Определение № 1208 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1241/2024 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците „Олимпик София - 1“ ЕООД и М. Н. Й. чрез процесуален представител адвокат Н. Л. В. срещу решение № 119 от 04.02.2024 г. по в. гр. дело № 40/2023 г. на Апелативен съд – София, 2 граждански състав, с което е потвърдено решение № 261007 от 21.03.2022 г. по гр. дело № 17043/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-18 състав в осъдителната му част и „Олимпик София – 1“ ЕООД и М. Н. Й. са осъдени да заплатят на Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, [населено място], Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ на основание чл. 78, ал. 8 връзка с ал. 3 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер 400 лв.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт „Олимпик София – 1“ ЕООД и М. Н. Й. са осъдени да заплатят солидарно на Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, [населено място], Кипър, регистрирано в Търговския регистър на Република Кипър под № НЕ 71103, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ на основание чл. 284, ал. 2 във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сума в размер 99 958 лв., представляваща задължения по договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент на „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ № 21-1/01.07.2013 г., анекс № 2/01.07.2013 г. към него и допълнително споразумение № 1/01.07.2013 г. /договор за поръчителство/ за поемане на солидарна отговорност по договора, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2014 г. до окончателното ъ изплащане, сума в размер 4 763 лв. - лихва за забава за периода до 30.10.2014 г., както и сума в размер 5 338 лв. - разноски по делото.

Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и решението е очевидно неправилно:

1. Следва ли въззивният съд в мотивите си да обсъди всички доказателства, събрани в процеса, като посочи защо кредитира и приема едни, а други - не? – противоречие с решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 27/10.04.2020 г. по гр. д. № 2821/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 292/20.01.2016 г. по гр. д. № 952/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о. / основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

2. Представлява ли нарушение на чл. 202 ГПК и съответно нарушение на съдопроизводствените правила и основание за необоснованост обстоятелството, че съдът е коментирал и се е съобразил единствено с изготвено експертно заключение, без да се съобрази и обсъди направените от ответниците /своевременни/ възражения в обратен смисъл?

При недопускане на изслушване на допълнително заключение по поставени от страната допълнителни задачи към допуснатите експертизи в производството пред първоинстанционния съд и направени съществени възражения следва ли въззивният съд да допусне изслушването на допълнително заключение или нова експертиза по поставените задачи, когато това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото?

Касаторите твърдят, че посочените два въпроса са решени в противоречие с решение № 218/02.01.2019 г. по гр. д. № 2033/2018 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 248/16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 60268/15.12.2021 г. по гр. д. № 1040/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 52/17.05.2022 г. по гр. д. № 2388/2021 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 60194/03.12.2021 по гр. д. № 3345/2020 г. на ВКС, ГК, III г. о., т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 60230/16.03.2022 г. по гр. д. № 3702/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

3. Дължи ли въззивният съд произнасяне и съответно даване на указания при направено във въззивната жалба обосновано и мотивирано възражение за липса на доклад, съответно за съществени пропуски при съставянето на доклада? – по този въпрос касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

4. Във връзка с твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение касаторите сочат следните въпроси:

При въведено от въззивника оплакване във въззивната жалба за наличие на очевидна неправилност и посочване на причините за това следва ли въззивния съд да обсъди тези оплаквания и да се съобрази с тях? Несъобразяването води ли до неправилност на постановеното решение и съставлява ли основание за допускане до касационно обжалване? Ако от доказателствата следва, че искът не е подкрепен с доказателства за неговия размер, а спрямо ответникът /ответниците/ е постановено осъдително решение за пълния предявен размер и това решение е потвърдено от въззивния съд, без изобщо да са обсъдени направените възражения, то съставлява ли това очевидна неправилност на постановеното решение?

Ответникът Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, [населено място], Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат Д. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че поставените въпроси не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, същите са обусловени единствено от спецификата на отделните факти и липсва аргументация защо въпросите са от значение за изхода на конкретния правен спор или за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По първия поставен въпрос съдът подробно и мотивирано е обсъдил събраните доказателства; по втория въпрос съдът подробно е аргументирал, че правилно първоинстанционният съд не е допуснал направените в девето поредно заседание по делото доказателствени искания с оглед установените от ГПК преклузивни срокове за събиране на доказателства; третият поставен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото по него съществува многобройна и непротиворечива практика и въззивният съд е обсъдил наведените във въззивната жалба възражения за липса на доклад. Ответникът поддържа, че са неоснователни твърденията за очевидна неправилност на постановеното решение. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:

За да направи извод за основателност на предявените искове срещу ответниците по исковата молба /настоящи касатори/, въззивният съд е приел, че между страните са възникнали договорни отношения, обосноваващи солидарна отговорност на ответниците /касатори/. Констатирал е, че между Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, [населено място], Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ и „Олимпик София - 1“ ЕООД е сключен договор за застрахователно посредничество, подвид на договора за поръчка, а между Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, [населено място], Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ и М. Н. Й. е сключен договор за поръчителство, по силата на който М. Й. е гарантирала изпълнението на задълженията на „Олимпик София - 1“ ЕООД.

Съдебният състав се е позовал на изготвените от „Олимпик София - 1“ ЕООД отчети за осъществена застрахователна дейност от името и вместо ищеца и на липсата на доказателства за превеждане на дължимите суми, произтичащи от тази дейност.

Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице Р. С., въззивната инстанция е приела за установено, че счетоводството на ищеца е редовно и правилно водено според ЗСч и КЗ, електронно възпроизведените и съхранените на материален носител документи са идентични, в сметка 491 /дебитен оборот/ са осчетоводени вземания на ищеца от „Олимпик София - 1“ ЕООД за периода 01.07.2014 г. - 31.12.2017 г., извършени са плащания в размер общо 3 730 718,11 лв. и са останали неплатени дължими суми в размер общо 112 687 лв., част от които е претендираната сума 99 958 лв., произтичаща от неплатени придобити от „Олимпик София - 1“ ЕООД вноски по договори, удостоверени с полици, описани в списък. Съдебният състав е констатирал, че тези полици са описани в отчетите на застрахователния агент „Олимпик София - 1“ ЕООД. Приел е също, че вземанията към други длъжници са били съдебно предявени и съответно счетоводно закрити.

Въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице Н. Х., и въз основа на него е установил, че достъпът на „Олимпик – София 1“ ЕООД до системата IMS /за създаване и регистриране на застрахователни договори/ е преустановен чрез смяна на предоставените пароли, като лишаването е станало в интервала 12.03 ч. - 12.53 ч. на 25.06.2014 г.

Предвид обстоятелството, че заключението на съдебно-техническата експертиза е прието в открито съдебно заседание на 29.10.2020 г., е направен извод, че поставените от ответницата /касатор/ с молбата от 26.02.2021 г. допълнителни задачи към тази експертиза са несвоевременно заявени, както и искането за допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза с молбата от 14.10.2021 г. е преклудирано.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият съдебен състав счита, че първият формулиран от касаторите процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от обусловил фактическите и правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на неговото разрешаване в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 27/10.04.2020 г. по гр. д. № 2821/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 292/20.01.2016 г. по гр. д. № 952/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., както и служебно известните решение № 60268/15.12.2021 г. по гр. д. 1040/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50159/08.03.2023 г. по т. д. 1218/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 11/01.02.2024 г. по т. д. 2277/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 60097/26.01.2022 г. по т. д. 1624/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 77/22.06.2022 г. по т. д. 684/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

Останалите въпроси са относими към първия процесуалноправен въпрос и преценката дали решението е обосновано и решено при спазване на съдопроизводствените правила ще бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.

По отношение на твърдението за очевидна неправилност на решението на Апелативен съд – София по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК преценката дали обжалваният съдебен акт е правилен или неправилен следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторите трябва да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер 2 094,42 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение