Определение № 1438 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5024/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. П. М. чрез пълномощници адв.Я. В. и адв.В. В. срещу решение № 1114 от 3.06.14г.по в.гр.дело № 1271/14г.на Софийски апелативен съд.С него е отменено решение № 335 от 15.01.14 по гр.дело № 15 902/11г.на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго,с което жалбоподателят е осъден да запати на М. Д. Т. сумата 35 000 лв,ведно със законната лихва от 23.11.11г.до окончателното изплащане,представляваща предоставена му в заем сума по договор за заем за потребление от 29.04.08г.на основание чл.240 ал.1 ЗЗД. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпрос в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Прилага съдебна практика. В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба М. Т. моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от представено платежно нареждане от 29.04.08г.,че ищцата М. Т. е заплатила сумата 35 000 лв,с които са били погасени задълженията на ответника М. М. – длъжник по изп.дело № 207/08г. и изп.дело № 208/08г.,по които дела поръчител е бил А. Т.,неин син.Изложени са съображения,че ищцата е изпълнила чуждо задължение,поради което е встъпила в правата на удовлетворения кредитор – [фирма].От свидетелските показания съдът е приел,че сумата от 35 000 лв е била предоставена от ищцата на ответника въз основа на договор за заем с уговорка за връщането й,поради което искът е уважен на основание чл.240 ал.1 ЗЗД. Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. Основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос,от значение за изхода на делото,е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии,на общото събрание на гражданска колегия,на общото събрание на търговска колегия на ВКС,тълкувателни решения на ОС на ВС и постановления на Пленума на ВС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК. Такава е настоящата хипотеза.Уточнен процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото е относно задължението на въззивния съд, с оглед фактите по делото и твърденията на ищеца,на които основава своето право, да даде правна квалификация на спорното материално право,който настоящият състав приема,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 45 от 20.04.10г.по т.д.№ 516/09г.на ВКС,ТК,ІІ т.о.; решение № 13 от 20.02.13г.по гр.дело № 167/12г.на ІV г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК,което обуславя допускане до разглеждане на касационната жалба на основание на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение