 60 000 лв. с ДДС (дължима на три вноски: 10 000лв. до 14.01.2021г.; 25 000 лв. до 14.12.2021г.; 25 000лв. до 14.06.2022г.), а ответникът отрича наличието на такъв договор и задълженията си по него чрез оспорване на автентичността на представения писмен документ, в който е материализиран и приложения приемо-предавателен протокол. За безспорно установено е прието и, че писменият договор и протокола към него, носещ подписи за продавач и купувач от името на едно и също лице – И. Въгленов, като управител на двете дружества към онзи момент, са неавтентични поради неавтентичност на подписите, които не са положени от посоченото физическо лице. Установената неавтентичност на писмения договор и протокола към него, според мотивите на състава на САС, не е достатъчна за обосноваване на извод за липсата на договорно правоотношение с посоченото съдържание, дори и при свързаността между двете страни към онзи момент. Този извод е основан на следните съображения: 1/ Договорът за продажба на активи е неформален - може да се сключи и устно, а обективирането му в писмен документ е само с оглед доказването му. 2/ Издадената за същата сделка фактура № [ЕГН]/15.12.2020 г. е осчетоводена и декларирана по реда на ЗДДС както от ищеца, така и от ответника, което е установено с неоспореното заключение на ССЕ. 3/ Ответникът по молбата и купувач по договора е заприходил в счетоводството си активите, предмет на същата продажба, съответно не твърди и не установява, че тези действия по осчетоводяване впоследствие са били анулирани като неверни. 4/ Ответникът е ползвал данъчен кредит по същата фактура, факт също категорично установен от експертизата; 5/ Извършил е частично плащане по фактурата като по банков път е превел общата сума от 11 000 лв. на 11.01.2021 г. и 14.04.2021 г. Въз основа на тези факти е прието за доказано съществуването на договорното правоотношение и сключена между страните сделка с посоченото във фактурата съдържание. Изложени са правните аргументи, че освен обективиращи сключването на договора, същите действия съставляват и потвърждаване на сключения договор за продажба съобразно чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 301 ТЗ, защото, ако той не е сключен (не е подписан) от законния представител на ответника, то той е сключен от трето неизвестно лице, действало от името на дружеството без представителна власт. Анализирано е, че подобни действия на общо основание подлежат на ратификация/потвърждаване от мнимо представлявания, от дружеството, а подобно потвърждаване може да се извърши както изрично, така и с конклудентни действия, а при търговските сделки като процесната, и чрез мълчание - чл. 301 ТЗ. Разяснено е, че в случая са налице както конклудентни действия (частичното плащане, осчетоводяването и декларирането пред НАП), така и мълчание в хипотезата на чл. 301 ТЗ, поради което и на това основание договорът е породил действие. Обсъдено е, че задължението на ответника по договора е да заплати на ищеца цена в размер на 60 000 лв. с ДДС; самият ищец признава и представя доказателства за извършени частични плащания в общ размер на 11 000 лв.; за останалата сума от 49 000 лв. няма твърдения от ответника и ангажирани доказателства за плащане. Констатирано е, че задължението за сумата 24 000лв., е падежирало на 14.12.2021 г., а за сумата 25 000лв. - на 14.06.2022 г., поради което е доказано основанието за активната материалноправна легитимация на ищеца да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника. Предвид обстоятелството, че в настоящото производство касаторът оспорва изводите на САС единствено досежно приетата за доказана активна материалноправна легитимация на молителя на кредитор, по отношение на когото длъжникът не е в състояние за изпълни изискуемо парично задължение, породено от търговска сделка - чл.608,ал.1, т.1, предл. първо ТЗ, безпредметно е да се изследват мотивите на САС, с които е приета за установена неспособността на ответника да погаси изискуемите си парични задължения; трайната невъзможност за изпълнение на паричните си задължения чрез краткотрайни и реално ликвидни активи и на практика отсъствие на ликвидни активи; трайния, а не временен характер на достигнатия резултат от нулеви приходи и нулеви разходи и напълно преустановена дейност, както и мотивите относно приетата от САС начална дата на неплатежоспособността. Искането за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението въпроси, които както се посочи касаят единствено активната материалноправна легитимация на молителя като кредитор по търговска сделка, е неоснователно: Тази неоснователност произтича на първо място от обстоятелството, че противно на въведените във въпросите теза, въззивната инстанция не е приела, че представеният с молбата по чл.625 ТЗ писмен договор за покупко-продажба на активи от 15.12.2020г. и протокол от същата дата, са автентични. Тяхната неавтентичност изрично е очертана като безспорно и несъмнено установен във въззивното производство факт. Никой от изводите, с които апелативният съд е мотивирал преценката си за доказано в процеса правоотношение по договор за продажба на активи, не почива и не е основан на „писмения“ договор към молбата за откриване на производство по несъстоятелност. С оглед на това първият и вторият въпрос са хипотетични и тяхното разрешаване не може да обуслови друг изход на спора. По отношение на аргумента към втория въпрос, че ВКС следва да се произнесе по въпроса за действието на частните документи и изискването за наличие на валидно волеизявление за възникване на облигационно отношение, следва да се посочи, че апелативният съд в обжалваното решение не е отрекъл необходимостта от наличие на валидно волеизявление, за да възникне валидно договорно правоотношение, а е изследвал дали е необходима писмената форма за действителност/валидност, или тя е само за доказване, изследвал е дали постигането на съгласие може да бъде обективирано в осчетоводена от задълженото да плати лице фактура, ползван от него данъчен кредит, които същевременно представляват и потвърждаване съществуването на вземането. Поради негодност на въпросите да послужат като общо основание за осъществяване на факултативния касационен контрол, безпредметно е обсъждането на допълнителната предпоставка. Неоснователността на искането за осъществяване на касационния контрол въз основа на третия въпрос пряко следва от обстоятелството, че даденото от въззивния състав разрешение е в синхрон с многобройната и последователна практика на касационната инстанция, че включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставката на същата. В практиката на ВКС е дадено и разрешението, че дори в случай на успешно оборена в хода на производството доказателствена сила на документ поради отсъствие на положен подпис от законен представител, осъществените правни и фактически действия в последващ издаването на документа момент - отразяване в счетоводството, в дневника за покупки, в справки декларации по ЗДДС, имат значението на извънсъдебно признание относно задължението във вида, в който е материализирано в документа, така и за съществуването му. Несъмнено е в практиката на ВКС, че фактурата може да бъде доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката. В Решение № 92/07.09.2011 г. по т.д. № 478/2010 г. на ВКС, II т.о., е разяснено, че дори да е налице нередовност на фактурата, изключваща я като носител на информация за предвидените от законодателя счетоводни цели, това несъответствие със закона не се отразява на правната характеристика на документа и съдът е длъжен да прецени установените с фактурата факти с оглед всички доказателства по делото. Мотивите и даденото разрешение от САС по третия въпрос изцяло съответстват на практиката на касационната инстанция. След като не е налице селективният критерий по чл.280,ал.1,т. 1 ГПК - противоречие на обжалвания акт с актове на ВКС, изключено е приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на което касаторът се позовава. Формирането на практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно разясненията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а и касаторът не обосновава необходимост от преодоляване на безпротиворечивото разрешение, обективирано в актовете по чл. 290 ГПК. При наличието на подробно мотивирано и ясно аргументирано произнасяне в синхрон с практиката на ВКС по въведения пред въззивната инстанция спор относно легитимацията на молителя - кредитор, да инициира производство по чл.625 ТЗ, изключена е констатацията този спор да е разрешен въз основа на очевидно неправилни съображения и аргументи. Прочитът на мотивите към обжалвания акт води до несъмнена констатация за явната му обоснованост. Разноски за производството не се присъждат. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.