Определение № 2817 от 09.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1811/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на синдика на „ Росина Ойл 1„ ЕООД / в несъстоятелност / против определение № 137/05.06.2025 г. по ч.т.д.№ 102/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 124/20.03.2025г. по т.д. №78/2024г..С потвърденото определение е върната исковата молба на жалбоподателя, поради приета недопустимост на предявените от същия искове против „Росина Ойл 1„ЕООД / в несъстоятелност /, „Росина Експорт„ЕООД и „ Транс Ер „ ЕООД, с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и съединени със същите искове, квалифицирани от съда по чл. 57, ал. 2 вр.с чл. 55, ал.1 ЗЗД. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като досежно преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, приет от съда за неспазен, се е позовал на препятстване синдика да установи своевременно сключването на атакуваните сделки – едва през 2024г., по причина поведението на ответниците. Оспорва и правилността на извода за недопустимост на исковете, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, като счита че съдът неправилно е приел обективно и субективно тъждество между процесното и т.д.№ 80/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Оспорва предмет на двете дела да е едно и също вземане, тъй като в настоящото се претендирало не обогатяването на „Росина Експорт„ ЕООД - предмет на т.д.№ 80/2023 г., а обогатяването на „Транс Ер„ ЕООД, който не е и страна в същото това производство. Постъпил е отговор от ответниците „Росина Експорт„ЕООД и „Транс Ер“ ЕООД, с който се оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Според ответниците, не са удовлетворени предпоставките за допускане на касационното обжалване, съгласно задължителните указания в ТР № 1/2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, като въззивното определение не може да се счете и за очевидно неправилно, съгласно чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Синдикът на „ Росина Ойл 1„ ЕООД / в несъстоятелност / е предявил искове против „Росина ойл 1„ ЕООД / н. /, „Росина Експорт„ЕООД и „Транс Ер„ ЕООД, като претендира солидарното им осъждане за сума от 639 462,38 лева / искът предявен като частичен, при пълен размер на вземането 739 462,38 лева /. Пълният размер на вземането ищецът съизмерява с разликата между цената, която последното дружество е получило по множество покупко - продажби на олио, индивидуализирани с фактури, сключени с трети за производството лица и цената, която „Росина Ойл 1„ ЕООД /н./ е получило за същото това олио, по сключена с „ Росина Експорт„ ЕООД покупко-продажба, обективирана във фактура № [ЕГН]/01.10.2019г. / 883 857,98 – 144 395,60 лева /. Твърди, че последващо това дружество се е разпоредило в полза на „Транс Ер„ ЕООД със същото олио, чрез покупко-продажби, обективирани в две фактури - № 414/ 20.07.2020 г. и № 415/25.10.2020г., като закупуването му от несъстоятелното дружество е било на умишлено занижена цена. Същото се твърди и за последващите сделки на „Транс Ер“ ЕООД с трети лица, неконституирани като ответници, с предмет това олио. Предвид това ищецът твърди, че „Росина Ойл 1„ ЕООД / н. /се е обеднило, за сметка на обогатяването на останалите двама ответници. В петитума на исковата молба, в условия на евентуалност спрямо предявените осъдителни искове, се претендира обявяване за относително недействителни, спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Росина Ойл 1„ЕООД, на всички сделки / доколкото се визират всички посочени в обстоятелствената част фактури /, т.е. както сключените между „Росина Ойл 1„ ЕООД и „ Росина Експорт“ЕООД, така и тези между последното дружество и „ Транс Ер „ ЕООД, а също и тези между последното дружество и трети лица, неконституирани като ответници. Първоинстанционният съд е указал на ищеца отстраняване нередовности на исковата молба като посочи основанието за претендираното солидарно осъждане на всички ответници, да посочи поддържа ли евентуални искове за обявяване на сделките и по кои покупко-продажби за относително недействителни и да посочи ответници по исковете с предмет сключени от „ Транс Ер“ЕООД покупко-продажби. С уточняваща молба вх. № 12227/16.10.2024 г. ищецът е потвърдил, че предявява в евентуалност искове за обявяване относителна недействителност, като се позовава на свързаност между всички ответници / „свързани лица„ по смисъла на пар.1 от ПЗР на ТЗ /, с която обосновава и солидарното им осъждане. Конкретизира обекта на исковете за относителна недействителност: покупко-продажбите между несъстоятелното дружество и „Росина Експорт„ ЕООД, между „ Росина Експорт „ЕООД и „ Транс Ер „ ЕООД и между последното дружество и трети лица - купувачи по 12 покупко - продажби. Не индивидуализира третите лица. Отново се претендира, че с всички тези сделки приобретателите са се обогатили, за сметка на „Росина Ойл 1„ ЕООД /н./, като с разликата между реализираната от същото цена на олиото и реализираната от „Транс Ер „ ЕООД се явяват увредени кредиторите на несъстоятелността. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Росина Ойл 1„ЕООД /н./ посочените от ищеца сделки, като сключени между свързани лица и по цени, неотговарящи на действителната продажна цена, ведно с акцесорни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - за връщане на даденото по тези сделки, поради отпадане на основанието за получаването му. Приел е, че исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ са предявени след преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, като за тези с предмет сделките между „Транс Ер“ ЕООД и трети лица е счел исковата молба за нередовна, поради непосочени трети лица – приобретатели по продажбите, за конституирането им като съответници по делото. С недопустимостта на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ съдът е обосновал недопустимост и на акцесорните по чл. 55 ЗЗД, като обусловени от главните. По отношение иска с предмет сделката по фактура № [ЕГН]/01.10.2019г., сключена между „Росина Ойл 1„ЕООД и „Росина Експорт“ЕООД, съдът е извършил служебна проверка и установил, че иск с идентично основание – чл. 647, ал. 1 т. 6 ТЗ, за обявяването на тази сделка за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „ Росина Ойл 1 „ЕООД /н. /, ведно с частичен осъдителен иск, квалифициран по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, а в евентуалност и такъв по чл. 59 ЗЗД, са предмет на по-рано образуваното т.д. № 80/2023г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е обосновано алтернативно основание за недопустимост, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение по идентични съображения: неотстранена нередовност на исковата молба по исковете, атакуващи покупко-продажби между „Транс Ер„ЕООД и трети за производството лица; неспазен преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ по всички искове с правно основание чл. 647, ал. 1 ,т. 6 ТЗ и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК – макар да не го е отграничил изрично към иска с предмет покупко-продажбата между „Росина Ойл 1„ ЕООД /н./ и „Росина Експорт„ ЕООД. В допълнение към съображението на първоинстанционния съд за недопустимост на акцесорните искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като последица от недопустимостта на главните, въззивният съд е счел, че същите са и нередовно предявени, поради неясен петитум - дали се претендира връщане на олио от същото качество, като родово определена вещ или се претендира стойността му. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира единствено въпроса: Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и да вземе отношение по всички доводи на страните ? / В останалата си част въпросът е формулиран като фактологичен – „ като [съдът] представи преценката си относно това кои сделки са предмет на иска, цената на сделките, кои са страните по атакуваните сделки, при положение че са налице съществени различия в сделките и в страните по тях, предмет на т.д.№ 78/2024г. и т.д.№ 80/2023г. на Окръжен съд – Велико Търново „ /. Допълнителният селективен критерий се поддържа в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосноваван с т. 3 от ППВС № 1/1953 г. и т.19 от ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС. Фрагментарно се сочи и основание по чл. 280, ал.1 ,т. 3 ГПК, без обосновка. Решаващите мотиви на въззивния съд за връщане на исковата молба в цялост, са основани на липсата на предпоставки за допустимост, за които съдът следи служебно, поради което, независимо дали във връзка с наличието им страната е изтъквала конкретни доводи, останали неразгледани, оспорването на акта на съда предполага формулирането на процесуалноправен въпрос по съобразените от него обстоятелства, мотивирали преценката му за недопустимост: неспазен преклузивен срок по всички искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, нередовност на исковата молба за една част от исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ / като допълнително основание за недопустимост / и за тези по чл. 55 ЗЗД, както и по чл. 126, ал. 1 ГПК, което основание, обаче, касае само една от покупко-продажбите – между „Росина Ойл 1„ ЕООД и „Росина Експорт„ ЕООД / алтернативно, спрямо преклудирането на този иск, на основание чл. 649, ал. 1 ТЗ /. Предвид служебното задължение на съда да следи за недопустимост на производството, така формулираният въпрос не удовлетворява изискването за правен. Отговор на същия, дори в унисон с твърдението на ищеца, че съдът не е коментирал конкретни негови доводи / жалбата не се основава на несъобразени доказателства /,не би бил от естество да промени сам по себе си правния резултат. Жалбоподателят е следвало да формулира процесуалноправни въпроси, свързани конкретно с възприетите от съда основания за недопустимост. При това, видно от изложението, касаторът не е поддържал и релевантни за обосноваване допустимостта на исковете доводи. Акцентира на несъстоятелното приложение на чл. 126, ал. 1 ГПК, като неправилно го отнася до всички искове, позовавайки се на липса на субективен идентитет, макар че по иска, с предмет сделката между „Росина Ойл 1 „ ЕООД / н./ и „Росина Експорт„ ЕООД, третият ответник – „ Транс Ер „ ЕООД не е страна както в производството по т.д.№ 80/2023г. на ОС – Велико Търново, така и в настоящото. От друга страна, липсата на обективен идентитет между двете дела жалбоподателят отново извежда от последващите сделки на „Росина Експорт„ ЕООД и „Транс Ер„ЕООД, недопустимост на исковете спрямо които съдът не е обосновал с разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК. Дори да би се установила липса на обективен идентитет по иска, с предмет покупко-продажбата между „Росина Ойл 1„ ЕООД /н./ и „Росина Експорт“ ЕООД, предявен в настоящото и този в производството по т.д.№ 80/2023г. на ОС – Велико Търново, отново не би могло, само на това основание, да се промени правният резултат, тъй като по този иск съдът се е позовал и на неспазен преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Ищецът не е навеждал доводи за спазването му, а единствено за извинителна причина за това – късно узнаване за основанията за сделките – която е ирелевантна. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение