Определение № 24 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5554/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. В. Ц. срещу определение № 897/25.11.2016 г. по ч. гр. д. № 340/2016г. на Габровския окръжен съд. С това определение е потвърдено определение № 3912/29.09.2016 г. по гр. д. № 1623/16 г. на Габровския районен съд, с което е прекратено производството по дело като недопустимо. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно поради противоречието му с процесуалния и материалния закон. Счита, че е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на преграждащото определение по възникналия трудов спор, тъй като защитата на правата на работниците е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа, че действителен негов работодател, който разполага с правомощието да налага дисциплинарни наказания, е кметът на [населено място], а не назначеният от него директор на ЦДГ „ Я.“ – [населено място]. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на районния съд за разглеждането му по същество. Ответникът в производството ЦДГ „ Я.“ – [населено място] не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Същевременно според чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове по чл. 344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. В настоящия случай предмет на основното производство по делото е предявен от Л. В. Ц. против ЦДГ „Я.“ – [населено място] иск за прогласяване на нищожността на заповед № РД-04-81/25.11.2014г., издадена от директора на ЦДГ „ Я.“- [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение“. При тези данни следва да се приеме, че частната касационна жалба попада в приложното поле на чл. 274, ал. 4 ГПК. Определението на въззивния съд, като потвърждаващо прекратително по своя характер определение, би подлежало на касационно обжалване само ако решението по делото подлежи на такова касационно обжалване. Тъй като решението е изключено от касационен контрол, не подлежи на касационно обжалване и определението по същото дело, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,