Определение № 50736 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2022 г.

ВКСIII гражданско отделение13.10.2022 г.докладчик Александър Цонев

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1877/14.12.2021г., постановено по в.гр.д. 572/21г. на Варненски окръжен съд. Указва на касатора да представи квитанция за платена държавна такса от 82лв. по сметка на ВКС, в 1- седмичен срок от съобщението, иначе касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване след представяне на документ за платена държавна такса. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Й. Ц. срещу решение № 1877/14.12.2021г., постановено по в.гр.д. 572/21г. на Варненски окръжен съд, с което е обявена нищожността, на основание чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД, на договори за покупко- продажба, сключени между Я. Х. Х. и Й. Й. Ц., обективирани в НА №66/19г. и НА №65/19г. на нотариус В. М., с район на действие районен съд [населено място], по иска на Я. Х. Х.. В изложението към жалбата е поискано допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния формулиран въпрос- „Какво представлява „начало на писмено доказателство“ по чл. 165, ал.2 ГПК?“. По посоченото основание, настоящият състав на ВКС счита, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: Въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 04.04.2019г. страните са сключили три договора за покупко- продажба- процесните два, с които Я. Х. продава на Й. Ц. имоти, находящи се в [населено място], на [улица]и съответно на [улица], и трета покупко- продажба, с която Й. Ц. продава на Я. Х. имоти, находящи се в [населено място], [улица]. Последният договор обаче не бил подписан от Й. Ц., а само били изписани имената и, ръкописно от нея. Във връзка с това обстоятелство, ответницата дала писмено обяснение пред дознател, в което е заявила, че е пропуснала да се подпише, но по- късно е размислила и е отказала сключването на тази сделка. Въззивният съд е квалифицирал нотариалният акт по третия договор, в който ищцата само е изписала имената си, без да поставя подпис, както и писменото обяснение пред дознател, като „начало на писмено доказателство“ за разкриване на привидност на волеизявлението на ищцата по първите две сделки, в които тя е купила съответните имоти, продадени от Я. Х.. След тази квалификация, окръжният съд е допуснал разпит на свидетели, и от изслушаните свидетели- нотариус М. и св. Х. (брат на ищеца) е приел, че страните не са искали да сключат три сделки за покупко- продажба, а една сделка за замяна на недвижими имоти, поради което е прогласил нищожността на първите две поради привидност, но е отказал да разкрие прикритата сделка за замяна, поради липса на форма, доколкото липсва подпис на Й. Ц. върху нотариалния акт по последния договор. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение №484/10г. на ІVГО и решение №193/18г. на ІІІ ГО, „началото на писмено доказателство“ е този документ в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, вероятност, възможност, сделката да е привидна. Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Цитирани разпоредби

4