Определение № 366 от 22.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2012 г.

ВКСIII гражданско отделение22.03.2013 г.докладчик Жива Декова

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05.07.2012г., постановено по гр.д.№986/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.06.2011г. по гр.д.№13857/2010г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от В. М. В. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за сумата 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05.07.2012г., постановено по гр.д.№986/2012г. на Софийски апелативен съд, в останалата обжалвана част по исковете за обезщетение за имуществени вреди. Определението не подлежи на обжалване. Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е обща касационна жалба от Апелативна прокуратура – София и от Прокуратура на Република България срещу решение от 05.07.2012г., постановено по гр.д.№986/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.06.2011г. по гр.д.№13857/2010г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от В. М. В. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за сумата 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, са уважени исковете за обезщетение за неимуществени вреди. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата В. М. В. оспорва наличеито на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: Въззивният съд в обжалваната част на решението е потвърдил първоинстанционното решение в частта за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на В. М. В. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 110 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.2 НК, по което ищецът е оправдан, както и от незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение по същото наказателно преследване за периода от 18.03.1997г. до 21.01.1998г.; след частична отмяна на първоинстанционното решение са уважени исковете за обезщетение за неимуществени вреди. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите Прокуратура на Република България и Апелативна прокуратура-София, участваща по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, за да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поддържат, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. Поддържа се, че разпоредбата е приложена без да са обсъдени всички относими обстоятелства и доказателства и че поставения правен въпрос е разрешен в противоречие с представената съдебна практика - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС №4/23.12.2968г., както и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които имат задължителен характер - решение № 337 от 22.06.2010 по гр. д. № 1381/2009 на IV г. о. на ВКС, решение от 26.05.2010г. по гр.д.№1273/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение №532 от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение№149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК в частта по иска за ошбезщетение за неимуществени вреди. По исковете по чл.2 от ЗОДОВ прокуратурата не дължи държавна такса. В останалата част – по исковете за обезщетение за имуществени вреди – не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото в изложението за допускане на касационно обжалване не са поставени въпроси, относими към решението по тези искове. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Цитирани разпоредби

13