Определение № 5565 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1437/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. В., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. Ц. И., против Решение №5 от 17.01.2024г. по в. гр. д. №263/2023г. по описа на Окръжен съд- Търговище, с което е било потвърдено Решение №476 от 02.10.2023г., постановено по гр.д. №782/2023 г. по описа на РС- Търговище, с което са били отхвърлени предявените от С. Х. В., ЕГН [ЕГН], против „ЕЛ СИ УАЙКИКИ РИТЕЙЛ БИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 1, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед №159 от 26.05.2023 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ поради липса на качества на работника/служителя за ефективно изпълнение на работата; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; както и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, считано от 26.05.2023 г. в размер на 12 000 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 и ал.2 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „ЕЛ СИ УАЙКИКИ РИТЕЙЛ БИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 1, чрез пълномощника му по делото адв. Е. А., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че от 13.04.2021г. между страните и съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът С. Х. В. е заемал при ответника „ЕЛ СИ УАЙКИКИ РИТЕЙЛ БИ ДЖИ“ ЕООД длъжността "втори управител на магазин“ в [населено място]. Със заповед № 237 от 26.05.2023г. на ищеца е отправено предизвестие за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1 т. 5 от КТ след изтичане на едномесечен срок от датата на предизвестието, а със Заповед № 159/26.05.2023г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ поради „липса на лични и професионални качества и умения за изпълнение на работата и по-точно: 1)липса на отговорност и лоялност към работодателя; 2) липса на организационни умения; 3) липса на аналитични способности, необходими за приоритизирането и качествено изпълнение и довършване на поставените задачи; 4) липса на комуникационни и коректни колегиални умения, необходими за нормалното протичане на работния процес и работата в екип; 5) липса на оперативност и инициативност, необходими за самостоятелно планиране и изпълнение на задълженията си като управител на магазин“. Съдът е приел за неоснователни доводите на ищеца, че уволнението му е незаконно, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение била немотивирана и в нея не били описани конкретните обстоятелства, в които ищецът е показал липса на качества за ефективно изпълнение на възложената му работа, което го е лишило от възможността да се защити. В тази връзка съдът е изложил съображения, че съдържанието на заповедта съответства на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ и формираната по прилагането й съдебна практика /т.3 на ТР 4/01.02.2021 г. по тълк.дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС/, тъй като в нея са посочени липсващите според работодателя качества на ищеца за ефективно изпълнение на работата, които са ясно описани и не се нуждаят от допълнително уточняване, като ищецът не е бил лишен от възможността да упражни правото си на защита. След обсъждане и анализ на писмените доказателства по делото и показанията на разпитаните свидетели Г. С. и В. Р. съдът е достигнал до извода, че от същите се установява, че ищецът действително не притежава описаните в заповедта качества, които с оглед съдържащите се в трудовия договор и длъжностната му характеристика задължения са необходими за ефективното изпълнение на възложената му работа. През пролетта на 2022г. от прекия му ръководител св. Г. С. били констатирани проблеми в работата му /липса на мотивация, поради отсъствията си от работа нямал нужните компетенции, не оценявал работата на подчинените си служители, не им делегирал задачи/, за което му били дадени съответните указания, но въпреки това той не променил начина си на работа. След завръщането му от отпуск по болест в началото на 2023г. при извършените му проверки за различни компетенции и задачи (съответно на 5,9,11 и 18.01. и на 03.02.2023г.) била констатирана невъзможност на ищеца да се справи в цялост с поставените задачи, които са част от задълженията му съгласно длъжностната му характеристика: за проверка на намаления, трансфери, за спазване на всички стандарти за чино и деним групите; за промяна на цени, подреждане на артикули след промяна конструкциите според последните стандарти за намалена/ненамалена стока; пропуски при проверка на седмични намаления, проверка на цени и аларми във всички сектори и касова зона; за оформление и подредба на деним стоки, оформление, проверка и актуализация на ценови табели по стени и щендери. Съдът е посочил, че за ефективното изпълнение на задълженията му ищецът следва да притежава организационни умения, аналитични способности, необходими за приоритизирането и качественото изпълнение и довършване на поставените задачи, комуникационни и колегиални умения в работа в екип, оперативност и инициативност, които качества ищецът не е показал в работата си след пролетта на 2022 година- за периода от април 2022г. до излизането му в продължителен отпуск (от м.юли до края на 2022 г.) и основно от началото на 2023г. до уволнението му през м.май 2023г. Поради дългото си отсъствие от работа и динамиката в изискванията и политиката на ответното предприятие ищецът не е успял да се адаптира към установените работни процеси за изпълнение на длъжността си за ръководство, управление и проверки на работния си екип. Същият не е изпълнявал ефективно задълженията си да проверява и контролира дали стоките и услугите в магазина са в съответствие с корпоративните стандарти и дали персоналът следва въведените процедури и правила, в т.ч. стандартите за визуално подреждане, както и да вземе мерки за елиминиране на установени несъответствия. Съдът е приел, че ищецът не притежава достатъчно познания за стоките и наличността им, както и способност да работи с официални документи, използвани в магазина /липса на познания за издаване на сторно документ/, поради което не би могъл да замести отсъстващ служител, както и да направлява подчинените си. Посочил е, че ищецът е показал липсата на необходимите качества в продължителен период от време и въпреки препоръките, които са му били дадени, до подобряване на неговата работата не се е стигнало, поради което липсата на посочените качества следва да се прецени като трайна. По така изложените съображения въззивният съд е отхвърлил предявените от ищеца искове. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, като излага доводи че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1.Може ли работодател да измени трудовата функция на работник без писмена заповед? 2.След изменяне на трудовата функция от работодател може ли да се прекрати трудов договор поради системно неизпълнение на ограничената трудова функция? В касационната жалба се твърди, че е налице и основанието по чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като обжалваното решение било очевидно неправилно. Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В случая не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като и двата поставени от касатора в изложението материалноправни въпроса не са от значение за изхода на спора и въззивният съд не се е произнасял по тях. Въпросите съдържат във формулировката си факти и условия /изменение на трудовата функция на ищеца/, каквито не са били установявани по делото. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е приел, че ищецът не е бил в състояние да изпълни поставените му от прекия му ръководител задачи, които са били част от задълженията му съгласно длъжностната характеристика, поради което не притежава описаните в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение качества, необходими за ефективното изпълнение на възложената му работа. Съдът не е приемал и по делото не са били ангажирани доказателства на ищеца да са били възлагани дейности, които не са свързани със заеманата от него длъжност, респ. да е била изменяна трудовата му функция. Предвид горното поставените в изложението въпроси не са обуславящи за правните изводи на съда по предмета на спора и не са били разрешавани в обжалваното решение. Ето защо същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Неоснователно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно установената практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. По така изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1620 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,