Определение № 51 от 29.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на НЗОК – [населено място] против решение от 12.01.2011г. по гр.д. 5464/10 на Софийски градски съд. Ответникът по касация не е заявил становище. Върховния касационен съд,състав на І т.о., след като обсъди данните по делото намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. МЦ [фирма] – [населено място] е предявил против НЗОК– [населено място] искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 660745лв. – представляваща дължимо възнаграждение за извършена дейност и лихва за забава в размер на 1850лв. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/2010г./ касационното производство следва да бъде прекратено. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на иска под определения от цитираната разпоредба минимум, които са образувани по постъпили след влизането й в сила / т.е. след 21.12.2010г./, касационни жалби. С оглед изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, а касационната жалба оставена без разглеждане. По тези съображения, Върховният касационен съд,състав на І т.о.