Определение № 5142 от 26.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2320/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Г. П.“ АД и „БКС-Х. Н.“ ЕООД в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Г. П.-БКС“, чрез адв. И. Г. против решение № 69/24.02.2026 г. по в.гр.д. № 26/2026 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което като е отменено изцяло решение № 667 от 08.07.2025 г. по гр.д. № 757/2024 г. на Районен съд Стара Загора, първият касатор е осъден да заплати на М. М. Т. на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 24 796,00 евро, а вторият касатора – сумата от 2,00 евро - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 12.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от 14.02.2024 г. до окончателното изплащане, като в останалата част – до пълния предявен размер от 40 890,00 евро, искът е отхвърлен. Върховният касационен съд, пето гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат, че то е недопустимо, доколкото ответниците не са материалноправно легитимирани да отговарят по предявения иск. Поддържат становище, че работодател на ищеца е гражданското дружество по смисъла на чл.357 и сл.ЗЗД - ДЗЗД „Г. П.-БКС“, и именно то следва да отговаря по предявения иск, а не отделните съдружници в него. На следващо място се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон – смесване на фактическите състави на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД при преценка на приетото по делото споразумение, подписано от работника и работодателя и необоснованост на изводите. Поддържа се, че съдът не е съобразил факта и съответно не е обсъдил събраните по делото доказателства, че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение за претърпените вреди, настъпили в резултат на трудовата злополука и същото не било приспаднато от присъденото обезщетение съгласно чл.200, ал.4 КТ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1/ Може ли съдът да присъди исковата сума, без да определи преди това размера на обезщетението за неимуществени вреди при трудова злополука и без да посочи, как се извършва приспадането на платеното застрахователно обезщетение; По този въпрос се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 1512/2024 г., по гр.д. № 719/2009 г., по гр.д. № 1405/2016 г., по гр.д. № 824/2009 г., по гр.д. № 2679/2019 г.- всичките на IV г.о., както и решения по гр.д. № 20/2013 г. и гр.д. № 403/2010 г. – и двете на III г.о. 2/ Следва ли неграмотността на дееспособно лице да се квалифицира като основание за нищожност на договор поради липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, като се поддържа, че въззивният съд е дал разрешение по него в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС – ТР №5/12.12.2016 г. на ОСГТК, решения по гр.д. № 4746/2019 г. на III г.о. и по гр.д. № 215/2011 г. на IV г.о. и 3/ Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателства се приема за недостоверно, съдът да изложи мотиви за това; По процесуалноправния въпрос се твърди, че въззивният съд е процедирал в противоречие с конкретно посочена казуална практика на ВКС – решение по гр.д. №4744/2008 г. на I г.о. и цитираните в него решения. Насрещната страна - М. М. Т., чрез пълномощника си адв. С. в отговора на жалбата аргументира становище, че не е налице соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържат неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение. За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска по чл.200, ал.1 КТ, въззивният съд не е споделил изводите на първата инстанция, че подписаното между работника и работодателя споразумение от 15.08.2022 г. след настъпване на злополуката е действително и съответно препятства предявяването на иск на по чл.200 КТ. Приел е, че процесното споразумение е нищожно на две основания: поради липса на действително съгласие, тъй като пострадалият е бил неграмотен, поради което не е могъл реално да възприеме съдържанието и последиците му и поради противоречието му с добрите нрави, тъй като платеното обезщетение в размер на 1 500,00 лв. е очевидно нееквивалентно на претърпените неимуществени вреди от злополуката, изразяващи се в необратима загуба на зрение на лявото око /практическа слепота/, което травматично увреждане има характер на тежка телесна повреда и съответно споразумението противоречи на принципите на справедливостта и добросъвестността. С оглед констатираната нищожност на споразумението съдът е приел, че ищецът има право на обезщетение за причинените неимуществени вреди, което определено при съблюдаване на критериите на чл.52 ЗЗД е определил в размер на 50 000,00 лв., от които следва да се приспадне изплатената от работодателя сума по споразумението н размер на 1 500,00 лв. В мотивите на решението съдът не е обсъдил събраните по делото пред първата инстанция доказателства, представени от трето за спора лице – ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, установяващи плащане на ищеца на застрахователно обезщетение по сключена от работодателя задължителна за риска „Трудова злополука“ в размер на 29 820,00 лева. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, повдигнатите от касатора първи и втори въпрос не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като те не са решаващо произнесени от въззивния съд. Последният изобщо не е обсъждал представените по делото от трето за спора лице писмени доказателства, установяващи плащане на застрахователно обезщетение на пострадалия по задължителна застраховка, сключена от работодателя, а въпросът дали неграмотността на дееспособно лице може да се квалифицира като основание за нищожност на договор поради липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД се отнася до мотиви на въззивното решение, които не са решаващи за крайния изход на спора, доколкото съдът е приел, че процесното споразумение противоречи на добрите нрави. Касационното обжалване следва да се допусне по третия процесуалноправен въпрос, който отговоря на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК и на допълнителния селективен критерий – противоречие със съдебната практика на ВКС, посочена в изложението на касационната жалба, доколкото въззивният съд изобщо не е обсъдил приетите по делото писмени доказателства, имащи значение за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съобразяване на нормата на чл.200, ал.4 КТ. Касаторите дължат държавна такса в размер на 495,36 евро за разглеждане на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,