Определение № 2305 от 17.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 255/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Юробанк България“ АД, чрез адв.М. К. от САК, срещу решение № 1144/13.10.2023г. по възз.гр.д.№ 314/2023г. на САС в частите, с които, след частична отмяна на постановеното по чл.250 ГПК решение № 263810/09.06.2021г. по гр.д.№ 10700/2018г. на СГС, поправено с решение № 263325/17.11.2022г., е прогласена нищожността на клаузата на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора за потребителски кредит от 27.06.2008г.

В касационната жалба на ответника се поддържа, че изводът за потребителското качество на ищците е извършен в нарушение на разпоредбата на § 13, т.1 ДР на ЗЗП и чл.1 ЗЗП, а изводът за неравноправност на оспорената клауза на договора в швейцарски франкове - в нарушение на чл.145, ал.1 ЗЗП. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с оплаквания за постановяване на решението при допуснати нарушения на чл.235, ал.2 ГПК, чл.12 ГПК, чл.202 ГПК, чл.236, ал.2 ГПК и чл. 633 ГПК. Според ответника решението е необосновано, тъй като фактическите изводи на съда не могат логически да се изведат от доказателствата по делото. Искането е за касиране на решението и за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията по т.1 и т.2, предл.2 ГПК по следните въпроси:

1. При преценката дали физически лица са сключили договор за кредит в качеството си на потребители длъжен ли е съдът да вземе предвид всички обстоятелства по делото и да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, като ги отнесе към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?

2. Достатъчно ли е, че страната е сключила договора за кредит като ФЛ, за да се приеме за доказано спорното по делото обстоятелство, че страната е икономически по-слабата в правоотношението и договорът е потребителски?

3. По спор относно неравноправни клаузи в договор, при положение, че ответникът-търговец своевременно е оспорил качеството „потребител“ на ищцовата страна и като се има предвид, че първата инстанция нито в доклада по делото, нито впоследствие е дала указания за представяне на доказателства във връзка с твърдяното от ищците потребителско качество, а впоследствие е приела това обстоятелство за доказано, следва ли тогава въззивният съд да поправи пропуска на първата инстанция, като включи оспореното обстоятелство в спорния по делото предмет и даде пропуснатите от първата инстанция указания във връзка с приложението на чл.1, във вр. § 13, т.1 ДР на ЗЗП?

4. При оспорване на качеството „потребител“ при сключване на договор за кредит чия е доказателствената тежест за установяване на това спорно обстоятелство - на ФЛ, които твърдят, че са потребители, или на търговеца?

5. При своевременно релевирано оспорване на липса на потребителско качество при сключване на договор за кредит, както и при липса на доказателства, оборващи сключването на договора във връзка с професионалната дейност на кредитополучателите, допустимо ли е, без да се проведе доказване, съдът в решението да приеме, че кредитополучателите са потребители?

6. При постановяване на въззивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните, длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи конкретни съображения защо кредитира едни, а други приема за недостоверни?

7. Длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди приетата по делото експертиза, наред с всички доказателства по делото, и да изложи мотиви защо възприема, респ. - не възприема екпертното заключение?

8. Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен банков кредит, сключен в чуждестранна валута/ швейцарски франк/, към която еврото/левът няма фиксиран курс? При тази преценка следва ли съдът да вземе предвид неизгодността на кредита, която не е съществувала при сключване на договора за кредит, а се е проявила в хода на неговото изпълнение?

9. При преценката на неравноправния характер на клауза от договор за ипотечен банков кредит, сключен с потребител и във валута, към която еврото/левът няма фиксиран курс, допустимо ли е съдът да възложи на търговеца неблагоприятните последици от сключването на такъв договор, включително последици, които към датата на сключване на договора търговецът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и върху които търговецът не може да влияе?

10. При договор за ипотечен банков кредит в чуждестранна валута за сметка на коя страна е валутният риск при понижаване на курса на чуждестранната валута спрямо лева/евро, ако в договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят-потребител поема целия валутен риск при повишаване на курса на чуждестранната валута, но не е изрично записано, че кредитополучателят-банка поема курса при понижаване на курса на швейцарския хранк? Означава ли това, че целият валутен риск/както при повишаване, така и при понижаване на швейцарския франк спрямо евро/лева се поема от кредитополучателя?

С подадените чрез адв.Д. Р. от САК съвместни отговор на касационната жалба и отговор-възражения ищците се противопоставят на допускането на обжалване на решението в обжалваните от ответника части и оспорват основателността на касационната жалба на ответника. Претендират за присъждане на направените разноски.

Производството е образувано и по подадената съвместна касационна жалба на ищците А. и Н. К., чрез адв.Д. Р. от САК, срещу решение № 168/21.02.2025г.по възз.гр.д.№ 314/2023г. на САС. С него е потвърдено постановеното по чл.250 ГПК решение № 263810/09.06.2021г. по гр.д.№ 10700/2018г. на СГС, поправено с решение № 263325/17.11.2022г., в частта за отхвърляне на исковете за прогласяване нищожността на чл.2, ал.3, § 1 и § 2 на договора за кредит от 14.08.2015г. в частта, регламентираща начина на определяне на размера на левовата равностойност на задълженията в швейцарски франкове по договора от 2008г.

В касационната жалба ищците поддържат, че въззивният съд не е обсъдил и не е взел предвид твърденията и доводите им, че оспорените клаузи от договора от 2015г. са нищожни и на основание чл.366 ЗЗД, тъй като с договора от 2015г. се предоговарят задълженията в швейцарски франкове, произтичащи от недействителни клаузи на договора за кредит от 2008г. Същевременно, ищците релевират, че съдът е дължал засилена защита на потребителите, като е следвало служебно да следи и се произнесе относно валидността на оспорените клаузи на договора от 2015г., отчитайки всички възможни основания за нищожност, независимо от това дали са релевирани. По тези съображения искането е за касиране на решението и за прогласяване нищожността на клаузите на чл.2, ал.3, § 1 и § 2 от договора от 2015г. в частта, регламентираща начина на определяне на размера на левовата равностойност на задълженията в швейцарски франкове по договора от 2008г.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Съобразно разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, въззивният съд длъжен ли е да разгледа всички доводи на страните, като отговори защо приема, респективно защо не приема конкретни защитни доводи?

2. Нищожни ли са клаузи от договор за банков кредит, ако задължението на кредитополучателя, уговорени с тях, са определени въз основа на неразноправни клаузи на предходен договор между кредитополучателя и банката?

С писмен отговор насрещната страна, „Юробанк България“ АД, чрез адв.М.К. от САК, оспорва искането за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба на ищците. Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Производството по възз.гр.д.№ 314/2023г. на САС е образувано по въззивна жалба на ищците срещу допълнителното решение № 263810/09.06.2021г. по гр.д.№ 10700/2018г. на СГС, поправено с решение № 263325/17.11.2022г., в частите, с които са отхвърлени установителните претенции за прогласяване нищожността на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора за потребителски кредит от 27.06.2008г. и на чл.2, ал.3, § 1 и § 2 от договора за кредит от 14.08.2015г. в частта, регламентираща начина на определяне на размера на левовата равностойност на задълженията в швейцарски франкове по договора от 2008г.

С обжалваното от ответника решение № 1144/13.10.2023г. по възз.гр.д.№ 314/2023г. на САС, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е прогласена нищожността, на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. с чл.143 ЗЗП, на клаузата на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора за потребителски кредит от 27.06.2008г. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за установено и безспорно, че страните по делото са сключили два договора за банков ипотечен кредит: договор за потребителски кредит от 27.06.2008г., въз основа на който е възникнало задължение за банката да предостави на кредитополучателите за техни текущи нужди финансов ресурс в швейцарски франкове в размер на равностойността на 180 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове, срещу насрещно задължение на кредитополучателите за възстановяване на предоставената сума, заедно с лихвите, за срок от 276 месеца и - във връзка с договора от 2008г.- договор за кредит от 14.08.2015г. за отпускане на ищците на финансов ресурс в размер на 491 000лв. с цел предсрочно и пълно погасяване на задължението по договора за потребителски кредит от 2008г., срещу насрещно задължение за издължаване на предоставената сума, заедно с лихвите, с краен срок от 192 месеца. Приемайки, че ищците имат качеството на потребители по см. на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, поради което могат да се ползват от потребителска защита, съставът на апелативния съд е извършил преценка на оспорената клауза на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора за кредит от 2008г., като е счел, че същата следва да се разгледа във взаимна връзка с клаузата на чл.6, ал.2 от същия договор, към която препраща. По отношение на клаузата на чл.6, ал.2 от договора от 2008г. решаващият състав е приел, че в първата си част, определяща валутата, в която ще се погасява кредитът, клаузата не е нищожна, доколкото се отнася до основния предмет на договора, но е нищожна във втората си част, предвиждаща право на банката служебно да превалутира средствата на кредитополучателя в лева или евро по негови сметки в банката в швейцарски франкове по курса на банката „продава“ за швейцарския франк към лева/евро, тъй като това може да се приравни на едностранна промяна на условията по договора. Приел, че както чл.6, ал.2, така и чл.23, ал.1 и ал.2 от договора от 2008г. създават значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, сключени са в ущърб на една от тях и поставят единствено в нейна тежест повишаването на курс „купува“ и/или „продава“, по който ще се превалутира задължението в чуждестранна валута. Констатирал е, че не са ангажирани доказателства банката да е предоставила на кредитополучателя преди сключването на договора за кредит в чуждестранна валута достатъчно информация, която да му позволи да извърши разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията си по договора, т.е. да прецени потенциално значимите последици върху финансовите си задължения при евентуално обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът. Приел е, че не може да се приеме, че потребителят е достатъчно информиран в смисъла, изяснен от практиката на СЕС, от включената в договора уговорка, че е възможна промяна на обявения от банката курс „купува“ и/или „продава“ на швейцарския франк и това ще рефлектира върху размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева/евро, в посока на повишаването им. В тази връзка са изложени съображения, че кредитополучателят е ФЛ-потребител и е икономически по-слабата страна в правоотношението спрямо банката от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, поради което банката, като икономически по-силната страна в правоотношението, и с оглед експертната си компетентност и познания относно възможните промени на обменните курсове на швейцарския франк в краткосрочен и дългосрочен план, в посока на значимо поскъпване и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, е следвало, при спазване на принципа на добросъвестност, да предостави на потребителя достатъчна информация относно прогнозите за промяната на курса на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, предвид професионалната й дейност, както и какви действия би могъл да предприеме за минимализиране на валутния риск. Решаващият състав е приел, че, предвид липсата на такава информация в дългосрочен план, кредитополучателите не са могли да преценят потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поемат със сключването на договора в чуждестранна валута. Направен е извод, че по този начин банката е нарушила принципа на добросъвестност, като е вменила изцяло риска от повишаване на валутния курс „купува“ или „продава“ в задължение на кредитополучателя. По тези съображения е направен краен извод, че клаузата на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора за кредит от 2008г. е нищожна.

След като с определение № 409/21.02.2024г. по настоящото т.д.№ 255 по описа на ВКС за 2024г. е отменено решение № 1144/13.10.2023г. по възз.гр.д.№ 314/2023г. на САС в частта му с характер на определение, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на ищците срещу допълнителното решение по гр.д.№ 10700/2018г. на СГС, е постановено обжалваното сега от ищците решение № 168/21.02.2025г. по възз.гр.д.№ 314/2023г. на САС. С него е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на установителните претенции за прогласяване нищожността на клаузите на чл.2, ал.3, § 2 и 3 от договора от 2015г. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че договорът за кредит от 14.08.2015г. е с цел предоставяне на кредитополучателите на сума от 491 000лв. за предсрочно погасяване на кредита, отпуснат с договора от 2008г. При преценка на договорната клауза на чл.2, ал.3 от договора от 2015г., предвиждаща, че финансовият ресурс се усвоява по блокирана разплащателна сметка на кредитополучателя Ал.К. в лева и се превалутира в швейцарски франкове по обменен курс „безкасов продава“ към датата на откриване на заемната сметка, въззивният съд е констатирал, че в Приложение № 1 към договора от 2015г. страните са договорили курса на швейцарския франк към лева, определен от банката, по който ще се извърши превалутирането. От правна страна въззивният състав е приел, че с договора за кредит от 2015г. е извършено преструктуриране на дълга по договора за кредит от 2008г., без новиране на задължението, като целта му е да се погаси по-обременителният кредит, сключен в швейцарски франкове, и да се преодолее неблагоприятната последица от повишаване на курса на валутата, в която е договорен. Въззивният състав е обсъдил, че договорът от 2015г. е пряко свързан с договора от 2008г. и с него се погасява друг дълг, поет от кредитополучателите към същия кредитор, но приел, че договорът от 2015г. е самостоятелен договор, сключен според условията към 2015г. Констатирал е, че клаузите на чл.2, ал.3, § 1 и § 2 на договора от 2015г. са достатъчно ясни и разбираеми относно обменния курс, по който ще се извърши превалутирането на задължението в швейцарски франкове в български лева, в Приложение № 1 към договора от 2015г. е ясно и разбираемо посочен обменният курс на 1 лев за швейцарски франк, така, че кредитополучателите са могли да вземат обосновано решение относно изгодността от сключването на договора. Съставът на апелативния съд е изтъкнал, че превалутирането е еднократно, а в последствие обменният курс няма да влияе върху размера на задължението; обменният курс е индивидуално уговорен; предвиденото служебно превалутиране не се отразява на валидността на договорните клаузи, тъй като е уговорено да се извърши по договорен от страните обменен курс, а служебно превалутиране е финансова операция, която не се отразява негативно на интереса на потребителите.

Извън хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

По касационната жалба на ответника:

Въпроси от № 1 до № 7 от изложението към касационната жалба на ответника не са значими за крайния изход на спора в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. При поставянето им ответникът пропуска да отчете, че производството, в което е постановено обжалваното решение, е въззивно, т.е. правомощията на въззивната инстанция са ограничени, и производството е образувано само по въззивната жалба на ищците срещу допълнителното първоинстанционно решение, постановено по молбата на ищците по чл.250 ГПК. Ответникът не въвежда доводи, че в подадения отговор на въззивната жалба на ищците е оспорил изводите, направени в обжалваното от ищците допълнително решение, и доводите му са останали необсъдени от въззивния съд. Следователно, по тези въпроси не е обоснована общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

Въпроси № 8, № 9 и № 10 са свързани с критериите при преценка на клаузи от договор за банков кредит от гледна точка на транспонираните в чл.145, ал.1 и ал.2 ЗЗП, разпоредби на чл.3, § 1 и чл.4, § 2 от Директива 93/13 и относно момента, към който следва да се извърши преценката за неравноправност. От мотивите на обжалваното решение не се констатира отклонение от даденото от въззивния съд разрешение от задължителната практика на СЕС и формираната въз основа на нея съдебна практика на касационния съд /решение № 295/22.02.2019г. по т.д.№ 3539/2015г., II т.о. Следователно, по тези въпроси отсъстват въведените допълнителни предпоставки за допускане на обжалване.

По касационната жалба на ищците:

Процесуалноправният въпрос № 1 е значим за всяко въззивно производство. По него общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е обоснована с оплаквания за необсъждане твърденията и доводите, че оспорените клаузи от договора от 2015г. са нищожни и на основание чл.366 ЗЗД, тъй като с договора от 2015г. се предоговарят задълженията в швейцарски франкове, произтичащи от недействителни клаузи на договора за кредит от 2008г. От мотивите на обжалваното от ищците решение не може да се направи извод за отклонение на даденото по въпроса разрешение от формираната съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил, че договорът от 2015г. е пряко свързан с договора от 2008г. и с него се погасява поетият от ищците към същия кредитор дълг по договора от 2008г., но е приел, че договорът от 2015г. е самостоятелен договор, сключен според условията към този момент. Правилността на направените от въззивния съд изводи е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство.

По въпрос № 2 не е налице общата предпоставка за допускане на обжалване. Въпросът не е обсъждан, тъй като въззивният съд е приел, че договорът от 2015г. е самостоятелен договор, а не е спогодба по см. на чл.365,ал.1 ЗЗД.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на постановените по възз.гр.д.№ 314/2023г. на САС въззивни решения.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: