Определение № 2938 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 859/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Щ. П. срещу определение №772 от 16.03.2026 г. по т.д.№329/2026 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на В. Щ. П. срещу решение №341 от 14.11.2025 г. по в.т.д.№412/2025 г. на ОС Смолян. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като предмет на делото е един, а не няколко иска по чл.439 ГПК. Поддържа се, че с този иск се претендира установяване недължимостта на суми по издаден изпълнителен лист, респективно несъществуване на право на принудително изпълнение, като цената на иска е 5436.81 евро и въззивното решение подлежи на касационен контрол, още повече че към постановяването му, размерът на лихвата е по-висок от посочения в исковата молба. С определение №1515 от 29.05.2026 г. производството по делото е спряно до приключване на к.д.№5/2026 г. на Конституционния съд на Република България. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид, че на 09.07.2026 г. е постановено решение по к.д.№5/2026 г. на Конституционния съд на Република България, намира, че производството по делото следва да бъде възобновено и като прецени наведените от страните доводи, намира следното: За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че в случая касаторът отрича съществуването на вземания, чието възникване е подчинено на различен фактически състав и поради това оспорването им е предмет на отделен иск. Счел е, че не сборът, а размерът им поотделно определя допустимостта на касационното обжалване и тъй като всяко от процесните вземания (съответно 2406.43 евро – главница, 2418.21 евро – законна лихва и 239.28 евро – разноски) е с цена под законовия праг на обжалваемостта, предвиден в чл.280, ал.3 ГПК, касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият състав като взе предвид, че с цитираното решение на КС на РБ е отхвърлено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл.280, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс, както и обстоятелството, че в процесната хипотеза ищецът е предявил обективно съединени отрицателни искове, за установяване погасяването по давност на отделни вземания на ответника към ищеца – за главница, лихви и разноски (всяко от вземанията възниква от различен фактически състав, поради което и оспорването им в производство по чл.439 ГПК предпоставя самостоятелни отрицателни установителни искове), като размерът на цената на всеки от исковете, определен по правилото на чл.69 ГПК, е под предвидения в чл.280, ал.3 ГПК праг за допускане на касационно обжалване по граждански дела – 2 556.46 евро, намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение