Определение № 50453 от 08.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1731/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Юробанк България“ АД срещу определение №174/09.05.2022г., постановено по в.ч.т.д. №246/2022г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С обжалвания съдебен акт е отменено определение от 07.02.2022г. по т.д. №127/2014г. на Окръжен съд- Хасково за изплащане на адвокат В. П. на възнаграждение в размер на 500 лева от внесения от ищеца депозит за особен представител и вместо това е определено възнаграждение за особения представител адвокат В. П. за извършената от него работа по т.д. №127/2014г. в размер на 5 424 лева, платима от внесения от ищеца депозит. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил възраженията му, свързани с цената на иска, респ. и доводите за неправилно определяне на възнаграждението на особения представител. Поддържа и тезата, че съдът е следвало да приложи чл.47, ал.6, изр.второ ГПК и да определени възнаграждение под минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че защитата на особения представител не е по реда на обжалване на процесното определение, тъй като въпросът за разноските ще бъде решен по-късно. Моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касационният жалбоподател поставя две групи въпроси, които счита, че обусловили изхода на спора: първата група- относно задълженията на въззивния съд в производството по обжалване на определения да обсъди всички доказателства и доводи на страните и дали действа като пълен или ограничен въззив- с твърдение, че е налице противоречие с цитираната практика на ВКС, както и втората група- относно реда за изменение на определеното възнаграждение за особен представител и реда за обжалване на определеното възнаграждение, вкл. в хипотезата на освобождаване на особения представител преди края на производството- с твърдение, че въпросите са от значение за развитието на правото поради липсата на съдебна практика. Адвокат В. П. /особен представител на ответницата Н. П. до 07.02.2022г./ оспорва жалбата, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, така и за неговата правилност. Ответниците не вземат становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да отмени първоинстанционното определение, с което е наредено да се изплати на адвокат В. П. възнаграждение в размер на 500 лева от внесения от ищеца депозит за особен представител и да постанови да му се плати възнаграждение за извършената от него работа по т.д. №127/2014г. в размер на 5 424 лева, въззивният съд съобразява, че на основание чл.47, ал.6 ГПК е определено от окръжния съд и внесено от ищеца „Юробанк България“ АД възнаграждение за особен представител на ответницата Н. П. в размер на 7 232 лева, съобразено с материалния интерес по делото, като адвокат П. до освобождаването му като особен представител е изготвил отговор на исковата молба и допълнителен отговор. Предвид освобождаването на особения представител преди първото открито съдебно заседание, решаващият съдебен състав намира, че му се дължи ѕ от определеното и внесено възнаграждение съгласно чл.47, ал.6 ГПК, вр. чл.36, ал.2 ЗАдв и чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като няма основание да бъде допълнително намалявано с оглед фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав на ВКС намира, че поставените от касатора втора група въпроси релевират към допустимостта на производството, доколкото се оспорва изобщо възможността да бъде обжалвано определението на съда за определяне и/или изменение на възнаграждението за назначен особен представител по чл.47, ал.6 ГПК. Съдебният акт, с който се определя, респ. изменя размер на възнаграждението за назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, платимо от ищеца по делото, представлява по своята правна същност акт за определяне на разноски по делото. Макар и да не е постановен по реда на чл.78 ГПК /разпределение на отговорността за разноски с оглед изхода на спора/, актът за определяне и/или изменение на размер на възнаграждението на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК е от същата категория актове, респ. подлежи на изменение от постановилия го съд, а при отхвърляне на искането на правоимащото лице /особения представител/ за увеличаване размера на определеното му възнаграждение- на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.248 ГПК. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че частната въззивна жалба на адв. В. П. е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и определението на АС-Пловдив, с което е уважена, е валиден и допустим съдебен акт. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първата група от поставени правни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са съобразени с изложените от въззивния съд мотиви, респективно не са значими за изхода на спора. Решаващият съдебен състав е формирал категоричен извод, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване с обема и вида на извършената от особения представител работа до момента на неговото освобождаване, определеното по правилата на чл.47, ал.6 ГПК /при съобразяване с материалния интерес/ възнаграждение, неоспорено и внесено от ищеца „Юробанк България“ АД, следва да бъде намалено до размера по чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Второинстанционният съдебен състав се е произнесъл по допустимостта и правилността на обжалваното определение, като е обсъдил изложените в жалбата оплаквания, както и доводите на страните. Следва да се отбележи, че касаторът- ищец не е оспорил определението на първоинстанционния съд за назначаване на особен представител и определяне на неговото възнаграждение, като е внесъл дължимата сума. С доклада по делото от 05.06.2019г. първоинстанционният съд е приел, че с исковата и уточнителните молби ищецът претендира осъждане на ответницата Н. П. за цялата искова сума, а не само за 1/3 от дълга на наследодателя. Именно с оглед предявените срещу тази ответница искове за суми в общ размер от 114 220.56 евро е определено и възнаграждението на особения представител. Твърденията на касатора за неправилно определен материален интерес, респ. неправилно определен размер на възнаграждение за особения представител почиват на допуснато уточнение на исковата молба в открито съдебно заседания на 16.05.2022г. - както след определяне на възнаграждението на особения представител, така и след постановяване на обжалваното определение от въззивния съд. По отношение на втората група въпроси съдът се е произнесъл при преценката за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт. Независимо от горното, следва да се отбележи, че тези въпроси не обуславят допускане на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като не е налице допълнителната предпоставка за допускане до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г., по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не навежда никакви доводи, нито се установява непълнота в законодателството или погрешна съдебна практика, която да се нуждае от осъвременяване. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение