Определение № 3249 от 04.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2582/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Алианц България“ АД срещу решение № 294 от 15.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 296/2024 г. на Софийски окръжен съд, 3 състав. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 5/15.01.2024г. по гр. д. № 642 / 2023 г. на Ихтиманския районен съд в частите, с които е осъден ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ищеца ЗАД „Алианц България“ АД сумата 5 787.55 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба, както и сумата от 1586.30 лв. разноски в производството, като вместо него е отхвърлен предявения от ЗАД „Алианц България“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на сумата 5 787.55 лв., - изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300-21-727-502520, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 03.05.2023 г. С въззивното решение е обезсилено решението на първата инстанция в частта,, с която е отхвърлен обратния иск на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу третото лице.помагач „Автомагистрали“ ЕАД за заплащане на сумата 5787.55 лв. и е прекратено производството по обратния иск. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на съда, че ищецът не е доказал иска си главно и пълно, като не е положил усилия да изясни по какъв начин дърветата са попаднали на пътното платно. Сочи се, че в конкретния случай чрез доклада по чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване механизма на произшествието и за причинно-следствената връзка между противоправното поведение и вредата. Излагат се доводи, че въззивният съд, приемайки, че ищецът не е изяснил механизма на произшествието, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 266 ГПК като не е дал възможност на ищеца да посочи годните доказателства за установяване на относимите по делото факти. Акцентира се върху факта, че отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ е ангажирана в липсата на предприети мерки за осигуряване безопасността на пътния участък. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът е формулирал следните четири правни въпроса, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно: 1. „Длъжен ли е ищецът да докаже по какъв начин и в какъв времеви период предмет, в резултат на който е настъпило ПТП, е попаднал на пътното платно?; 2. Дължи ли въззивният съд даване на указания на ищеца относно възможността за предприемане на нови процесуални действия за изпълнение на указанията в доклада по чл.146 ГПК при положение, че приема за негодни и не кредитира събраните от ищеца пред първа инстанция доказателства в изпълнение на указанията по чл. 146 ГПК, които са били кредитирани от първоинстанционния съд?; 3. Гаранционно обезпечителна ли е отговорността на Агенция "Пътна инфраструктура" и в тази връзка наличието на необозначени препятствия по пътното платно достатъчно показателно ли е за това, че не са изпълнени възложените задължения за поддръжката на пътя ? и 4. При установяване на правно релевантен факт по делото, длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност или може да формира изводи за този факт само въз основа на някое от тях?“. Отделно е поставен следния въпрос, за който се сочи, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „ Съобразно принципа по чл. 12 ГПК допустимо ли е съдът да прави изводи за правно релевантен факт при липса на доказателства за съшия?“. В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е представен и писмен отговор на касационната жалба от третото лице-помагач и ответник по обратния иск „Автомагистрали“ ЕАД, в който се подчертава, че формулираните от касатора въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излагат се доводи, че правните изводи на въззивния съд са съобразени със събраните по делото доказателствата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и на допустимостта на касационната жалба по чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, приема следното: Предмет на спора пред въззивната инстанция е предявеният от ЗАД „Алианц България“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ регресен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на сумата 5 787.55 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на „Кей Би Си Лизинг България“ ЕООД по щета № 0300-21-727-502520, ведно със законната лихва, както и предявеният от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу третото лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД обратен иск за същата сума. Обжалваното въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е основан на съществуващо застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахованото по застраховка „каско“ дружество, което обуславя търговския характер на делото с оглед нормата на чл. 1, ал. 1 т. 6 ТЗ, регламентираща, че застрахователните договори са изключителни търговски сделки. В случая търговският характер на спора по регресния и по обратния иск произтича и от разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „търговско дело“ обхваща и споровете, разглеждани по реда на общия исков процес, както и други дела с предмет, обвързан с търговското качество на страните или с търговска сделка. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (в ред. ДВ бр.86/2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., какъвто е настоящия случай. Предвид факта, че цената на предявения иск е в размер на 5 787.55 лв., т.е. - под предвидения минимален праг от 20 000 лв. за достъп до касационно обжалване по търговски дела, подадената от ЗАД „Алианц България“ АД касационна жалба е недопустима. Ирелевантно за нейната допустимост е обстоятелството, че във въззивното решение е отразено, че същото подлежи на касационно обжалване, тъй като необжалваемостта пред ВКС на въззивното решение произтича от закона. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът ЗАД „Алианц България“ АД дължи на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лв. На същото основание АПИ дължи на ответника по обратния иск „Автомагистрали“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,