Определение № 50656 от 30.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2469/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 62 от 29.07.2021 г. по в. гр. д. № 209/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението се обжалва в частите, с които, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260708/21.12.2020 г. по гр. д. № 355/2019 г. на Варненския окръжен съд, като краен резултат касаторът е осъден да заплати на ищците А. Б. С. и Ш. К. А. обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина им А. С. С., починал на 22.02.2016 г. по време на операция, в размер на 160 000 лв. за всеки, ведно със законната лихва от датата на увреждането, на основание чл.49 ЗЗД; както и е отхвърлен обратният иск на касатора срещу ЗАД „Армеец“ АД за разликата над 100 000 лв., на основание чл.223 КЗ /отм./, вр. § 22 ПЗРКЗ. В касационната жалба се твърдят пороци на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - необоснованост и незаконосъобразност. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следния въпрос: Следва ли да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на работодател, при наличие на неспазени вътрешни правила за трудовия ред от страна на делинквента и въпреки превантивно осъществения надзор върху изпълнителите на работата. Освен това се сочи и основанието за достъп до касация по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК – очевидна неправилност на решението. Против касационната жалба писмени отговори, чрез процесуалните си пълномощници, са подали А. Б. С. и Ш. К. А.. Считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като формулираният от касаторите въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС по въпроси, свързани с лекарска грешка. Отговор е подало и ЗАД „Армеец“ АД, чрез процесуален пълномощник, със становище за липса на основания за допускане на решението до касационна проверка. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима. Във връзка с формулирания от касатора въпрос, в обжалваното решение е прието следното: Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото трудови договори и допълнителни споразумения към тях, че целият операционен екип, вкл. и д-р К. – асистент в оперативния протокол, признат за виновен с влязла в сила присъда за това, че като лекар – хирург е нарушил медицинските стандарти и е осъществил действия, довели до смъртта на оперирания пациент А. С., се състои от лица, намиращи се в трудово правоотношение с ответното дружество към 22.02.2016 г. Съгласно т.6.1.2 от Раздел III от „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия, утвърдени с Наредба № 3/27.01.2015г. на МЗ /отм., но действащ към 22.02.2016 г./, ръководител на екипа е лекар с призната специалност с хирургична насоченост, с клиничен опит и професионална квалификация и той носи отговорност за провежданата операция. Д-р К. към посочената дата е заемал длъжността началник на Първо отделение в Клиника по коремна хирургия при „МБАЛ Света Анна – Варна“ АД. Според длъжностната характеристика за посочената длъжност, основната й функция включва планиране, организиране, контролиране и отговаряне за цялостната медицинска дейност в структурата, която началникът ръководи, а едни от основните трудови задължения са диагностично-лечебна дейност в отделението и прилагане на спешни диагностични и терапевтични процедури в хирургията. Пострадалият е бил приет в ръководеното от д-р К. отделение за извършване на оперативна интервенция след насочване от спешното отделение на МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД и издадено от там направление за хоспитализация на 22.02.2016 г. Работодателят му е възложил да извършва диагностично-лечебна дейност в клиниката по коремна хирургия и да прилага спешни диагностични и терапевтични процедури в хирургията. Предвид това възлагане, а не самоволно, д-р К. е участвал като асистент по време на извършваната на А. С. операция на ехинококова киста. Според представения утвърден от изп. директор на болницата месечен график за месец февруари 2016 г. на отделението в клиниката по хирургия, ръководено от д-р К., същият е следвало по график да бъде на работа на 22.02.2016 г., което предполага и осъществяване на горепосочените трудови задължения по силата на трудовото правоотношение с работодателя. Съдът е преценил, че в случая е ирелевантно дали д-р К. е бил включен в предварително утвърждаваната от изп. директор на болницата оперативна програма на клиниката. От една страна според съставената медицинската документация операцията е извършена не с предварително планово насрочване, а предвид насочването от специалист от спешен кабинет в същото лечебно заведение на 22.02.2016 г. От друга страна евентуалното невписване на д-р К. в оперативната програма за тази операция не води до извод, че, участвайки като асистент по време на операцията, той не е изпълнявал възложените му от работодателя задължения. Предвид изложеното съдът е приел, че увредата е настъпила вследствие на действие, което е извършено именно по повод възложената от ответника съгласно трудовия договор работа, поради което е заключил, че следва да се ангажира гаранционно - обезпечителната безвиновна отговорност на ответника - работодател на деликвента, на основание чл.49 ЗЗД, за обезщетяване на причинените неимуществени вреди, стоящи в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото по време на оперативната интервенция противоправно поведение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Формулираният от касатора въпрос не удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, изяснен с указанията по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Същият предполага съобразяване на факти, които не са намерени за релевантни към предмета на спора, и може да се цени единствено като оплакване за незаконосъобразност и/или необоснованост на изводите на въззивния съд по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Извършването на подобна преценка е извън правомощията на съда в настоящата фаза на касационното производство. Независимо от това следва да се отбележи, че заявеното допълнително селективно основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК е изцяло бланкетно и не е обосновано по начина, указан в т.4 от цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване. Липсата на което и да е от условията на чл.280 ал.1 ГПК препятства допускането на исканата касационна проверка. Не е налице и основанието на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. При прочит на въззивното решение не се установява същото да е постановено при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика или при превратно приложение на материалния закон. С оглед изложеното, достъпът до касация следва да бъде отказан. По тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение