Определение № 45 от 21.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 89/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образуване е по касационна жалба на Б. к. Б. Е.-С. против решение от 4.05.2011 г. по гр.д. № 11012/2010 г. на СГС, с което се потвърждава решение от 22.07.2010 г. по гр.д. № 16269/2010 г. на СРС, с което се отхвърля искът по чл.422 ГПК на касатора за приемане на установено, че Т. м. АД-С. му дължи сумите 2 800 лв. главница, ведно със законната лихва, и 70 лв. неустойка. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Тъй като касационната жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложи изменението на чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. Неправилното посочване от въззивният съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционнен контрол, който се определя изрично от ГПК. В случая не става дума за неправилно определен срок. По изложените съображения, касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.