Определение № 4376 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3501/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. Г. Т., срещу Разпореждане № 517/22.04.2026 г. по в. гр. д. № 897/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е върната касационната му жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение. В частната жалба се поддържа, че атакуваният акт е недопустим, евентуално неправилен, и се иска отмяната му. Излагат се доводи, че актът бил постановен от съдия, по отношение на когото били налице предпоставките за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като ответник по иска бил Окръжен съд – Пазарджик, където съдията работел. Ответникът по частната жалба Районен съд – Панагюрище я оспорва. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното разпореждане, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу разпореждане, подлежащо на обжалване, и е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С Решение № 52/17.02.2026 г. по в. гр. д. № 897/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е потвърдено Решение № 1001/04.08.2025 г., постановено по гр. д. № 4884/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което предявеният от К. Г. Т. срещу Районен съд - Панагюрище иск за осъждането на ответника да му заплати сумата от 6 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане на гр. дело № 744/2024 г. по описа на РС - Панагюрище в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от ЕКПЧОС, е отхвърлен. В рамките на срока по чл. 283 ГПК К. Г. Т. депозирал касационна жалба срещу въззивното решение, към която представил на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и удостоверение за юридическата си правоспособност. С разпореждане № 277/05.03.2026 г. съдията – докладчик оставил касационната жалба без движение, задължавайки жалбоподателя в 1 – седмичен срок от съобщението, редовно връчено на 02.04.2026 г., да представи по делото доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15, 34 евро, предупреждавайки страната за последиците от неизпълнение на тези указания. След като констатирал, че в рамките на предоставения срок жалбоподателят не представител доказателства по делото да е заплатил дължимата за производството пред ВКС държавна такса, съдията – докладчик постановил връщане на касационната жалба. Разпореждането е правилно. Законосъобразен е изводът на администриращия съд, който не е страна по делото, обратно на поддържаното от жалбоподателя К. Г. Т., че е осъществено основанието на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на касационната жалба. Към нея в противоречие с изискването на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК не е бил приложен документ за внесена държавна такса за производството пред ВКС, поради което след правилна констатация за нередовност съдията - докладчик я е оставил без движение с конкретни указания за отстраняване на недостатъка и за последиците от бездействието на жалбоподателя. На основание чл. 41а, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че разпореждането е било връчено редовно на жалбоподателя на 02.04.2026 г., когато то е било изтеглено от него, видно от данните по делото, след изпращането му чрез системата за сигурно електронно връчване при условията на чл. 38, ал. 2, т. 3 ГПК по-рано същия ден. Връчването е осъществено на избрания от К. Г. Т. електронен адрес в посочената електронна система и при изрично изразено съгласие за приемане на електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството. В рамките на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК, който съобразно правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК е изтекъл на 09.04.2026 г., нередовността на касационната жалба не е била отстранена. По изложените съображения обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено. На основание чл. 77 ГПК жалбоподателят К. Г. Т. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 7, 67 евро за частната жалба, основание за образуване на настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,