Определение № 2 от 03.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1706/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Мосстрой-Варна” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 275 от 13.12.2017 г. по в.т.д. № 507/2017 г. на Апелативен съд - Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 409 от 22.06.2017 г. по т.д. № 1260/2016 г. на Окръжен съд – Варна. С посоченото първоинстанционно решение е обявена неплатежоспособността на дружеството касатор, с начална дата 01.02.2014 г.; открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик; неплатежоспособният длъжник, чрез управителните му органи, е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Касаторът поддържа доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че в хода на съдебното производство са допуснати процесуални нарушения по: чл.146 ГПК, изразяващи се в липса на пълен и окончателен доклад по делото, неотстранени от въззивната инстанция; чл.131 ГПК – относно последиците от неподаване на отговор на молбата по чл.625 ТЗ, обосновано с участието в делото на лице – управител на ответника, невладеещо български език. В жалбата се изразява несъгласие с изводите на съда за доказаност на неплатежоспособността на „Мосстрой-Варна” АД, като се поддържа, че коефициентите за финансовото и икономическото състояние на дружеството следва да се обвържат със спецификата на основната негова дейност – строителството на комплекс”Омега”, предполагаща извършване само на разходи за дълъг период от време, с очакване за реализиране на печалба едва след завършване на проекта. Оспорва се и осчетоводяването на задълженията на длъжника като краткосрочни. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са процесуалноправен и материалноправен въпрос: 1. Необходимо ли е изготвянето на пълен доклад по чл.146 ГПК и по-специално даване на указания досежно разпределянето на доказателствената тежест при неподаване на отговор на исковата молба и 2. Относно наличието на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на „Мосстрой – Варна” АД. Поддържа се допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на: ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на съдебни актове на ВКС: решение по т.д. № 2193/2013 г., решение по т.д. № 3066/2013 г., решение по гр.д. № 1893/2013 г., решение по т.д. № 898/2009 г., решение по гр.д. № 1538/2010 г., решение по гр.д. № 1151/2009 г. и решение по т.д. № 1152/2011 г. / по въпрос № 1/, а по въпрос № 2 касаторът твърди допуснато от въззивния съд отклонение от практиката на ВКС: решение по т.д. № 169/2010 г., решение по т.д. № 60/2009 г. и решение по т.д. № 4356/2013 г. Ответникът по касация – „Инфинит Уелт Кепитъл” инк., дружество, учредено и регистрирано на Маршалови острови, чрез пълномощника си, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, по съображения в постъпил по делото писмен отговор. В срока по чл.287, ал.1 ГПК становище за липса на основания за достъп до касация е изразено и от „Консорциум Реми груп” АД, чрез процесуалния му пълномощник. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени доводите на страните по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена по пощата от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на указания в решението срок, което обуславя нейната процесуална допустимост. За да постанови атакуваното решение, въззивният съдебен състав, след анализ на релевантните факти и доказателства и с оглед на предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд е приел за установено по отношение на ответното дружество наличието на непреодолима неплатежоспособност. Изведен е извод за наличие на установената в чл.608, ал.4 ТЗ законова презумпция за неплатежоспособност, потвърдена и от извършеното от икономическата експертиза изследване на цялостното финансово състояние на дружеството длъжник. Въззивният съдебен състав е възприел становището на съда по несъстоятелност за траен характер на затрудненията на ответника, нерентабилна дейност, фактическо преустановяване на плащанията, без възможност за ново финансиране. При зачитане на дадените от вещото лице варианти за типичната търговия и рязко спадналите показатели за ликвидност през 2014 г. – 0.45 за обща ликвидност и драстично ниски стойности за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност – 0.01 и 0, както и липсата на подобрение на тези показатели през следващите две години, решаващият съд е споделил изцяло изводите на ОС-Варна относно предпоставките за неплатежоспособност на длъжника. В мотивите към атакувания съдебен акт изрично е отразено, че макар и в хипотезата на чл.608, ал.4 ТЗ съдът да е освободен от задължението да изследва финансовото състояние на дружеството, ответникът не е опровергал предвидената в тази разпоредба презумпция. Констатирано е, че поради липса на достъп до счетоводната документация на ответното дружество, при твърдения за нейното изчезване, заключението за финансовото състояние на последното е изготвено въз основа на данни от публични регистри, данъчни партиди, изходящи от ответника счетоводни документи и др., с изготвени от вещото лице алтернативни варианти за счетоводен баланс, с корекция на необосновани данни. Съобразявайки засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност, независимо от липсата на въведени с въззивната жалба оспорвания на факти и нови доказателствени искания, съдебният състав на АС-Варна подробно е обсъдил всяко едно от оплакванията на дружеството въззивник /сега касатор/. За неоснователни са счетени твърденията за допуснати нарушения на чл.4 и чл.9 ГПК по съображения, че страна в производството е българско търговско дружество, като за съда не е съществувало задължение за назначаване на особен представител по причина, че управителят на дружеството не владее съдебния език. Констатирано е, че такова искане не е направено пред съда по несъстоятелност, а освен това ответното дружество е представлвявано от двама адвокати и един юрисконсулт. Отхвърлено е и оплакването на въззивника за липса на надлежно изготвен доклад във връзка с разпределението на доказателствената тежест в процеса. Становището на въззивния съд е подробно мотивирано, като са преценени всички процесуални действия на ОС-Варна както във връзка с първоначалния проект за устен доклад, така и последващите допълнения и изменения към него след допуснато присъединяване на други кредитори по реда на чл.629, ал.4 ТЗ и с оглед действието на чл. 608, ал.4 ТЗ. Констатирано е, че в съответствие със закона, при промяната в доклада, обусловена от последната посочена материалноправна норма, ОС-Варна е дал указания на ответника за опровергаване на презумпцията за неплатежоспособност, което е изцяло в негова тежест. При постановяване на атакуваното решение, съдебният състав на АС-Варна е отчел и изразеното по съществото на делото становище от процесуалния пълномощник на ответника – за откриване на производство по несъстоятелност и за определяне на дата на неплатежоспособността на „Мосстрой – Варна” АД. Съобразно решаващата правна воля на апелативната инстанция, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно разглеждане на делото. Поставените от касатора въпроси са пряко съотносими към правилността на въззивното решение, тъй като отговорът им предпоставя извършване на проверка дали въззивният съд е допуснал твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения във връзка с доклада по делото и преценка на конкретните предпоставки по чл.608, ал.4 ТЗ, съответно по чл.608, ал.3 ТЗ. Такава проверка е недопустима в производството по селектиране на жалбите, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Становището за относимост на поставените от касатора въпроси към основанията по чл.281, т.3 ГПК се основава и на възпроизведените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи, съдържащи се и в самата жалба при мотивиране на касационните оплаквания. Поддържаното от касатора самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е основано на твърдения за необоснованост на въззивното решение, изразяващо се в това, че за начална дата на неплатежоспособност на „Мосстрой-Варна” АД е определена 01.02.2014 г., при положение, че с решение по т.д. № 2679/2012 г. на ОС-Варна е прието, че към 31.12.2013 г. дружеството разполага с достатъчно имущество за покриване на своите задължения, без опасност за интересите на кредиторите. Искането за допускане на касация поради очевидна неправилност на въззивното решение е неоснователно. Съгласно създадената практика на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК очевидно неправилно би било съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да се констатира без извършване на проверка за материална и процесуална законосъобразност и за обоснованост на решението. Такъв порок би бил налице при приложен несъществуващ/отменен закон, или при формирани изводи в явно противоречие с правилата на формалната логика, какъвто не е настоящия случай. Всяка друга твърдяна от касатора неправилност на атакуваното решение, основана на доводи за неточно тълкуване или прилагане на процесуален и/или материален закон, или за необоснованост на изведени в решението изводи, може да се преценява от ВКС само след допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение