Определение № 2624 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3168/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Е. Д. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ю., частна жалба против определение № 6407 от 23.05.2023г. по в.ч.гр.д. № 5291/2023г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 21.03.2023г. по гр.д.№ 46844/2022г. на СРС за прекратяване на производството по делото на основание чл.126, ал.1 ГПК. Счита същото за неправилно, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу подадената жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за неоснователна поради следното: Производството по гр.д.№ 46844/2022г. на СРС е прекратено като недопустимо след констатация, че в същия съд е налице висящ спор, между същите страни, със същия предмет – а именно: образувано по-рано гр.д.№ 46411/2022г., въз основа на подадена от Е. Д. М. против Прокуратурата на РБ искова молба с вх.№ 178774 от 29.08.2022г., въз основа на която /както и въз основа на настоящата искова молба/ се претендира обезщетение в размер на 20 000лв. за вреди, допуснати от служители на ответника, за същия период /18.08.2020г.-11.08.2022г./ Със сега обжалваното определение № 6407 от 23.05.2023г., СГС като е отчел, че е налице по-рано заведено дело,което е висящо и е „тъждествено с процесното“е потвърдил обжалвания пред него акт. Изводът си за тъждественост е обосновал със следните факти: 1.едни и също са страните, 2.едно и също е изведеното и от двете подадени искови молби правно основание, 3.един и същ е периода, за който се претендират вредите и 4.едно и също е искането – да се присъди обезщетение, в идентичен размер от 20 000лв., заради проявено бездействие от прокурор, във връзка с едно и също наказателно дело, което бездействие се изразява в неизвършване на едно и също действие – неподаване на молба за възобновяване на приключилото с влязла в сила присъда наказателно производство. /Основанието за възобновяване, претендирано от ищеца е също идентично – чл.422 НПК,чл.127 КРБ, чл.205 НПК, чл.47 ХОПЕС, чл.13 ЕКЗПЧ и чл.2 МПГПП на ООН/. При тези обстоятелства, по-късно заведеното дело, на основание чл.126 ГПК, съдът е преценил че подлежи на прекратяване. Подадената срещу така постановеният акт частна жалба, с оглед изискването на чл.274, ал.3, във вр. Чл.280 ГПК, се придружава от изложение, в което жалбоподателят се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК по следния поставен въпрос: “За да е налице основанието по чл126 ГПК, необходимо ли е да е налице пълен субективен и обективен идентитет между делата?“ Жалбоподателят оспорва наличието на такъв поради различните номера на жалбите, с които жалбоподателят е изразил несъгласието си пред Прокуратурата относно бездействието на Главния прокурор /първото дело било образувано във връзка с жалба с вх.№PRB 20200685364 от 18.08.2020г., а настоящето по жалби с вх.№PRB 20200683464 и двете PRB 20200683235 от 18.08.2020г./ Настоящият съдебен състав намира, че по така поставеният въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на обжалвания съдебен акт, доколкото не са налице посочените от жалбоподателя специални основания за допустимост. Наличието на многобройна и трайно установена съдебна практика по въпроса изключва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /съобразно дадените разяснения с т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС/, а съобразяването й от страна на въззивния съд изключва наличието на другото специално основание, на което жалбоподателя се позовава – това по чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно установената съдебна практика /вж. например определения по чл.274, ал.3 ГПК по ч.гр.д.№ 2174/2023г.на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ / - нормата на чл.126 ГПК изисква пълен субективен и обективен идентитет между делата, а такъв /както е и в настоящия случай/ е налице когато двете дела са между едни и същи страни /субективен идентитет/ и е налице пълно съвпадане на предмета на делата, с пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца /обективен идентитет/. Разликата във входящите номера на подадени от страната жалби до други органи, /които са с напълно идентично съдържание/, не променя извода за идентичност на делата, образувани въз основа на различни искови молби пред съда.