Определение № 776 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 325/2011 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Т. Й. и С. С. А. М.-С.-двамата от [населено място],чрез процесуалния представител - адвокат Т. против въззивно решение № 835 от 5.11.2010г. по в.гр.д.№ 648/2010г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №2253 от 18.05.2010г. по гр.д.№3377 по описа за 2007г. на Софийски градски съд,като са отхвърлени исковете на жалбоподателите срещу Е. В. К.,с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумите: - 92 500лв.-обезщетение за претърпени от В. Т. Й. имуществени вреди от лишаването му от право на собственост върху ¾ ид.ч.от апартамент №39,находящ се в@@4@[жк]бл.539 вх.”А”, -5 000лв- обезщетение за претърпени от В. Т. Й. имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от лишаването му от правна възможност да придобие по давност правото на собственост върху ¼ ид.ч.от същия имот, -16 273лв.- обезщетение за претърпени от С. С. А.-на М.-С. имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от лишаването й от възможност да упражнява правото си на ползване върху ¾ ид.ч.от същия имот за времето от 28.01.04г.-13.11.2008г. и -5 000лв.- обезщетение за претърпени от С. С. А.-на М.-С. имуществени вреди от лишаването й от възможност да придобие по давност правото на собственост върху ¼ ид.ч.от същия имот. Като основание за допустимост касаторите се позовават на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените въпроси за възможността да се претендира обезщетение по реда на чл.45 от ЗЗД при постановена оправдателна присъда срещу виновното лице,за съдържанието на понятието вреда по смисъла на чл.45 от ЗЗД и дали подлежат на обезщетяване по този ред всички установени в причинна връзка вреди. Позовава се на две решения на ВКС без задължителен характер. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорват нейните допустимост и основателност. Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови решението си въззивният съд е приел,че с оглед установения по делото факт,че подписите под договора не са положени от посочените като продавачи в акта настоящи жалбоподатели- сключеният договор е нищожен поради липса на съгласие и не е породил вещно-транслативен ефект по отношение на имота.Затова не са претърпени вреди в размер на неполучена пазарна цена на ¾ ид.ч.от имота и пропуснати ползи от неупражняване право на ползване,при положение,че не са установили да са живели в имота/имат местоживеене в [населено място],а имота е в [населено място]/.Като недоказана е отхвърлил другата претенция във връзка с невъзможността да бъде придобита собствеността по давност на останалата ¼ ид.ч. Тезата на касаторите е,че независимо,че са титуляри на правото на собственост – те в резултат на действията на ответника- са в невъзможност да ползват имота си от 28.01.04г,тъй като той двукратно е бил предмет на разпоредителни сделки- последната в полза на Столична община,която го е отдала под наем и понастоящем се ползва от нейни наематели. При тези факти- поставените от касаторите въпроси са от значение за решаването на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда. По тях следва да допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като се налага тълкуване на закона с оглед конкретните факти по делото, разгледани в светлината на настъпилите изменения в законодателството и обществените условия и съществуваща необходимост от уеднаквяване на практиката. С оглед на изложеното,като констатира,че касаторите са освободени от внасяне на държавна такса, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение