Определение № 4289 от 27.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3191/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.332/30.04.24 по ч.г.д.№.293/24 на СОС, І в.г.с., е потвърдено опр.№.39/10.01.24 по г.д.№.477/23 на РС Костинброд за прекратяване на производството по делото. Постъпила е частна касационна жалба от Е. М., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт СОС е констатирал, че производството е образувано по иск с правно основание чл.4 пар.3 ДЕС и чл.2в ЗОДОВ за присъждане на 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушения на правото на ЕС, допуснато в производството по нчхд №.15930/18 на СРС, образувано по тъжба на ищеца. След служебна справка е установил, че горепосоченото нчхд е прекратено, но прекратяването не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от Е. М. пред по-горна инстанция. Отразил е, че при това положение е възможно атакуваното прекратително определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за по-нататъшно разглеждане, поради което исковете биха били лишени от предмет и в бъдеще; от друга страна при евентуално потвърждаване на определението ищецът би могъл да предяви иска си - но след влизането му в сила, когато вече той би имал предмет и би подлежал на разглеждане. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса за задължението за обсъждане на доводите на страните и преценка на всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право /реш.№.9/25.03.14 по г.д.№.3700/13, І ГО/. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната във връзка с поставения въпрос, съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд не е процедирал в съответствие с така установената практика. Въпросът е зададен в контекста на твърдения, че са останали необсъдени възражения, че обжалването на определението за прекратяване на нчхд, при твърдения за нарушение на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок /след настъпване на абсолютната давност/, не заличава с обратна сила това съществено нарушение на правото на ЕС и обстоятелството дали прекратяването е обжалвано пред по-горен съд или не е без значение за нарушението на този принцип от първоинстанционния съд. Горните доводи са останали необсъдени. Това процесуално нарушение е довело до неправилност на обжалвания пред настоящата инстанция акт, доколкото разглеждането именно на претенции за нарушаване на разумен срок не е обусловено от приключване на делото, по което е забавянето, с окончателен акт, респективно те могат да бъдат предявявани и докато то е висящо. При тези обстоятелства въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване и да се отмени. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,