Определение № 2037 от 01.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 394/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД“Армеец“АД срещу решение №13/09.01.2025г., поправено с решение №25/15.01.25г., по т.д.№860/24 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №921/27.06.2024г. по т.д.№2167/23г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на „Инекс консулт“ООД по иск с правно основание чл.229 КЗ/отм./ вр. чл.171 ЗУТ сумата 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за събитие, настъпило на 08.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 96 000 лв., считано от 21.11.23г. до окончателното плащане, както и със законната лихва върху сумата 54 000 лв., считано от 10.04.24г. до окончателното плащане. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Касаторът счита, че при произнасянето си въззивният съд неправилно е приел за установено по делото,че увредените от събитието лица са удовлетворени от ищеца, доколкото по делото са събрани доказателства,че плащането е извършено от трето за спора лице и няма данни платените суми да са му възстановени от ищеца. Считайки,че не са налице предпоставките на чл.229 КЗ/отм./, касаторът е поискал въззивното решение да бъде отменено, а искът отхвърлен. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди,че въззивният съд е допуснал отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение №22/04.08.14г. по т.д.№1727/13г. на І т.о. на ВКС и определение №74/03.02.21г. по ч.т.д.№137/21г. на ІІ т.о. на ВКС при разрешаването на въпроса Възникнали ли са в полза на застрахования предпоставките по чл.229 КЗ/отм./ да получи застрахователното обезщетение в случаите, в които увредените са удовлетворени от трето за деликтното правоотношение лице? Ответникът по касационната жалба „Инекс консулт“ООД, в депозиран в законоустановения срок писмен отговор, се е противопоставил на допускането до касационен контрол на решението на САС с доводи за липса на обосновани предпоставки за това. По същество е оспорил основателността на изложените в жалбата оплаквания и искане. Поискал е да бъде постановен отказ за допускане на касационното обжалване, евентуално – решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноските за производството пред ВКС. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на разглеждането на касационната жалба по същество настоящият състав съобрази следното: С постановеното от него /поправено/ решение Софийският апелативен съд е приобщил към своите мотивите на първата инстанция, с които е прието,че със сключения между страните на 26.03.2015г. застрахователен договор ответникът се е съгласил да покрива риска от вреди, настъпили при или по повод изпълнението на дейността по строителен надзор от лица, на които застрахованото дружество е възложило работа; че с влязла в сила присъда /зачетена като обвързваща гражданския съд с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК/, управителите на ищцовото дружество, на които безспорно е била възложена дейността, осъществявана от дружеството, за която е ангажирана наказателната им отговорност, са били осъдени за това, че поради немарливо изпълнение на строително-надзорна дейност на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „В.“ в к.к.Слънчев бряг са причинили смъртта на четири лица, между които и Т. Д. Т.; че с решението на наказателния съд същите са осъдени на основание чл.45 ЗЗД да заплатят солидарно на наследниците на последния Б. Т. Д. и Т. Т. Д. сумата 150 000 лв.; че на същите е заплатена сумата 96 000 лв. преди подаването на исковата молба по настоящото дело, а в хода на процеса – още 56 000 лв. или общо 152 000 лв., с което пострадалите лица са били удовлетворени; че посочените суми са платени от дружеството „Експертинвест“ЕООД на основание сключен с ищеца договор за финансово обслужване от 26.03.2018г. с характеристиките на договор за мандат. Във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, свързани със спорния по делото въпрос за наличие на предпоставките на чл.229 КЗ /отм./,с оглед плащането, извършено от третото за спора лице и твърдяното от ответника като последица от това, че увредените не са били обезщетени от ищеца, съдът е ценил представените по делото платежни нареждания, от които е приел за установено, че с тях са изплатени задълженията за обезщетяване на лицата Т. Д. и Б. Д., посочени в подписаното между тези лица и ищеца споразумение, сключено във връзка с наказателната присъда от 23.06.2023г. Приел е,че доколкото длъжник по задължението е „Инекс консулт“ ООД, то именно това дружество се явява юридическият платец на задълженията, а плащането и извършено от негово име. Развил е съображения,че по правило, никой не изплаща чужди задължения, ако не се намира в договорно отношение със същия, а в случая наличието на договор за мандат е безспорно установено с представения по делото т.нар. „договор за финансово обслужване“, с който „Инекс консулт“ ООД е възложило на „Експертинвест“ ЕООД да извършва финансово обслужване на дружеството, включително и да поема като посредник всички разплащания на възложителя.Доколкото извършеното плащане на сумите в полза на увредените лица е за сметка на длъжника съдът е приел,че имуществената сфера на последния се е накърнила с него, а основанието му е именно обезщетяване на причинените вреди от застрахованата дейност. Поради това въззивният съд е намерил за доказано наличието на предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.229 КЗ/отм./. Изложил е аргументи за неоснователност на направеното от ответната страна възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност и е заключил, че първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване в частта му, с която е присъдена в полза на ищеца главница в размер на 150 000лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“, обективиран в застрахователна полица № 15 130 1317 [ЕГН]/26.03.2015г. Настоящият състав на Върховен касационен съд Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Според задължителното тълкуване на разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, извършено с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, до разглеждане по същество от ВКС се допускат въззивни съдебни решения,в които се съдържат обуславящи крайния постигнат с тях резултат разрешения на въпроси, които касаторът, обосноваващ искането си жалбата му да бъде допусната и разгледана от ВКС, следва да посочи и формулира конкретно,тъй като с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. Съгласно разясненията дадени в посоченото тълкувателно решение, въпроси от значение за изхода на спора са тези, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Единственият, поставен в изложението въпрос, макар и непрецизно формулиран, удовлетворява общото основание за достъп до касационен контрол на въззивното решение, тъй като е свързан с решаващия извод на въззивния съд,че предпоставките на чл.229 КЗ/отм./ за изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования са налице, предвид установеното по делото обстоятелство, че увредените лица са удовлетворени с извършените от трето лице за сметка на ищеца плащания. Не е обоснована с този въпрос приложимост на допълнителната предпоставка, сочена от касатора в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираното от него решение на ВКС по чл.290 ГПК касае различна от разглежданата хипотеза – на липса изобщо на извършено удовлетворяване на увредено от деликта лице, докато в случая е безспорно,че наследниците на починалия при настъпването на застрахователното събитие са получили плащане на сумите, присъдени им от наказателния съд като обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Същото се отнася и за определението на ВКС по чл.274 ал.3 ГПК, на което се позовава касатора, с което е отменено определение за прекратяване поради недопустимост на производството по предявен иск по чл.435 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, която разпоредба е идентична с тази на чл.229 КЗ /отм./.Нито един от тези два акта на касационната инстанция не разглежда поставения в изложението въпрос, за да би могло да се преценява налице ли са противоречащи си разрешения на същия. От друга страна с разпоредбите на чл.73 и чл.74 ЗЗД законът допуска задължението на длъжника по правоотношението да бъде изпълнено от трето, чуждо на това правоотношение лице, с което, при наличие на правен интерес от изпълнението, то встъпва в правата на удовлетворения кредитор; допустимо е изпълнението да е по силата на изрично упълномощаване, при наличието на каквото третото лице действа от името на длъжника и изпълнява за негова сметка /какъвто въззивният съд е приел, че е и разглежданият случай/; за да има погасителен ефект изпълнението от третото лице, е необходимо то да е знаело,че изплаща чужд дълг /при изрично посочване в платежните документи,че плащането касае присъдата,постановена в конкретното наказателнопроизводство/ и да е извършило плащането с желанието да освободи длъжника от задължението / в т.см. реш. по т.д.№1043/2010г. на ІІ т.о. на ВКС/. В съответствие с това въззивният съд е приел,че в случая увредените лица са удовлетворени от третото лице „Експертинвест“ЕООД за сметка на ищеца по делото при наличие на изрично възлагане от страна на последния /т.е. при наличието на правен интерес/, с което предпоставките на чл.229 КЗ/отм./ са изпълнени. Липсата на противоречие между разрешенията, дадени от въззивната инстанция при разрешаването на спора и съществуващата съдебна практика на ВКС обуславя неприложимост на допълнителното основание за достъп по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поради изложеното следва да бъде постановено определение, с което да бъде отказано допускането на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Така мотивиран съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение