Определение № 885 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2979/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. А., чрез адв. П. против решение № 64/08.04.2020 г. по гр. д. № 72/2020 г. на Окръжен съд – Кюстендил. Ответникът „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище гр. София, чрез юрк. Т. е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е обезсилено решение № 693/14.11.2019 г. гр. д. № 1813/2018 г. на Районен съд – Дупница за уважаване на предявения от търговското дружество против касатора иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за сумата 12 712. 89 лв. - констатирани липси от материално отчетническа дейност във връзка с ценна пратка на клиент от 13.08.2017 г., ведно със законната лихва от 14.08.2017 г. и са присъдени в полза на ищеца разноски, а делото е върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск по чл. 203, ал. 2 КТ. Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е съобразил твърденията в исковата молба, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ответникът е работел като „охранител“ при ответника; че в периода на тази им обвързаност, за времето от 13.08.2017 г. до 14.08.2017 г. от инкасаторски център Бобов дол, от денонощен трезор са отнети от владението на ищцовото дружество движими вещи, а именно сумата 6 500 евро (равностойна на 12 712. 89 лв.), инкасирана от търговски обект – 0107 – Кулата; че инкасаторски екип е превозил пратката до инкасов център Бобов дол; че ответникът А. в нарушение на всички разписани вътрешни правила и инструкции на дружеството - работодател е участвал в изваждането на ценните пратки от трезора; че при поемането на въпросната (липсваща) пратка същият с дясната си ръка я е поставил във вътрешния ляв джоб на елека си. Въз основа на така изложените обстоятелства съдът в обжалваното решение е приел, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като действията на работника са били извършени умишлено; че фактическият състав на приложимия граждански закон е този, който предвижда отговорност за нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму - чл. 45 ЗЗД. Направен е извод, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по фактите от състава на предявения иск, а се е произнесъл по непредявен иск (чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ) и доколкото се касае за различни предпоставки от основанията за ангажиране отговорността по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 203, ал. 2 КТ и по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е налице основание решението му да се обезсили и делото да се върне за произнасяне по предявения иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (наименовано „Допълнение към въззивна жалба“) не се поставя конкретен правен въпрос, който да е обусловил изхода на делото и да е поставен в основата на решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора. Вместо това страната прави довод, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в пропуск на втората инстанция да установи по реда на инстанционния контрол произнасяне от първостепенния съд по непредявен иск – при предприето изменение основанието на претенцията от такава по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ на претенция по чл. 203, ал. 2 КТ без да са налице предпоставките по чл. 214 ГПК. Счита, че така въззивното решение осъществява отклонение с практиката на ВКС, изразена в решение № 187/04.07.2012 г. по т. д. № 248/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 158/01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г. на ВКС, IV г. о. Касационният жалбоподател счита също, че „това противоречие е от значение за точното прилагане на закона“. Като основание за достъп до касация се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради вероятната недопустимост на обжалваното въззивно решение. Касационното обжалване не следва да се допуска. Съгласно постановките по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да формира общо основание за селектиране на касационната жалба поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК). Липсата на посочен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело (както в случая), само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат заявените допълнителни основания за това. Ето защо, допускането на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се осъществи. Не се открива основание за достъп до касация и по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради вероятната недопустимост на въззивното решение, каквато се сочи от страната. С оглед на данните по делото и характера на произнасянето с въззивния съдебен акт не се установява вероятността същият да е недопустим. На първо място, при извършено надлежно сезиране с редовна жалба (липсват доводи и данни за обратното) въззивната инстанция не е постановила решение по съществото на материалноправния спор, с разглеждането на който е сезирана. При тези факти вероятната недопустимост на въззивното решение като предпоставка за достъп до касация е свързана и изисква именно произнасяне по спорния предмет, каквото тук отсъства. На второ място, първостепенният съд е постановил решение при дадена от него правна квалификация на предявения иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а не по чл. 203, ал. 2 КТ и твърдяното от страната недопустимо изменение по чл. 214 ГПК на основанието на претенцията не е предприето в първоинстанционното производството (в случая липсват и предпоставки за приложение на чл. 214 ГПК). На трето място, според установената съдебна практика (решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, решение № 439 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 476/2009 г. на ВКС, решение № 398 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, и трите по описа на IV г. о., решение № 176 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 359/2015 г. на ВКС, III г. о. и др.) правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните спорен предмет и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, във всички случаи обуславя единствено правилността на решението му. Доколкото обаче не се повдига правен въпрос относно дейността на въззивната инстанция като съд по съществото на спора в очертаната хипотеза и се не сочи и обосновава допълнителна предпоставка за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС не може да допусне касационен контрол. В заключение, касаторът не обосновава предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, и по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение