Решение № 282 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 197/2010 г.

Обжалвано е определение № 335 от 24.02.2010 год., постановено по в.ч.гр.дело № 119/2010 год. по описа на Б. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Г. П. М. срещу определение № 4* от 18.12.2009 год. на Р. районен съд по гр.дело № 646/2009 год. за оставяне без уважение искането му за оставяне без движение исковата молба по посоченото дело и втора частна жалба/заявление/ срещу разпореждане за вписване на искова молба по гр.дело № 355/2008 год. на Б. окръжен съд /л.49 от същото дело/ и прекратяване производството по в.ч.гр.дело № 119/2010 год. Недоволен от определението е Г. П. М. от гр. С., представляван от адвокат И от Софийската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже „съдебният акт на Върховният касационен съд е от значение за развитие на правото, защото по нормата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК няма практика”, същото излага и за точното прилагане на закона. Ответниците по частната касационна жалба М. А. С., Й. Г. С. и М. А. П., всички от гр. Б., не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да остави частните жалби без разглеждане и прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че не са налице изискванията на чл.274 ГПК тъй като обжалваните съдебни актове не попадат в нито една от хипотезите на посочената норма понеже не подлежат на самостоятелно обжалване. Частната касационна жалба е редовна и допустима, но в производство по чл.274, ал.2, а не по ал.3 на ГПК както се поддържа, тъй като се обжалва прекратително определение на въззивния съд, поради което не следва да се обсъжда наведеното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е законосъобразен. Взето е предвид, че не е налице никоя от хипотезите на чл.274 ГПК тъй като обжалваните определение и разпореждане на първоинстанционния Р. районен съд не са преграждащи по-нататъшното развитие или турящи край на делото, нито са изрично предвидени в закона, нито се дава разрешение по други производства или им се туря край. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение