Определение № 957 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2593/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 41 от 14.03.2023г. по гр.д. № 37/2023г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 190 от 07.12.2022г. по гр.д. № 309/2022 г. на Районен съд-Кубрат, с което е допусната съдебна делба между Р. М. Ю. и А. И. Ю. на жилищна сграда, находяща се в УПИ ** в кв. 41 по плана на [населено място], с площ 830 кв.м., с адм. Адрес: [населено място], [улица], заедно със съответните идеални части от правото на строеж, при равни права на съделителите. Касационната жалба е подадена от ответника А. И. Ю. чрез адвокат С.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Формулиран е въпросът: придобива ли се в режим на СИО незаконно построена сграда в имот, собственост на единия от съпрузите, когато съпрузите са в трайна фактическа раздяла и единият съпруг влага личен труд и лични средства за строителството на сградата, а другият не участва в строителството, нито с работа в домакинството. Твърди се също, че съдебният акт е нищожен, защото съдът не е обсъдил всички писмени доказателства и доводи на страните, както и че е очевидно неправилен. Ответницата по касационната жалба Р. М. Ю. изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. От фактическа страна е установено, че страните са бивши съпрузи - бракът им е сключен на 23.02.2017 г. и е прекратен с развод през 2021г. Преди сключване на брака А. Ю. е придобил правото на собственост върху дворно място в [населено място], на [улица], съставляващо УПИ * - * от квартал 41 с площ от 830 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда с площ 67 кв.м. и стопански постройки. По твърдение на ищцата съществуващата жилищна сграда е била съборена и на нейно място е изградена по време на брака и със средства на двамата съпрузи нова жилищна сграда, която е предмет на делбата. От страна на ответника се поддържа възражение, че е изключителен собственик на сградата. Това възражение е обосновано на първо място с твърдение, че не е извършен нов строеж, а основен ремонт и реконструкция на старата сграда. На второ място е поддържано от ответника твърдение, че строително-монтажните работи по сградата са извършени с негов личен труд и негови лични спестени средства. Приетата техническа експертиза е заключила, че през 2018г. в имота е изградена нова жилищна сграда, с различна форма в план и с други размери, като за новата сграда не е издавано разрешение за строеж. От събраните писмени доказателства е установено, че ищцата е получавала месечно около 1500 евро от работа по трудов договор в Германия, а ответникът е получил кредити преди брака в размер на 1500лв. и 1200лв., които е погасил по време на брака. Видно е също, че той е заплатил строителни материали в размер на 10 815 лв. и е изпратил на майка си 50 евро чрез системата за разплащане „Уестърн Юнион“. Според гласните доказателства страните са работили в Г. - първо ответникът, после и ищцата. Майката на ответника А. К. разказва, че докато работел в чужбина синът й изпращал пари по „Уестърн юнион“, тя ги спестявала и като си идвал с тях правел ремонти на старата къща, която съборил и направил друга. Той намерил работници и им плащал. Ищцата Р. също работила в Германия, но често се връщала в страната; тя не е стояла при майсторите, докато се строяла къщата. След изграждането на къщата в нея живее свидетелката, а ищцата не е живяла там. Свидетелката К. е съсед на имота и сочи, че когато ответникът купил имота къщата била стара, кирпичена; ответникът купил тухли и друго необходимо за ремонта; имало работници повече от година, които строили. Според свидетелката къщата е на същото място като старата, но е построена наново. При тези данни въззивният съд е приел, че искът за делба е основателен, а възраженията на ответника срещу допускането й не са основателни. Приел е на първо място, че делбената сграда е в личен имот на ответника, но е нова сграда, построена на мястото на старата къща - изводът на вещото лице в този смисъл е категоричен. Така изградената сграда е нов самостоятелен обект на право на собственост и е придобита е от страните през време на брака им, при което представлява съпружеска имуществена общност. Презумпцията за съвместен принос, установена в чл.21, ал.3 СК не е оборена, тъй като не са налице доказателства новопостроената в имота жилищна сграда да е била изградена изцяло или отчасти с лични средства на ответника. От банковото извлечение от сметката на ответника е видно, че след сключване на брака е внесъл общо 2700 евро, която сума е изтеглена в периода август - ноември 2018г., но няма доказателства къде и как са вложени тези парични средства. Разписките за закупени строителни материали и транспорт са от периода декември 2017 г. - април 2018 г., т.е. преди тегленето на парите. Показанията на свидетелката К. не са достатъчни да обосноват извод за наличието на твърдяното обстоятелство за лични средства на ответника, които й били изпращани по „Уестърн юнион“ и са вложени в придобиването на имота, тъй като се установява, че в процесния период той и направил един превод от 50 евро. Съдът е посочил, че към момента на придобиване на собствеността и двамата съпрузи са работили в чужбина и са разполагали със средства от трудово възнаграждение, поради което и при липса на доказателства за заплащане на цената на вложените труд и материали само със средства на ответника, следва да се приеме, че е налице съвместен принос при придобиването. Установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция не е опровергана и делбата следва да бъде допусната при равни квоти. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира че такива не са налице. Видно от горепосочените мотиви на въззивния съд, че правният въпрос: дали се придобива в режим на СИО построена сграда в имот, собственост на единия от съпрузите, когато съпрузите са в трайна фактическа раздяла, не е разрешен в обжалвания акт. По делото липсва възражение на касатора - ответник по иска, че имотът е придобит (по-точно, че сградата е построена) по време на трайна фактическа раздяла и затова следва да се изключи от съпружеската имуществена общност. В отговора на исковата молба е заявено единствено, че поради скандалите с ищцата „често и за дълъг период от време били разделени и отново се събирали след известен период от време (от два до четири месеца)“. Това твърдение не може да бъде отнесено към понятието фактическа раздяла, поради което нито първоинстанционният, нито въззивният съд са разглеждали този въпрос. Още повече, че самата продължителност на брака - четири години не предполага период на трайна фактическа раздяла, освен ако не е през цялото му времетраене, което не съответства на твърденията на страните. Втората част на поставения въпрос касае твърдението на ответника по иска, че е вложил лични средства в изграждането на сградата. Това твърдение е разгледано от съда, изложени са конкретни мотиви, с които е прието недоказано такова влагане. Касаторът не сочи практика, на която въззивното решение да противоречи нито обосновава някое от другите допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Поради това касационно обжалване по формулирания правен въпрос не може да бъде допуснато. Поддържаният довод за нищожност на съдебния акт поради това, че съдът не е обсъдил всички писмени доказателства и доводи на страните, не може да бъде споделен и не може да обуслови достъп до касационен контрол по чл. 280, ал.2 ГПК. Необсъждането на доказателствата и на възраженията не води до нищожност на съдебното решение, а представлява процесуално нарушение. Поддържа се в жалбата довод, че съдът е извършил нарушение като не е допуснал експертиза, която да установи каква част от имота представляват строителните материали закупени и вложени лично от А. Ю. при изграждането на сградата. Видно, че въззивният съд е отказал назначаването на такава експертиза по съображения, че твърденият факт подлежи на доказване с други доказателствени средства. Жалбоподателят не сочи съдебна практика на Върховния касационен съд, за да обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК спрямо това си оплакване. Същевременно, това доказателствено средство не би допринесло за промяна изхода на спора предвид приетото от съда, че изобщо не е доказано влагане на някакво лично имущество при строителството на къщата. В изложението на касатора оплакването за необсъждане на всички писмени доказателства е обосновано като са посочени, без да са представени, три съдебни решения: Решение № 42 от 01.02.2008г. по т.д. № 590/2007г., Решение № 26 от 08.02.2008г. по т.д. № 445/2007г. и Решение № 592 от 05.12.2008г. по т.д. № 308/2008г. всички на ТК на ВКС, без номер на отделение. От тях бе издирено само последното, което е на ІІ т.о., постановено е по чл. 218а ГПК/отм./ и не разрешава въпроси, релевантни за настоящето производство. Обжалваното решение не съдържа порок, който следва пряко от неговото съдържание, нито е налице пряко установимо нарушение на процесуално правило, което да е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Решението не е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, не е и явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Поради това не може да се приеме, че същото страда от очевидна неправилност - основание по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Въз основа на изложеното следва да бъде отказано допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Ответницата не е направил разноски и такива не се присъждат. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.