Определение № 95 от 18.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2020 г.

Образувано е по частна жалба на „Радаси“ ЕООД срещу определение № 30036 /19.12.2019 г. по ч.гр.д. № 15671 /2019 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено определение № 200058 /23.08.2019 г. по гр.д. № 26147 /2018 г. на Софийски районен съд, 51 с-в., с което е прекратено производството по делото в частта по предявения от „Радаси“ Е. срещу Столична община и Република България, представлявана от МРРБ иск за признаване за установено, че „Радаси“ Е. е собственик на 1 /2 ид.ч. от имот с площ 218 кв.м. с посочен проектен идентификатор по КК и КР на С., представляващ реална част от друг имот с посочен идентификатор в [населено място], индивидуализиран в определението. Въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, че искът е недопустим поради наличието на влязло в сила през 2016 г. съдебно решение, с което е отхвърлен искът на „Радаси“ Е. срещу същите ответници за собственост върху същия имот на същото правно основание, основано на същите фактически твърдения (за придобивна давност). Спорът за собствеността на реалната част е разрешен с влязло в сила решение, поради което е недопустимо да се предявява за 1 /2 идеална част от нея на същото основание. (отхвърлянето с влязло в сила решение на иска за собственост на цялата реална част има за последица недопустимост на иска за идеална част от същата реална част). Насрещните страни Столична община и Република България, представлявана от МРРБ, в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба. По наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване: Във връзка с довода за неправилност поради липса на субективно тъждество, тъй като влязлото в сила решение е по иск на „Радаси“ Е., а настоящото е образувано по искове на П. Х. Р. и А. Х. Р., като управител на „Радаси“ Е., частният жалбоподател извежда процесуалноправният въпрос: може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него обстоятелства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Частният жалбоподател твърди, че е налице допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като въпросът е разрешен в противоречие с посочени решения на ВКС по гр.д. № 1359 /2009 г., I г.о., по гр.д. № 1075 /2005 г., IV г.о., по гр.д. №4744 /2008 г., I г.о., и т.19 от ТР № 1 / 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по гр.д. № 1 /2000 г. и т.2 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, с които е прието, че въззивната инстанция е длъжна да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните и да направи от тях собствени фактически констатации и правни изводи и повторната цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор. Тъй като въззивният съд е бил сезиран с частна жалба с въпроса за допустимостта на иска (за законосъобразността на определението на първоинстанционния съд за недопустимост на иска поради наличието на отвод за пресъдено нещо), обуславящият въпрос е дали въззивният съд е бил длъжен да обсъди представените по делото доказателства, които имат значение за преценка на допустимостта на иска. Тъй като въззивният съд не е бил сезиран с въззивна жалба срещу първоинстанционно решение по съществото на спора, не е обуславящ въпросът дали въззивният съд е бил длъжен да обсъди представените по делото доказателства, които имат значение по съществото на спора (до основателността на иска). Въззивният съд е разрешил обуславящия въпрос в съответствие с установената практика: обсъдил е представените по делото доказателства – две решения и определение на ВКС, с което не е допуснато касационно об жалване на въззивното решение и е изложил фактическите си и правни изводи за субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, сравнил ги е с основанието и петитума на предявения в настоящото производство от „Радаси“ Е. иск срещу същите ответници и въз основа на това сравнение е обосновал извода, че спорът е разрешен с влязло в сила решение, поради което повторно предявеният иск е недопустим. Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от настоящото производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и не са представили доказателства за такива. Поради това разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав на съда