Определение № 63 от 03.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 54/2024 г.

Образувано е въз основа на Определение №3109/15.10.2024г., постановено по адм.д.№846/2024г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е сезиран смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, с мотиви, че делото е с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ и компетентен да разгледа спора е Районен съд – Велико Търново. Смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, приема за установено следното: Пред Административен съд – Велико Търново е подадена искова молба от К. Г. Т., с постоянен адрес гр. Елена, [улица], [номер], с която на основание чл. 2б от ЗОДОВ е предявен иск срещу Административен съд - Велико Търново за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв. за претърпени неимуществени вреди поради нарушаване на правото за разглеждане и решаване на адм. дело № 222/2024г. по описа на Административен съд - Велико Търново в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Образувано е адм.д.№444/2024г. по описа на съда. С оглед на обстоятелството, че Административен съд - Велико Търново е ответник по иска, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ производството по делото е прекратено, като делото е изпратено за разглеждане от Административен съд - Габрово, където е образувано адм. дело № 237/2024 г. Поради отвод от разглеждането на делото от всички съдии в Административен съд - Габрово и невъзможност за сформиране на надлежен съдебен състав, с определение № 914 от 05.07.2024 г. производството по делото е било прекратено и делото е изпратено на Върховен административен съд за определяне на друг равен по степен административен съд, който да го разгледа. С определение № 10746 от 10.10.2024 г. постановено по адм. дело № 9080/2024 г. по описа на Върховния административен съд на основание чл. 133, ал. 6 от АПК делото е изпратено за разглеждане на Административен съд - Стара Загора. Ищецът е посочил в исковата молба, че претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от нарушаване правото на разглеждане и решаване на адм. дело № 222/2024г. по описа на Административен съд Велико - Търново в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС. Следователно, обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, обуславят квалифицирането на предявения иск като такъв по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията (Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи). Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. С чл. 2в от ЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.) законодателят създава ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ когато вредите са причинени от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд чрез достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК, т. е. спорът ще е подсъден на административен съд. В случая ищецът твърди, че делото не е разгледано в разумен срок, като не са налице оплаквания от нарушение на правото на ЕС при разглеждането му. При тези съображения се налага извод, че подсъдността е на гражданския съд. В този смисъл са Определение №43 от 26.07.2024 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 11/2024 г., 5-членен с-в; Определение №14 от 11.05.2023 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 5/2023 г., 5-членен с-в; Определение № 21 от 9.04.2024 г. на ВКС и ВАС по адм. д. №35/2022 г., 5-членен с-в; Определение №36 от 3.07.2024 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 24/2024 г. За преценка на местната подсъдност по спора е дължимо прилагане на специалното правило на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, което предоставя избор на ищеца да сезира съда по мястото на увреждане или съда по неговия настоящ адрес. В случая Т. е адресирал претенцията си до Административен съд – Велико Търново, т.е. по мястото на увреждане. Следователно, спорът е родово и местно подсъден на Районен съд – Велико Търново и на този съд следва да се изпрати делото за разглеждане. Предвид изложеното и на основание чл. 135, ал. 5 вр. ал.6 от АПК, смесен петчленен състав на ВКС и ВАС