Определение № 126 от 25.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 231/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, срещу определение № 2947 от 08.11.2021 г. по в.ч.гр.д. № 3071/2021 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, ХІ-ти състав, с което е потвърдено определение № 263482 от 25.06.2021 г., постановено по т.д. № 1574/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-22 състав. С последното на основание чл. 130, изр. първо ГПК е върната подадената от синдиците искова молба и е прекратено производството по делото, а дължимата, предварително невнесена държавна такса, е възложена в тежест на ищеца. В частната касационна жалба се излагат доводи, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, поради което се претендира неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че в случая всички процесуални предпоставки за допустимост на иска са налице, а обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл. 60а ЗБН няма за последица недопустимост на производството, образувано по този иск, а има отношение към съществото на спора. Частният касатор излага и съображения, че с оглед основанието за прекратяване на производството държавна такса по чл. 1 ТДТССГПК във вр. с чл. 60а ЗБН в тежест на несъстоятелната банка не следва да се присъжда. Допускането на касационно обжалване се основава на наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Нормите на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 60 ЗБН и чл. 135 ЗЗД не дават ли валидно правно основание за предявяването от синдиците на „КТБ“ (н.) на процесния иск в предвидения от закона срок? Частният касатор сочи и самостоятелното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение, обоснована с противоречие между доказателствата по делото и приложената от съда материалноправна норма. Ответникът по частната касационна жалба – „Еко – Тех Про“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, не взима отношение по заявените основания за допускане на касационно обжалване. Бланкетно твърди, че по същество жалбата е неоснователна, а въззивното определение – правилно и обосновано. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ-ро отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел за установено от данните по делото, че: производството е образувано по искова молба на Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, против „Еко – Тех Про“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗБН за попълване масата на несъстоятелността, като се иска осъждане на ответника да върне на „Хидропонт М“ ООД следните движими вещи, а именно: струг GS 4 300 1 CNC със сериен номер 99М040 и струг GS 3 600 L CNC със сериен номер 100G039, които са придобити със средства от отпуснати банкови кредити от 30.07.2009 г., 02.08.2010 г. и 27.09.2012 г. на „Хидропонт М“ ООД, след което последният се е разпоредил с тях без доказателство за заплащане на продажна цена; проведени са открити съдебни заседания на 28.02.2020 г., 17.06.2020 г. и 25.09.2020 г.; с определение № 260847 от 20.10.2020 г. съдът е отменил на основание чл. 253 ГПК протоколното определение от 25.09.2020 г., с което са приключени устните състезания, като производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до произнасянето на Конституционния съд на Република България по искането, допуснато за разглеждане по същество по конституционно дело № 9/2020 г.; след постановяването на решение № 8/27.05.2021 г. по горепосоченото дело, съдът е приел, че с обявяването на чл. 60а, ал. 1 ЗБН за противоконституционна, предявените искове на това основание се явяват недопустими, поради което е възобновил производството по т.д. № 1574/2017 г., върнал е исковата молба на основание чл. 130 ГПК, прекратил е производството и е осъдил ищеца на основание чл. 62, ал. 2 вр. чл. 60а, ал. 2 ЗБН да заплати държавна такса в размер на 25 270 лв. по сметка на Софийски градски съд. Изхождайки от тези данни, решаващият съдебен състав е посочил, че с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) е обявена за противоконституционна. Следователно, в хода на висящото съдебно производство се явява отпаднало занапред правното основание на иска, което обуславя неговата недопустимост. На основание чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на Република България, за заварените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения, както и за правоотношенията по неприключили съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С обявяването на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН за противоконституционна, предявеният от лицата, осъществяващи функцията на синдик на „КТБ“ (н.), срещу ответника „Еко – Тех Про“ ЕООД иск е недопустим, тъй като занапред е отпаднало правното основание за предявяването му. Поради това, според въззивния съд, образуваното съдебно производство правилно е било прекратено. По отношение на дължимата за производството държавна такса съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че в случая държавна такса по производството се дължи, независимо, че основанието за прекратяване на производството поради недопустимост на иска е настъпило в неговия ход, вкл. и че тя трябва да бъде събрана от масата на несъстоятелността. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Съгласно задължителните постановки в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото, обусловил е решаващата правна воля на съда и е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Освен задължението на касационния жалбоподател да посочи правен въпрос, съответстващ на тези критерии, в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се обоснове и някоя от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираният от частния касатор въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като по този въпрос въззивният съд не е формирал мотиви, които да са обусловили изхода на делото. Изводът на съда, обусловил изхода на спора, не е свързан с предявяването на иска в предвиден от закона срок или с абстрактното наличие на валидно правно основание, а с отпадането на правото на иск, с оглед обявената противоконституционност на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН. Непосочването на правен въпрос, съответващ на изискванията по чл. 280, ал. 1 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда допълнителната селективна предпоставка, посочена от частния касатор. Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без извършване на присъщата за същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил несъществуващ или отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. При този изход на делото, на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН, частният касатор следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение